Невероятно оригинален спектакъл постави началото на летните олимпийски игри в Париж. Французите надминаха себе си. В много моменти от него ляволибералното избиваше като пришка на носа. Но за Франция това е новото нормално. Символ на всяко спортно състезание е стадионът. Този път той отсъстваше. И това бе изненадата. Самият Париж се превърна в огромен стадион. И беше прекрасно. Накрая със запалването на олимпийския огън се сетих и за два разказа на големия наш и световен писател Йордан Радичков: "Париж има почивен ден" и "Привързаният балон". На моменти бе разточително, малко туткаво, но все така впечатляващо. Хеле пък този препускащ по Сена фантастичен кон! Невероятно красива бе и светлинната феерия около Айфеловата кула. Изфукаха се, както и предполагах, със своята история, култура и архитектурни забележителности французите. Те по принцип са си фукари. Но всичко беше чудесно, емоционално завладяващо, прогледнало в бъдещето.
Азбучна, а не символна подробност бе, че българските спортисти преминаха по Сена в една лодка с представителите на Бурунди и Буркина Фасо. Зелените им якенца като на горски стражари бяха много подходящи за дъждовното време. За мен нашите си бяха най-представителната спортна делегация.
Имаше и още едно добро и ясно символно послание. Никаква я нямаше делегацията на Русия - държавата военен агресор. С това ще се запомни Олимпиада 2024 г. "Великата", "могъщата", "непобедимата" Русия я няма на световния спортен празник. И много правилно. Защото Олимпиадата е символ на мира, а Русия е символ на войната. И дано изкуфелите кратуни в Кремъл поне в тези олимпийски дни спрат военните действия. Защото светът е по-хубав, когато е Олимпиада, няма война и хората са живи.

*От фейсбук