НЕУДОБНИ ДУМИ: ЗА АНТИБЪЛГАРИЗМА НЯМА МЯСТО В ЕС

Последните антибългарски изявления на новоизбрания премиер на Република Северна Македония Християн Мицкоски справедливо предизвикаха реакция у нас. Той бързо демонстрира, че е назубрил старите комунистически опорни точки за "македонско малцинство" в България, спуснати в края на 40-те години на миналия век от комунистите Йосиф Броз Тито и Георги Димитров. Ясно е, че това са лъжи. Няма нищо комунистическо, което да е истина. Но това е Мицкоски, който дори нарича "майка си" съседка. Не и споменава името, а казва: "нашият източен съсед".

Според всички меродавни исторически източници българи в географската област Вардарска Македония живеят от векове, а македонци, които се самоопределят като антибългари, съществуват само от 80 години, т.е. от момента, в който тази област е включена в комунистическа Югославия. Именно на основата на историческите документални извори може да се твърди, че в Северна Македония българите са мнозинство, а антибългарите - малцинство. Християн Мицковски е всъщност представител на малцинство. Разбирам възражението: официалното преброяване на населението казва друго.

Аз бих го признал това "преброяване", но само тогава, когато преброените като "македонци" официално признаят, че техните предци са били българи. Както се казва: истина за истина. Защото не е морално да се променя етническата и националната самоопределеност на починали хора. А точно това правят политици като Мицкоски и другарите му. Не споря, че живите имат право на самоопределение. Те могат да се запишат и като извънземни. Но да се осъществява промяна на етническото и националното самоопределение на починали хора е престъпление. Това е престъпен "възродителен процес", който продължава да се осъществява в Република Северна Македония. И поредните антибългарски изявления на премиера Мицкоски нанасят тежка обида на всички скъпи наши възрожденци, книжовници и революционери, родом от Вардарска Македония. Този новоизлюпен балкански политик обижда ярки исторически личности, които приживе многократно и при това в трудни времена, са се самоопределяли като българи. Като македонски българи.

Християн Мицкоски се противопоставя на вписването на коренното българско население на страната в нейната конституция. С други думи, отказва му правото да бъде държавотворен народ. Така той нанася обида на скъпи на всички ни личности като Григор Пърличев, братята Миладинови, Кирил Пейчинович, Райко Жинзифов, Йоаким Кърчовски и много други наши духовни просветители и народни будители. И само мога да си представя, какво би му се случило на Мицкоски, ако възкръснат от гроба революционери като Гоце Делчев и Даме Груев. Тяхното българолюбие е световно известно.

Вписването на македонските българи в конституцията на Северна Македония е европейското условие тази страна да започне преговори за членство в нашия Европейски съюз. Дори Украйна, която преживява жестока военна агресия от страна на Русия, вече започна преговорния процес. А Северна Македония се тутка повече от четвърт век. Мицковчета унищожават нейното бъдеще. Докато бях евродепутат се опитвах да помогна Северна Македония да излезе от кьорсокака, в който са я вкарали нейните политици. Но сега вече Господ да й е на помощ. Разбира се, той помага, но в Европейския съюз не вкарва.

Мила ми е Македония! На всеки българин тя е мила. Българи са загивали за нейната свобода. Героите й са българи. В родния дом на българския писател Георги Томалевски в Крушево е провъзгласена Крушевската република. Днес в този български дом се помещава музеят на Илинденското въстание и Крушевската република. Имах щастието да познавам този наш писател и многократно съм цитирал неговата есеистична студия "Душата на Македония".

Един от големите европейски писатели на 20 век е класикът на българската литература Димитър Талев. Той е родом от Прилеп и няма по-хубави от неговите романи за Македония. За Талев македонците са "нашенци".

А няколко години преди съдбата да ме изпрати в Европейския парламент имах възможност да ръководя съвместен литературоведски българо-македонски научен проек. И тогава в архива на Македонската академия на науките и изкуствата открих съзнателно укривани творби на поета от Радовиш Александър Караманов. Публикувах ги в книгата си "Непознатият Александър Караманов" (2018). А са укривани тези негови стихотворения, защото от техния прочит става ясно, че той възприема българи и македонци като един народ. В стихотворението си "Народът" Караманов именува своя народ чрез ярки български исторически личности - Левски, Ботев, цар Симеон, Самуил, възмущава се от несправедливия Ньойски договор. И в цялото си творчество не споменава за Македония и македонци.

Но ето, че се увлякох по литературни примери, а със сигурност е по-важно новите български евродепутати да пресекат в зародиш опитите на политици от Северна Македония да лобират за своите лъжи в Европарламента и Комисията. И особено трябва да са бдителни колегите от ГЕРБ-СДС, защото Мицковски вече спекулира, че ще търси подкрепа за своя ангибългаризъм в Европейската народна партия, на която неговото ВМРО-ДПМНЕ е член.

*От фейсбук