"Научена безпомощност" е термин в психологията. Основен принцип в бихевиоризма. Това е психично състояние, при което човекът може да избегне нещо нередно, неприятно, дори болезнено, но не го прави, понася загубите, търпи страданието, защото се е научил и знае, от личен опит, от възпитание, господстващо мнение в микросредата или обществото, че избягването на тази неприятност е невъзможно. Той вече се е научил да бъде безпомощен.

Това е важна причина за негласуването на изборите. Не е виновна демокрацията, а начинът, по който я градим и изграждаме.

В началото на промените 1989-1991 година хората бяха призовани за активност, защото от тях реално всичко зависеше. Хората бяха ентусиазирани.

Преходът обаче беше "школа" в безпомощност. Първият урок бяха "ликвидационните съвети". Бях против тях. Бил съм в много села и зная за какво говоря.

Последваха другите уроци.

Дори преди няколко месеца. Бяха събрани подписи по закон за провеждане на референдум, Народното събрание го отхвърли.

По кой национален, голям въпрос, сме провели референдум?

По нито един. Защо? Защото отговорните лица не искат и не умеят да убеждават населението в своята позиция! Боят се да застанат с лицата и думите си пред хората. Затова се крият на избори в списъците. Така е.

А какви избори провеждаме? Партиите и медиите мислят, че изборите у нас са само парламентарни и европейски. Изборите за училищни настоятелства добиват ли публичност? А изборите за читалищни настоятелства?

Работата на борсата коментира ли се по националните медии? Провежда ли се обучение на населението по тези въпроси? Колко големи обществени поръчки са приковали общественото внимание?... Цялата проблематика за градивното участие на личността в обществените процеси е неглижирана!

Системното обучение на народа в безпомощност продължава.

От Фейсбук.