За военния лидер на Хизбула Фуад Шукр, който беше убит в Бейрут, Вашингтон бе обявил финансова награда. Тя щеше да бъде дадена на всеки, който предостави информация за него, защото той бе обвинен за организирането и участието в бомбардировката срещу щаба на морската пехота в Бейрут през 1983 г. При това нападение бяха убити 243 американски военни.

Часове по-късно с ракети и дронове бяха атакувани иракските бази на Хизбула в Джурф ал Сахар, районът, от които често се атакуват американски военни бази. Последната атака беше преди няколко дни. Важният въпрос е има ли участие Вашингтон в трите операции, които последваха след посещението на Нетаняху в САЩ? Засега по скоро сме свидетели на мълчаливо одобрение.

Третата операция в сърцето на Техеран, убийството на Исмаил Хания, се очаква да бъде с най-сериозни последици за световната и регионална сигурност. Тази операция все още е съпътствана от много неизвестни. Откъде са изстреляни ракетите и как е определено местоположението на Хания? Сигурно е едно, разузнаването и мрежа от информатори, доведоха до успеха на операцията. "Ню Йорк Таймс" писа, че Хания е убит с взривно устройство сложено в стаята му.

Хутите са първата мишена

„Операция Шукр и Хания", която бе реализирана в рамките на близо 12 часа и разстояние от по-малко от 2000 километра между Ливан и Иран, всъщност не са две отделни последователни операции за ликвидиране на двама лидери. Те могат да бъдат разгледани като една операция, която отразява добре планирана стратегическа промяна във военната доктрина на Израел. Смята се, че еврейската държава цели да подмами Иран и Хизбула в директен военен сблъсък.

Важно е да се отбележи, че „Операция Шукр и Хания" се случва 9 дни след бомбардировката на пристанището Ал Худайда в Йемен (в отговор на бомбардировката над Тел Авив). Точна тази военна атака на Израел спря атаките на хутите срещу световното търговско плаване в Червено море, а не атаката на САЩ и Англия. Хутите разбраха, че унищожаването на пристанище Худайда е началото на много по-мащабна война срещу тях. Израел даде на йеменското прокси на Иран избор между всеобхватна война или отстъпление. Хутите разбраха посланието и поне засега се оттеглиха от активни военни действия в Червено море и Израел.

Това, което може да се счита за промяна във възгледите на военния естаблишмънт в Израел, относно неразрешимостта на конфронтацията с Хизбула и Иран, е че всяка конфронтация с Иран, може да провокира Хизбула да започне атаки срещу десетки израелски градове и военни бази.

Вероятно през последните две години, и по-точно преди операцията на Хамас от 7 октомври 2023 г., Израел е разбрал, че не е достатъчно да заплашва, че ще върне Ливан в каменната ера в отговор на действията на Хизбула.

На практика войната в Газа приключи. Може да се кажа, че Хамас не е била „екзистенциална заплаха" за Израел в нито един момент. Но заплахата от Хизбула все още съществува въпреки успеха на Израел за ликвидирането на няколкостотин партийни кадри, военни лидери и командири на организацията.

Партията на Хасан Насрала все още притежава десетки хиляди (а не 150 или 200 хиляди ракети, както твърдят много преувеличени оценки - бел. автора). Иран от своята страна, все още „притежава" различни ливански, иракски, йеменски, афганистански и други въоръжени групи. Тези милиции могат да се включат в иранските планове и така наречена военна тактика - „операции на изтощение" за неограничен период от време. Ако проблемът с възможностите на Хизбула не бъде елиминиран сега, по късно ще бъде много трудно, предвид военният му арсенал, който ще се развива и се оборудва с нова военна технология.

Промяната в израелската стратегия крие в себе си, признание, за провала на всички правителства на страната, да наложат на Ливан и Хизбула стриктно изпълнение на резолюцията на Съветът за сигурност на ООН - N1701. Друга грешка на Израел - да накара международните сили на United Nations Interim Force In Lebanon (временно пребиваващите части на ООН в Ливан) в Южен Ливан, които бяха разположени там да прилагат клаузите на резолюцията. Провалиха и усилията на ливанското правителство и политическите партии в страната да разоръжат Хизбула. Правителството на Ливан дори не успя да накара Хизбула да изтегли военните си бази и бойци от границата с Израел, както изисква резолюцията на Съветът за сигурност на ООН - N1701. Една от точките в решението на ООН е Хизбула да се разположи на 10 километра зад река Литани. Случи се обаче, точно обратното, военният капацитет на Хизбула по северната граница се увеличи, неговите сили се разположиха директно на границата с Израел и стана по способна да атакува военните обекти и цивилните граждани в граничните градове и села на Израел. Военният арсенал на тази партия надхвърли в пъти това, което имаше по време на войната от 2006 г.

Деликатната промяна

Израелски военни проучвания (някои от които бяха публикувани от Вашингтонския институт) потвърдиха, че абсолютният въздушен контрол на Израел над Ливан и Сирия е започнал да намалява и това е много опасна промяна.

Има и два допълнителни проблема: Първата е, че Израел стана цел на внезапна, брутална, непровокирана атака, извършена от свързаната с Иран група Хамас. Тогава страната спечели широка международна подкрепа, но тя започна да ерозира, заради многобройните цивилни жертви и разрушения на всичко в Газа. Дори приятеля на Израел Доналд Тръмп преди няколко дни на среща с Нетаняху, изрази възмущение от действията на Израел в Газа. Вторият проблем, който се появи в сегашната сложна ситуация, е присъствието на много американски военноморски кораби и сили в района на Средиземно море и Персийския залив. Това обаче няма да е постоянно, те могат бъдат изтеглени.

Военният кореспондент на израелския вестник Haaretz, Амос Харел, в статия, озаглавена „Следващата война на Израел" пише, че „Ако израелските генерали, бяха успели да постигнат целите си вътре в страната, армията можеше да започне война срещу Хизбула, още преди нахлуване на Хамас в Газа. На 10 октомври президентът на САЩ Джо Байдън изнесе важна реч, в която обеща да предостави американска помощ на Израел срещу Хизбула и Иран, включително изпращането на два самолетоносача в региона. Той също предупреди иранското ръководство с думите: „Не се намесвайте". Техеран взе под внимание това.

Когато плачат генералите

В Кирия, щаба на израелската армия в Тел Авив, някои офицери плачеха, докато слушаха речта на президента Байдън. Това беше първата добра новина от началото на октомврийския терор. Един ден по-късно израелският министър на отбраната Йоав Галант и други генерали се опитаха да окажат натиск върху премиера Бенямин Нетаняху. Те очакваха той да одобри провеждането на голяма операция срещу Хизбула, която да включва убийството на висши лидери на организацията. Според Амос Харел, сега е възможно "да се върнем към варианта, започване на война срещу Хизбула, особено сега, когато войната в Газа почти е приключила", според военния журналист.

Можем да направим и исторически паралел със случилото се след 11-ти септември 2001 г., когато имаше призиви от най-високите нива на американския естаблишмънт (от Ръмсфелд и Чейни) за провеждане на военна операция в Ирак. Тогава обаче президентът Буш реши това да стане до март 2003 г.

Убийствата на Шукур и Хания вероятно ще принудят Иран и Хизбула да извършат военен отговор, който се равнява на „шамарите", които получи от Техеран и неговия ливански филиал.
Въпросът е, дали Хаменей, ще падне в капана на Нетаняху да въвлече Иран в широкомащабна война.

Последният шанс

Пентагонът смята, че директен ирански отговор, а може би и отговор от Хизбула, може да има в рамките на 72 часа.

Пред Израел има големи рискове ако Иран и съюзниците му предприемат кординирана атака срещу Тел Авив и Хайфа. Хизбула излъчи видео снимано с дрон, в което се виждат военната и критична инфраструктура на Израел в Хайфа и Тел Авив. С това те демонстрират, че за тях няма тайни и знаят къде точно да атакуват. Израелците и американците искат да принудят Техеран да изостави Хизбула. По този начин крехкият ирански режим няма да бъде изложен на опасност точно в момента, когато страната се подготвя да прехвърли властта от Хаменей към неговия син Моджтаби.