Вече съм сигурен, че няма никъде по света отбор като ЦСКА, ама никъде! И съм още повече сигурен, че няма и да бъде измислен през това столетие. Всичко, което се случва в така наречената кухня на отбора и извън нея, са си килограми сюжети за филми, пиеси, сериали. За невероятен арт.
Сюжетните линии са толкова много, непрекъснато се събират, разделят, от време на време изтичат в пространството, после пак се събират.
Направо кипят
Мъдрости, философии, притчи, трактати се изливат като проливен дъжд от устата на всеки, който има нещо общо с четирите букви. А пък случките, събитията, действията, цялата температура в Борисовата градина се развиват и покачват с такава скорост, че няма привърженик на този отбор, който да не е в перманентна интелектуална аритмия. Просто няма и една минута скука и не може да има.
Скуката е нещо чуждо за отбора от Борисовата градина. Тя не е измислена за него.
Всичко това все някой ден ще влезе в библиотеките, в София филм фест, по театрите на „Раковска". Студенти ще пишат дипломни работи. Доценти ще защитават професури.
Вероятно за повечето звучи пресилено, но така ще бъде. Повече от сигурно е. И дали това се прави нарочно, или се случва по естествен начин, вече няма никакво значение. И дали сценаристът на това глобално платно е завършил една от многото американски школи за творческо писане, или е учил кинодраматургия в НАТФИЗ, или е самороден талант, също е без абсолютно никакво значение.
И как няма да бъде така, когато за футбол във футболния клуб изобщо не става дума. И да искаш нещо да разбереш, и да си много любопитен, няма как. Мъгла. Всичко останало обаче е толкова ярко изразено в пространството, че дори и да си
антифутболен фанатик, няма как да не си го усетил. Няма как да не е почукало в дома ти. То просто всяка минута се набива в кожата ти, в мозъка ти, във всичките ти фибри.
Антифутболните новини от Борисовата градина направо задръстват телевизии, вестници, агенции. Причиняват хроничен ларингит на радиоводещи. Непрекъснато са в праймтайма на всичко. И после имало хора, които милеели ЦСКА да бъде закрит. Ами ако това се случи, значи милиони българи, които и без това не знаят на кой свят са,
ще се изпотръшкат
по улиците и по домовете си от скука. Нали поне това, което се случва в Борисовата градина, е едно от малкото им развлечения, едно от излазите на душата им. Нали е мехлем срещу болката им, причинена от политици, депутати, държавници и всякакви подобни. Нали все пак е нещо цветно сред ежедневието им, натикано в сметките за ток, парно и кредити.
Всеки, който иска ЦСКА да бъде закрит, трябва първо да е наясно с това. Или по-точно да е готов да носи национална отговорност за действията си. Защото това значи да оставиш голяма част от народа си в сивотата на делника и нищо друго. Както се знае, скуката води до депресия. А от депресия се умира много лесно. Нищо че звучи като артистична болест. И човек като Хемингуей си е тръгнал по-бързо от този свят, отколкото е трябвало. А има още десетки хиляди подобни примери.
И без това българският народ намалява с всяка минута. И без това и двата терминала на летището са се запушили от куфари за навсякъде. И без това във въздуха витаят мрачни прогнози, че до четиридесет години може да ни търсят с лупа на картата.
Така че закриването на ЦСКА би могло да доведе освен до емоционален, и до
тотален, скоротечен демографски срив
А от това точно в момента най-малко се нуждае нашата Родина.
Днес, във времето, в което България отдава своята почит на изкуството на сериала. И в което време културата на дългата телевизионна лента става все по-силна и има все повече почитатели, трябва да се знае, че сериалът, който тече в Борисовата градина, има всички предпоставки да счупи всички рейтинги.
А освен това той е документален, което в момента изключително се цени навсякъде по света. Единствено се учудвам защо водещите телевизии и основно продуценти още не са се сетили за това. А и инвестицията е абсолютно никаква.