Наблюдавам с интерес как в гърлата на мнозина българи все повече се надига някакъв гняв с претенция за благородност, за принадлежност към религия. Дори и на тези "вярващи", които мислят, че Великден е салата от марули с резнати нацапани яйца отгоре (до тлъстичкото от агнешката плешка), а Коледа е дядо, който е минал през промоциите на мола.

Не знам как точно днешните българи с червен конец против уроки и кръст на татус върху прасеца се превръщат в пазители на християнството, но го виждам - случва се.

И точно в тия смутни времена аз тръгвам да издавам книга, в която разказвачът е самият Той...

"С мен правиш каквото си правил винаги – цепиш на парчета, стържеш на ренде, режеш на лентички. Подели ме, дори не съвсем по братски – за едни повече, за други по-малко, за трети колкото остане. Разхвърля късчетата от мен (забравили, че са били заедно) на християни, мюсюлмани, индуисти, юдеи, будисти и още четири хиляди други религии, които измисли, за да ме раздадеш като стара, трошлива нафора."

Из "Ти, подобие мое" - роман, който май ще излезе в правилния момент.

От фейсбук