За разлика от стратегията на Вл. Путин за непрекъснато разширяване на периметъра на кремълската агресия срещу всички значими за руското влияние региони, Западът продължава да чертае „червени линии" на самоограничения в реализацията на своите стратегически цели. Путин води война в Украйна, дестабилизира Западните Балкани, диктува поведението на своите наместници в постсъветското пространство – в случая в Грузия. Лидерите на НАТО и ЕС прекалено внимателно ограничават своя потенциал да се противопоставят на руската агресия с аргумента „да избегнем ескалация", който на обикновен език се превежда „да не дразним Путин". Украйна няма право да използва западно оръжие за атаки на руска територия, което оприличава нейното положение с това на боксьор, който трябва да се състезава с едната ръка вързана на гърба.

Грузия е пореден пример за знаково отсъствие на западно лидерство в развитието на един конфликт, от който в значителна степен ще зависи баланса на стратегическото противопоставяне в региона на Черно море като цяло. През 2008 г. Путин нахлу с армията си в Грузия, а Западът прехвърли вината върху Тбилиси с доклада Тавиани. През 2012 г. реформисткото прозападно управление на Грузия бе отстранено от власт от руско-грузинския олигарх Бидзина Иванишвили, който постепенно върна страната в орбитата на Кремъл. Този процес сега е в края си с приемането на закона за „чуждестранните агенти", с който Москва ще увеличи максимално контрола си върху грузинския публичен живот. Европейските лидери изказват „съжаление" и предупреждават, че това може да се отрази „негативно" върху кандидатурата на Грузия за членство в ЕС. Вашингтон също предупреждава, че приемането на закона може да се отрази върху двустранните отношения. Господа! Режимът в Тбилиси няма намерение да членува в ЕС или някъде другаде. Той се ръководи от марионетка на Кремъл и целта му е да отдалечи, а не да приближи Грузия до ЕС и Запада.

Днес е необходима много по-категорична, активна и практическа помощ за гражданското движение по улиците на Тбилиси от страна на Запада. През октомври в Грузия има избори. Без активна западна намеса – с наблюдатели, с масирано присъствие, с мониторинг върху поведението на медиите – Иванишвили ще занесе в Кремъл поредната „категорична победа" в полза на своя марионетен режим в Тбилиси. Каква полза ще има след това да говорим за „стратегия на НАТО в Черно море"...? Украйна воюва на границата на силите си в очакване на оръжие и разрешение да го ползва „и с двете си ръце"... Гражданите на Тбилиси са на улицата в протест срещу кремълския закон на Иванишвили и очакват категорична и практическа западна подкрепа. Някои ще кажат – не можем „да огреем" навсякъде. Ако не „огреем" на Балканите, ако не „огреем" в Украйна, ако не „огреем" в Грузия – Владимир Владимирович хубавичко ще ни „огрее" доста по-навътре в Европа.

От Фейсбук.