Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Радан Кънев
Радан Кънев
  • Проблемът не е, че “Промяната” и “Демократична България” са в коалиция, а в съдържанието на посланията, смята евродепутатът в интервю пред ПАВЛЕТА ДАВИДОВА за "24 часа"
  • При неработещ парламент сегашният модел на служебно правителство е по-добър от безконтролен кабинет, назначен от президента
  • На правителствения вакуум трябва да се сложи край. Той ни прави безпомощни в европейската политика
  • ДСБ запази единство при трима поредни лидери и ги задържа в една организация
  • Трябва ни диалог между всички за бъдещето на българската икономика, образование и здравеопазване
  • ДПС никога не е било просто партия, а политически носител на решения, които се взимат в рамките на службите за сигурност. Сега виждаме тежък конфликт в тези непублични аспекти на властта

- Г-н Кънев, предизвестена ли бе празната папка, която ПП-ДБ върна на президента?

- Напротив, видяхме един нелесен, но успешен модел на вземане на решения в коалицията. Първоначалното настроение бе различно в двете части, но се проведоха разговори и обсъждане в парламентарната група, която е единственият колективен орган на коалицията. После - нови обсъждания в отделните партийни ръководства и се стигна до общо и съвсем разумно решение. Неуспешната реализация на мандата не се дължи на вътрешни противоречия, а на другите политически сили.

- Доколко е възможно да се мисли за правителство с третия мандат?

- Изглежда малко възможно към невъзможно заради твърдата позиция на ГЕРБ против правителство с втори или трети мандат. Теоретично може да има кабинет без подкрепата им, но е малко вероятно.

Но това, което направи ПП-ДБ - разговори по конкретна политическа декларация, бе добра стъпка към възстановяване на доверието между политическите сили. Това е добра основа за управление в следващия парламент, както и основа кампанията да не изглежда по този отвратителен начин като последната. И след нея да може да се проведе сериозен политически разговор.

- Чакаме КС да се произнесе по промените в основния закон. Последните избори сякаш показаха пробойни в тях - не бяха ли прибързани тези изменения и има ли как да се преодолеят несъвършенствата им?

- Не зная какво ще реши КС, единственото сигурно е, че то ще бъде задължително. Възможното му решение е да отмени поправките на конституцията частично или изцяло, защото те са били от компетенцията на ВНС. Това значи, че следващ обикновен парламент нищо не може да направи по този въпрос.

С всичките си недостатъци сегашният модел на служебно правителство е по-добър от безконтролен кабинет, назначен от президента, при неработещ парламент.

- На изборите за 50-ия парламент ПП-ДБ загуби 300 хил. избиратели. Грешка ли беше явяването заедно с “Промяната”, или проблемът е друг?

- При тази сгъстена поредица от избори спадът в подкрепата от 2021 г. насам е постоянен. Тази тенденция подлежи на сериозна оценка. Не от гледна точка правилно или не е било общото явяване, а какво трябва да се промени, за да се пречупи негативната тенденция.

Най-вероятно ще има гласове за отделно явяване, но за момента не се чуват. Смятам, че трябва да се явим заедно. Политическият проблем не е, че ПП и ДБ са в коалиция, а е в политическото съдържание и послания. Там трябва да се търси решение.

- Какво трябва да е посланието ви за вота?

- Виждам тенденция неуспехите да се отдават на комуникационни проблеми и лош пиар. Това е малката беля. Преди публичните послания идва въпросът за политическото съдържание. Тоест какво се предлага и дали то се одобрява от достатъчен брой граждани.

Виждам напредък в процеса на вземане на решения и се надявам той да продължи към това те да се вземат колективно. И сериозно да бъдат обсъдени програмата и платформата. Не просто представянето и опаковката, а съдържанието.

- Вземането на решения се приема като функция на политическите лидери, а хората очакват политическа отговорност. Понесена ли бе такава за последните резултати?

- Бих сложил съдържанието преди лидерството.

Не подценявам лидерството, но то е част от опаковката. Когато политическа сила има политическо съдържание, тя умее да сменя лидерите си, а според това доколко те се харесват, има спад или ръст на избиратели. Навремето Иван Костов казваше: “Лидерът не е знамето, а го носи. “Може би затова ДСБ е от малкото партии, която при трети лидер поддържа единството си и задържа всички тези лидери в една организация. Всички бяхме заедно на 20-годишнината на ДСБ. Поддържаме и парламентарното си присъствие в задоволителна форма.

Ген. Атанас Атанасов получи доверие от ръководството на ДСБ. Предвид обозримия срок на предстоящите избори това е доверието, което е необходимо - няма как да се прави национално събрание в този срок. Асен Василев и Кирил Петков също получиха доверие на разширения ръководен орган на партията си. Това е лидерството, с което тръгваме към следващите избори. Няма причина в предизборен период то да бъде коментирано или оценявано.

И стигаме до по-големия - има ли достатъчно политика и съдържание в коалицията ни? В остра политическа криза трябва да има ясен отговор каква е нашата рецепта за изход от нея и каква е нашата управленска формула в парламент, в който няма да има мнозинство само на една сила. На второ място - какви са краткосрочните решения. С декларацията дадохме задоволителен отговор. Третото е визия за управлението, принципите и конкретните решения за 4-годишен мандат, а и за по-дълъг период.

- Декларацията бе одобрена от основните парламентарни сили, разширяването ѝ ли ще е опаковката и съдържанието, за което говорите - основа за бъдещо управление?

- Тези решения са свързани с непосредственото спасяване на средствата по плана за възстановяване. Другата част от тези предложения е много по-стратегическа - да уплътним със законодателство дългосрочната си визия за съдебна реформа и борба с корупцията. Антикорупционната комисия, а и регулаторите да не се попълват на чисто партиен квотен принцип, а да има споделен механизъм за оценка на почтеността и професионализма на хората, които влизат в тях.

Пазарлък и квоти под някаква форма винаги ще има, но трябва да има ясни правила.

- Кой трябва да води дебата - разговорът често опира до това кой с кого не иска да говори?

- Надявам се, че с декларацията и вече проведените разговори част от това напрежение бе снето. Разговорът по същество може да покаже способни ли сме да си управляваме държавата. Оптимист съм и смятам, че можем.

Трябва ни разговор за бъдещето на българската икономика, включително образованието и здравеопазването. Може ли всички партии и лидерите им да седнат на една маса и да стигнем до обща картина по тези въпроси? Най-вероятно не, защото в обществото има различни интереси, всеки търси различни решения на проблемите - затова има различни партии и идеологии.

Не е нещо лошо, че в ПП-ДБ има центристки, към ляво-центристки субект - “Продължаваме промяната” и ДБ, която е в дясно-център. Като “Демократична България” трябва да дадем програма как да се развиват обществото и икономиката, това ще е единственият десен прочит.

Не сме си свършили работата - от около 2 г. обещаваме ДБ да се консолидира и да стане по-единна, ако не юридически една партия, то поне един политически субект в дясно-център и да дадем на хората с десни убеждения дългосрочна визия за страната.

- Как гледате на разцеплението при другите като хора, минали през тази спирала - вододел, събиране, ново разделяне?

- ДБ е най-дълго оцелялата политическа коалиция не само вдясно, а в България през последните 30 г. Трябва да направим следващата стъпка и да я превърнем в неразделно цяло. Не единна партия, но единен във функционирането си политически субект. Това да бъде направено на програмна основа. Не кой ще е лидер, а какво ни обединява.

- До какво може да доведе разцеплението в ДПС?

- Това не е вътрешнопартиен конфликт. ДПС никога не е било просто партия. ДПС е политически носител на решения, които се вземат в рамките на службите за сигурност. ДПС е партията на дълбоката държава в България и виждаме тежък конфликт в тези сенчести непублични аспекти на властта.

- Ще бъдат ли изсветлени подобни центрове на дълбоката държава?

- Изправени сме пред конфликт, който ще разтърси службите за сигурност. Очевидно те повече се занимават с влияние върху властта и политиката, отколкото с обезпечаването на националната сигурност. Целият този сенчест аспект на властта има огромно влияние върху икономиката, медиите, съдебната система. Това ще бъде разтърсено, ако войната между Пеевски и Доган продължи дълго. Ще разтърси и определи консенсуси в обществото, на които тези служби са били гарант.

Огромното влияние на службите върху ДПС е имало и положителен аспект - сдържане на всякакви рискове от турски национализъм в българската политика. Неслучайно сега се размахва и етническата карта, това само по себе си е риск.

Службите за сигурност винаги са упражнявали пълен контрол върху националистическите формации в България и това е немалка преграда срещу стихиен проруски национализъм. Сега има ясни знаци, че този контрол е изтърван. Започва пряка намеса от Русия върху българската политика. Преди тя бе лансирана по-скоро през пародийни субекти от типа на “Атака”. Боя се, че сега заплахата от тази посока не е пародийна.

Противниците на членството ни в НАТО използват евроатлантизма като символ на корупция. Това е огромен риск. Тези, които се приемаме за автентични представители и носители на европейските ценности, трябва да дадем отговорите, за да няма основание за такива обвинения.

- Защо се връщате по-активно в политическия живот в страната?

- Видях, че активното присъствие в ЕП не е достатъчно, ако няма своето отражение в българската политика. В ЕС се представляваме не само през евродепутатите, а и през представителите на правителството в Съвета на ЕС. Правителствената и институционалната политика на България в Европа винаги е била неясна. 5 г. евродепутатите се гърчихме да установим какво иска България от нас. Повечето други колеги бяха притиснати до стената от исканията на държавите си, може би така е правилно.

Ние не говорим какво искаме от европейската политика, а еврозаконодателството в над 80% определя и българското законодателство. За да бъде успешна европейската ни политика, тя трябва да се случва повече в София, отколкото в Брюксел и не по-малко в Павликени, отколкото в София.

- Може да ви видим и като лидер на ДСБ?

- Нека на този етап бъда български евродепутат, за съжаление, единствен представител на ДБ. Бих желал да участвам по-активно във вземането на решения в ДСБ, в ДБ и на ниво коалицията ПП-ДБ. Процесът на вземане на решения трябва да бъде нормиран. Виждам ролята си не в претенции за позиции, а да помогна да се сложи ред.

- Какви може да са сроковете за въвеждането на този ред?

- Срокът за такива неща винаги е вчера и винаги е пропуснат. Не бива да отлагаме с извинението, че идват избори. Нужно е, за да се представим добре на вота.

- Новият ви стар ресор в ЕП е свързан с екологията и енергетиката, доста наболяла тема предвид нерешените въпроси за енергетиката у нас...

- Големият ми успех е, че този път ще съчетавам работа в комисията по околна среда с тази по индустрия и енергетика. Това е ценена комбинация, за която депутати от всички групи се борят. Ще продължа да представлявам интереса на българката икономика. Ще се опитам да действам изпреварващо, да осбъждаме и с управляващите в България, и с предприемачите и синдикатите решенията в мига, в който ЕК ги предлага, а не когато законодателството вече е влязло в сила.

- Какво може да предложи България, за да изпревари европрпеоръките?

- Трябва да имаме ясна позиция по всяко еврозаконодателство, вече приетото и предстоящото. След това да търсим и съюзници. България не е малка държава, но имаме нужда от много съюзници, за да прокараме дневния си ред. Изграждането на коалиции, които гарантират мнозинство или поне блокиращо малцинство в ЕС са нелесна задача. Искат се преговори, компромиси и трябва да се случва на две писти едновременно - в парламента и между правитествата. Какъвто и да е съставът на следващия парламент в България, на правителствения вакуум трябва да се сложи край. Той ни прави безпомощни в европейската политика.

CV

  • Роден е на 30 септември 1975 г. в София
  • Завършва столичната френска гимназия и право в СУ “Св. Климент Охридски”
  • Бил е председател на Българския младежки червен кръст
  • Един от учредителите на партия ДСБ, а през 2013 г. става неин председател. В момента е зам.-председател на партията
  • Бил е народен представител в 43-ото НС. На последните избори спечели втори мандат като евродепутат
  • Владее английски, френски и немски език. Женен, с едно дете