Ако очакванията и натискът върху КС са така силни, по-добре да отложи за есента решението за промените в конституцията

Третият мандат - при БСП или ИТН, но няма как да роди кабинет

БСП ще влезе в предизборна кампания с временен председател

След 5-6 седмици ДПС ще трябва да регистрира листи за изборите и въпросът с председателството трябва да е изчистен

- Г-н Ганев, вторият мандат е провален и чакаме да бъде връчен третият. На кого според вас ще бъде даден и има ли значение за крайния резултат?

- Възможностите за избор пред президента са формално 4, но реално са две. Изключваме от уравнението опцията “Възраждане” или ДПС да получи мандат за съставяне на кабинет.

Радев никога не е давал мандат на партията на Костадинов, защото това би го затворило в едно антисистемно и проруско поле, в което той не иска да влиза, а и “Възраждане” няма шансове да конструира правителство около себе си. Колкото до ДПС, сблъсъците между Радев и Пеевски напълно изключват възможността президентът да предпочете именно хората на Пеевски, които представляват групата на ДПС в парламента.

Реалните опции остават две – БСП и ИТН. В последните години на избори, когато Радев трябваше да връчва трети мандат, винаги избираше БСП с едно изключение, когато го даде на ИТН в 49-ото НС. Тази традиция има логично обяснение – така Радев пазеше връзката си с червения електорат въпреки много тежките си отношения с бившия председател на партията Нинова.

От друга страна, ИТН бяха предпочетени, вероятно най-вече заради това, че е единствената партия с последователно добро отношение към държавния глава. Освен това, те са и тези, които имат концепция за кабинет в рамките на това Народно събрание. И двете възможни опции пред Радев обаче надали биха могли да променят крайния резултат, а именно невъзможността да се състави кабинет в рамките на това Народно събрание. ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ имат ясна позиция за третия мандат, а без тези две формации кабинет в този парламент е невъзможен.

- След така подредената картина изборите изглеждат неизбежни. Какви обаче са електоралните нагласи малко повече от два месеца преди евентуалните избори? Каква очаквате да е следващата парламентарна конфигурация?

- Надали можем да говорим за някаква електорална революция за по-малко от два месеца от последните парламентарни избори. Въпреки това динамиката беше толкова сериозна, че промени със сигурност ще има. Така например важно е как ще се развият процесите в ДПС, защото това може да окаже влияние върху резултатите им.

“Величие” също преживя тежки моменти и след това разцепление няма да им е лесно да се върнат отново в мача. Друга неизвестна е МЕЧ на Радостин Василев, която беше близо до бариерата на последните избори и при добра кампания и липса на силно “Величие” може да мине четирите процента.

На последно място, но не и по значение – при толкова ниска активност и гигантския протестен вот, който е натрупан, за седмици могат да изскочат партии и лидери, които с вас днес не сме чували.

“Величие” е чудесен пример - беше плод на този огромен протестен потенциал, който стои и нито една от познатите партии не успява да мобилизира. Избирателите непрекъснато търсят алтернатива и като нищо в последния момент част от тях ще припознаят нещо ново и екзотично. Нямайте съмнение, че кандидати за това ще има.

- Споменахте, че процесите в ДПС могат да имат отношение към резултатите на следващите избори. Очаквате ли скоро развръзка в движението?

- Кризата в ДПС е много дълбока. Вярно е, че не за първи път сме свидетели на вътрешни раздори в партията, но има нещо, което е без прецедент в настоящата ситуация – този път битката се води вътре в организацията, а не навън.

Най-сериозните кризи за ДПС в последните няколко десетилетия бяха около отцепването на Касим Дал и Лютви Местан. Първият си подаде оставката от ръководството на ДПС и атакува със своя формация, а вторият беше отстранен от всички постове в партията и изключен от нея, като веднага след това и той направи нова партия.

В момента битката се разиграва на терена на ДПС, а уставът на партията стана най-цитираният партиен документ в последно време.

Задачата на хората около Доган не е толкова лесна. Въпреки че голямата част от областните организации са с него, заседание на Централния съвет на партията трябва да се проведе при кворум от 2/3 от състава. Предполагам, че в следващите седмици все пак такова събрание ще има, защото и времето напредва. Само след 5-6 седмици партията ще трябва да регистрира листи за участие в изборите. Дотогава въпросът с председателството трябва да е напълно изчистен. Но вижте, това е до голяма степен битка за марката ДПС и тя разбира се, е много важна. Но да влезем в хипотезата, че Пеевски успее да спечели вътре в партийните органи. Какво се случва тогава? На другия ден ще имаме друга партия, оглавена от Ахмед Доган, а той е легитимният политически лидер на етническото поле.

- Но и в БСП също има лидерски проблем - това дали може да промени електоралната подкрепа за партията?

- Смяната на Корнелия Нинова действително би могла да отпуши определени процеси в партията, като например завръщане на част от изтласканите в периферията или направо изключени лица. Това би могло да даде някакъв ефект, ако бъде направено с нужната прецизност. Не всяка завърнала се в партията фигура ще носи позитив. Нещо повече – в лявото пространство се нароиха в последните години няколко по-малки субекта и БСП може да се превърне в естествен център на едно ляво обединение. Налице е обаче и един съществен проблем – опозицията на Нинова е групирана в няколко лагера, които трудно биха могли да единодействат по другите въпроси извън отстраняването на Нинова. Има и едно непосредствено предизвикателство, което няма да изиграе добра роля за самия резултат на БСП. Прекият избор на председател беше планиран за септември, но ще трябва да се отложи, защото ще съвпадне с предизборната кампания. Това ще вкара партията в предизборна кампания с временен председател. При минаването през пряк избор и легитимно избран нов човек начело на столетницата, можеше да се види и определен електорален тласък. Сега ще бъде трудно.

- Да погледнем към 51-ото народно събрание - ще има ли редовен кабинет преди зимата?

- Не бих се ангажирал с твърда прогноза, но шансове има. Залогът за системните партии вече е много голям. Те със сигурност осъзнават, че партийната система е пред колапс и всички вкупом могат да си заминат при задълбочаване на политическата криза. Освен това на избирателя му писна от избори. Струва ми се, че след евентуалния нов вот, всяка коалиция ще бъде легитимна и приемлива само и само да има редовен кабинет.

- А как би изглеждала тя?

- Борисов и в това Народно събрание продължи да подава ясни сигнали към ПП-ДБ. Те от своя страна пък в кампанията преди последните избори бяха поставили условие – коалиция, но без Пеевски. В зависимост от развитието в ДПС в следващите седмици, струва ми се, че ПП-ДБ биха били по-склонни на разговори с ГЕРБ и евентуално мнозинство с тях и ДПС-то около Доган. ИТН също са потенциален коалиционен партньор, който би могъл да се включи в определена конфигурация около ГЕРБ. Новото временно ръководство в БСП също изглежда по-кооперативно. Опции има.

- Вие сте автор на книга за българската конституция, а предстои решение на Конституционния съд относно конституционната реформа, което се очаква съвсем скоро. Неофициално се чува, че съдебната реформа ще бъде силно орязана, а служебният кабинет ще се назначава по новите правила на конституцията. Това по какъв начин би променило политическата ситуация?

- Не съм конституционалист и не би било коректно да влизам в дълбочина на тези сложни юридически казуси.

Запознах се с по-голямата част от становищата на авторитетни юристи, които дадоха своята оценка за осъществените промени.

Специално в частта, свързана със служебния кабинет, становищата са много категорични, отхвърляйки последните промени. Нещо повече – тези промени ни докараха до ръба на конституционна криза при формирането на последното служебно правителство. Припомням само, че изборът на Радев се спря на Димитър Главчев, защото никой друг не се съгласи. И съвсем нормално, ако ме питате. Има дълбок хроничен политически проблем в тази конституционна конструкция на новия служебен кабинет – отсъствие на отговорност. Вземете за пример само кабинета на Главчев.

Радев съвсем основателно казва – аз не нося отговорност, защото имам списък, от който избирам. ГЕРБ казват - не носим отговорност, защото Главчев отдавна не е в нашите редици. Кой носи отговорност? Ще кажете министър-председателят. Е, според вас може ли един заместник-шеф на Сметната палата, или заместник-омбудсман, или който и да е друг от списъка във всеки един момент да е готов с екип от подготвени лица, които да поемат управлението на държавата в момент на политическата криза, каквато със сигурност е налице, щом нямаме редовен кабинет. Това е много тежък дефицит на последните конституционни промени.

Аз разбирам, че има натиск върху Конституционния съд, защото моментът е такъв, че те сега ще решат кой да управлява страната в следващите 2-3 месеца. Но нали една от идеите мандатът на конституционните съдии да е дълъг и да не се повтаря е и тази – да устояват на политически натиск. И тук, ако ставаше дума за предстоящия служебен кабинет, добре. Но решението на КС си остава и не се оспорва никъде. И този дълбок хроничен проблем ще остане така до края на живота на тази конституция или до нови конституционни промени, свързани със служебен кабинет, когато и да са те. Ако пък натискът е толкова силен, нека да останат без решение за следващите няколко месеца. Нямат срок, в който да се произнесат. Всичко друго би имало тежки дългосрочни последици.