Като нямаме отбранителна доктрина, не ни трябва и армия

Много е прав президентът Радев според мен – време e да се върне задължителната военна служба. Обстановката мирише на война, следователно България трябва да има по-сериозна армия. Но как да е сериозна армията, щом

нито сериозен парламент можем да изберем, нито сериозно правителство?

Така че, от друга страна, президентът Радев изобщо не е прав.

Ако това ви звучи несериозно, то кое е сериозно в нашето дередже? Самото време ни се подиграва. Например патриотите русофили и до днес жалеят за съветските ракети, които унищожихме, като влизахме в НАТО. Но ако ги бяхме запазили, днес вече щяхме да сме ги дали на Зеленски, а Путин щеше да ни е силно обиден с всичките произтичащи от това закани. Така че сега е ред на евроатлантиците да тъгуват за ракетите, а на патриотите - да се радват, че самолетите Ф-16 още не са пристигнали.

Разбира се, аз не бих се захванал с тази неразрешима загадка, ако нямах решение. Но за него по-долу.

Да се върнем към наборната армия. За аматьори като Каракачанов тя е някаква патриотична самоцел, докато за високи професионалисти като Радев тя е само средство, което би трябвало да обслужва целите, формулирани в националната военна доктрина. Сега - засега доктрината не предвижда нито да нахлуваме някъде, нито да се отбраняваме от чуждо нахлуване, та да ни трябва армия. От нас се иска само да участваме в партньорските умиротворителни мисии с чисто символични бройки.

Следователно трябва да сме доволни, че нямаме истинска армия

Колкото е по-малка и по-некадърна, толкова по-добре. Представете си, че партньорите поискат да пратим в Украйна пушечно месо, а партиите хем не могат да откажат, хем пред избирателите са се направили на бели гълъби. Сега правителството просто ще вдигне ръце – няма! И в склада няма! А това, което го има, за нищо не става!

Днешната българска армия е способна я да разгърне полева баня, я военна кухня и нищо повече. Но в Украйна това ще докара вражеските дронове още преди да си се сапунисал или да си изсърбал супата, така че по-добре армията да си стои у дома и да не пречи на батковците, а доставките на Ф-16 да се отложат за след края на войната. А са пристигнали, а са ни ги взели за нуждите на Зеленски.

Но да речем, че България разполага със 150 хиляди прекрасно подготвени действащи бойци плюс 1 милион запасняци. Къде ще разположим поделенията? Ако са близо до нечия граница, това веднага ще предизвика напрежение и ответни мерки. Да ги поставим в Северна България, няма смисъл, освен ако не запретнат ръкави да довършат магистрала “Хемус”. Най-опасната за нас страна е Турция, тъй като тя е нахлула хуманитарно във всички свои съседки, а и в някои по-отдалечени държави като например Либия. С Гърция пък е постоянно на ръба на войната.

Но от друга страна, тя е наш съюзник в НАТО и добър съсед, даже понякога я молим да ни патрулира въздушното пространство.

Ако разположим 100 хиляди войници в Родопите

и Странджа-Сакар, само ще я разлютим и ще пусне още повече мигранти. Тръгне ли Турция, не можем да я спрем. Дори по време на Варшавския договор не можехме – тогава планът беше да я удържим 3 дни, докато пристигнат съветските танкове.

Следователно, единственото място, в което може да разквартируваме подобна армия, е някъде около Карлово или Сопот, да помагат в розобера.

Джордж Фридман, създателят на частното ЦРУ “Стратфор”, има една книга с гениални геополитически прогнози, наречена “Следващите 100 години”. В нея се предвижда, че някъде в средата на века Турция ще воюва с Полша. Всичко е много добре обосновано, но липсва най-важната за нас подробност – къде ще е бойното поле? В България, в Румъния или може би пак в Украйна?

Време е отсега да се готвим за това събитие, но някак си подмолно и тайно, тъй като

Ердоган вече взе да дава признаци, че НАТО му е тясно

Неотдавна каза, че обмисля дали да не вкара Турция в БРИКС. Както знаем, БРИКС се доминира от Китай и Русия, а те са основните врагове на САЩ и НАТО. Сега- засега БРИКС е доста хлабава организация, но с времето в подобни клубове дисциплината се затяга, посочва се общ враг и се поставя въпросът – ти с нас ли си, или против нас?

Така че нуждата от задължителен набор ще възникне тогава, когато Турция се определи. Тогава и Белият дом ще се сети да ни смени доктрината. Да се надяваме, че ще ни зарадва с безплатни самолети, дронове, танкове, хаймърси и по една бронежилетка за всеки пенсионер.

А дотогава България може да реши проблема с армията по иновативен начин. Наистина, ние едва ли имаме и 20 хиляди бойци, но затова пък разполагаме с около 300 хиляди частни охранители. Много от тях са пенсионери, но поне половината са млади, напомпани и патриотично татуирани. Идеален материал. Държавата спокойно може да им постави следното условие – 1 година военна служба, придобиваш военна специалност и чак тогава получаваш лиценз за охранител. След това се явяваш на допълнително обучение поне веднъж на година. И освен това научаваш наизуст “Епопея на забравените”.

Така за кратко време ще се сдобием с най-страховитата армия на Балканите. Може да е малка, но ще е свирепа. Подборът вече е извършен от самите младежи с избора на професия, която ги привлича. Остава само тяхната мощна енергия да се каптира на полза роду.

Освен това България може да започне да изгражда бункери по южната граница с цел спиране на миграционния натиск. Нищо не пречи това да стане с брюкселска програма и финансиране по плана за възстановяване. “Бункери на мира” – това звучи почти като “Зелената сделка”.