Въпреки че пазарът в ЕС е единен, цените на основни хранителни продукти са различни. И се оказва, че колкото по-голям и богат е един пазар, толкова по-евтини са храните. А бедните плащат значително по-скъпо.

Трудно е да се повярва, че има единен пазар в Европейския съюз, когато холандците плащат 70% повече от германците за бутилка "Кока-кола". 

Холандският министър на икономиката Мики Адриансенс твърди, че холандските клиенти са измамени. Въпреки репутацията на пестелив народ, на холандците им се налага да харчат повече от германските си съседи за най-добрите марки за напитки и сладолед. 

„Понякога виждаме, по отношение на Coca-Cola, че в Германия продуктът е с 1 евро по-евтин, отколкото в Холандия, а това са много пари", каза министърката в интервю за POLITICO миналата седмица.

Проучване на холандското министерство на икономиката миналата година установи, че бутилка от 1 литър Coca-Cola струва 1,08 евро в Германия, а в Холандия - 1,83 евро.

Буркан "Нутела" струва 2,79 евро за купувачите в Германия и 3,02 евро за холандците.

Кутия сладолед "Магнум" е на цена от 3,73 евро в Германия и 5,22 евро в Холандия.

Оказва се, че не е само в Холандия така. Чешкият премиер Петр Фиала публикува видео в X миналата година, сравнявайки германската цена от 1,49 евро за 1,5-литрова бутилка "Кока-кола" с чешката цена от 1,33 евро само за литър. "Нутела" струва 4,58 евро за 750 г в Германия и 6,87 евро за 600 г в Чехия.

От гледна точка на потребителите, не е редно това да се случва при единен пазар", каза Ванеса Търнър от Европейската потребителска организация BEUC.

„Много сме загрижени за цените на храните, особено във времена на криза и инфлация."

Въпреки това може да се твърди, че не може лесно да има единен пазар за храни, когато има големи разлики в доходите в ЕС. Например българите, словаците и румънците имат едва една трета от средния разполагаем доход на тези в "богатия" Люксембург.

Продуктите често се продават на по-ниска цена в по-бедните нации и доскоро тези страни също получаваха по-малко: по-малки опаковки или по-лошо качество, проблем, от който централноевропейските страни се оплакваха горчиво през последното десетилетие, спечелвайки дела на ЕС срещу „двойното качество" храна.

Цените на храните рязко се увеличиха след инвазията на Русия в Украйна. 

Мики Адриансенс вижда различно разделение в Европа, където цените на храните са по-ниски в по-големите страни с по-големи пазари, които може да са в състояние да поддържат няколко вериги за хранителни стоки с агресивно намаляване на разходите.

Борбата с храните сега се измества към единния пазар за храни, продавани на едро, или как производителите възнамеряват продуктите, продавани в една страна, да останат в тази страна. Тяхната цел е да спрат търговците на дребно на хранителни стоки да купуват продукти, където са по-евтини, за да ги препродадат в по-богатите нации, където марките биха могли да струват по-скъпо. 

Това се нарича паралелна търговия. 

Производителите не я харесват и могат да я възпрат, като използват етикети, които насочват продукта към някои нации, но не и към други, или като използват различни размери на опаковката за всеки пазар.

Адриансенс посочва как холандските супермаркети са ограничени да купуват от определени търговци на едро и не могат да купуват от по-евтини доставчици в Германия например.