В 52 места чакат под 20 души, ако изобщо се вдигнат да гласуват

От хиляди избиратели пред урната до скромните 4-ма - по-малко от броя членове на комисията. Толкова еклектична е изборната картина у нас. Огромните разлики по секциите се получават заради начина, по който те се формират.

Рекордът се държи от избирателна секция №45 в софийското 7-о училище - 83 401 души

са в списъка ѝ. Най-малката пък е в Държавната психиатрична болница в Бяла, Русенско.

Огромното число в столицата обаче идва от една особеност в закона - там са вписани да гласуват чужденците с българско гражданство, които нямат постоянен адрес. Те се водят “служебно” на адреса на районната община.

И въпреки че тези над 80 хил. души имат пълното право да отидат и да гласуват, обикновено не го правят. Което спасява деветимата членове на секционната комисия, иначе сигурно биха колабирали на работното си място. На последните парламентарни избори през април 2023 г. в избирателния списък са били 75 409 души, а се явили едва 110.

Малката русенска секция пък е сформирана по реда на тези СИК, които се правят в домове за стари хора, затвори, болници и пр. За целта е нужно да има поне 10 души с избирателни права, подали заявление за гласуване. А там, където традиционно гласуват много хора, секции се откриват и при по-малко подадени заявления (такъв е принципът и за вота в чужбина).

Извън случая с чужденците в София най-голямата секция в страната е в благоевградското село Бело поле - 11 651 избиратели при малко над 500 жители. Там пък списъкът набъбва от множеството регистрирани северномакедонци с двойно гражданство. Взелите BG паспорти обаче не гласуват и активността в Бело поле е изключително ниска - 2,05% миналия април. Иначе селото се прочу още през 2016 г, когато

избирателният списък се оказа дълъг 110 метра

и местните молиха РИК да им позволи да има два - един за жителите на селото, които наистина гласуват, и един за македонците, които никой не очаква да отидат. Така и не им разрешиха.

Още две секции в Благоевградско са с над 2000 избиратели - в Покровник и Логодаж. И те са “македонски” села с иначе малко жители и ниска активност по избори. Иначе огромни секции има в област Кърджали - с 2197 души в Ардино и 2449 в Джебел. Кърджали е и избирателният район с най-много секции с над 1000 избиратели.

Общо в страната всяка 10-а секция обслужва под 100 души, ако не броим столицата и Пловдив, където е голямата концентрация на избиратели. Такива “бутикови” са общо 952 секции, или 9,85%. Което означава, че там за цял ден се изреждат най-много 40 души, тъй като това е максимумът на избирателната активност през последните години.

Има и 52 секции с под 20 имена - това са основно пустеещи села с неколцина останали жители, както и старчески домове.

Най-голям е делът на миниатюрните в Бургаско - 11. Шампион за страната е община Средец с 5. Там например се намира пустеещото Долно Ябълково с 12 избиратели по списък. В Белила 16 от 24 жители имат право на глас.

По тези места броят на ангажираните с организацията на гласуването надвишава броя на тези, които се възползват от нея.

В областите Видин, Кюстендил, Перник и Смолян 1/5 от секциите са с под 100 души в списъка. Което всъщност отразява демографската картина на страната. Най-притеснително изглежда в Кюстендил и Смолян, където такива са 1/4 от секциите. В Смолянско в Баните и Чепеларе две СИК ще чакат цял ден едва по 20 избиратели, в Кюстендил толкова скромни откъм численост са осем секции.

В Кюстендилско има и цели общини, където повече от половината секции са микро. В Трекляно са 8 от 9, в Невестино - 16 от общо 19, а в Бобошево - 5 от 10. В тамошното село Блато само 12 души могат да гласуват, 13 - в Преколница, 14 в Бобешино.

По правило членовете на СИК са между 5-има и 9 души в зависимост от натовареността. При до 500 избиратели са нужни между 5-има и 7 члена, а по-големите комисии се състоят от 9. Като на повечето места обикновено залагат на максимума.

Така ще бъде и на тези избори в трите споменати кюстендилски села Блато, Преколница и Бобешино. А видно от протокола на СИК, в Бобешино през април м.г. са пуснати само 12 бюлетини, от които 8 вписани под черта - това означава, че най-вероятно са на седмината членове на комисията плюс полицая пред СИК. Излиза, че

7-членната комисия е организирала избори за 4-ма местни

гласоподаватели.

И в най-малките села обаче изборният ден по закон продължава 12 часа, а СИК си имат председател, заместник, секретар и членове. Заплащането е едно и също навсякъде - 275 лева за председател, 255 лв. за зам.-шефа и секретаря и по 234 лв. за членовете. Отделно се плащат по 20 лв. за участие в обучението, 15 лв. за нареждането на помещението в събота и по 25 лв. за тримата, които след края на гласуването ходят да предават прокола и чувала с бюлетините на Районната избирателна комисия. Така само за изборния ден на село с 4-ма гласоподаватели разходите са 1721 лв. за ангажираните членове на комисията (надница плюс парите за отчитането пред РИК), а ако всички са ходили на обучение и да подреждат секцията -

общо 2041 лева Отделно са разходите за охрана, транспорт, канцеларски материали и пр., но демокрацията си има цена.

Любопитни са секциите в някои популярни туристически дестинации. Например гърменските села Лещен и Ковачевица, които, макар и почти обезлюдени, през уикендите набъбват от гости. Ковачевица е с една секция при 50 жители. В съседното Лещен обаче секция няма, макар да има 8 жители според НСИ и двама според легендите за селото.

Любимото на мнозина родопско село Гела има 41 избиратели по списък, засега не е известно туристи да искат да ходят до урната там. А във все по-популярното кърджалийско село Лисиците, където живеят 23-има души, а токът е пуснат едва от няколко години, секция няма. Вероятно местните ще могат

да гласуват в някое от съседните, но след като преминат с лодка

язовир “Студен кладенец” и после вървят няколко километра пеша по влаковите релси.

“Туризъм” за изборите ще има в търговищката община Антоново - в Шишковица няма подходяща общинска сграда и местните ще делят урна с 9-имата избиратели на съседното Девино. До Горна Златица ще ходят жителите на Пиринец и Долна Златица.

35-има души пък ще гласуват в странджанското село Българи, което е център на нестинарските игри и тези дни посрещна хиляди гости за ритуала.

Преселението към морето не вдигна регистрациите за вота

Въпреки че вотът съвпада със старта на сезона и много наети за лятото отдавна работят по морето, а и хората вече изпълват плажовете, това не се отразява на избирателните списъци. Няма фрапантно увеличение на избирателите  по морето с новорегистрирани, заяви председателят на РИК - Бургас, Фани Семерджиева. Според нея това щяло  да се усети с увеличаване на броя на машините за гласуване  в  секциите с над 300 души, но  поръчване на нови устройства за Бургаска област не се налагало.

“Интересът към регистрация на допълнително избиратели се наблюдава предимно на местните избори”, коментира Семерджиева пред “24 часа”. Според юристи трикът за регистрация на сезонни работници вече не  вършел работа, особено на национални избори.

В нито една черноморска община не наблюдаваме подозрително увеличение на гласоподавателите, обобщи шефката на ОИК.