• Изчисленията са на изборния експерт проф. Михаил Константинов, ако на 9 юни 2 млн. пуснат бюлетини за представители в Брюксел, а 2 500 000 за нашето Народно събрание
• Новината за новите играчи е, че дори около 100 000 привлечени избиратели им вдигат бариерата от 4% за НС
• Има вероятност една от по-малките партии да влезе в националния, а друга в европарламента

Месец преди изборите 2 в 1 партийни щабове, анализатори и социолози изчисляват цената на един депутатски мандат за 50-тото народно събрание и за Европарламента. Сметката е особено важна на фона на всеобщата умора и апатия от честите предсрочни избори - 5 на брой, в последните три години.

Изборни експерти пресмятат, че намаляващия брой на мотивираните да отидат до урните

сваля цената

и на креслото за европарламента, и на депутатската банка в националното ни събрание.

Математикът и изборен експерт проф. Михаил Константинов

, който е бивш член на ЦИК и шеф на борда на директорите на “Информационно обслужване” очаква след месец

да гласуват между 2 и 2,5 млн.

българи. Той припомни, че на последните парламентарни избори на 2 април 2023 г. излязоха 2,6 млн. души.

“Нашите политици не направиха много неща, с които да вдъхновят българите, а по-скоро ги отвратиха. Затова и не очаквам изборната активност на 9 юни да е по-висока от тази на 4 април 2023 г.”, коментира професорът.

Според проучването на Алфа рисърч, оповестено в сряда, избирателната активност за парламентарните избори ще е 40%, или 2 650 000 души, а за евровота - 35%, или 2 300 000 души.

Колко гласа тогава ще са достатъчни, за да прескочи една партия 4-процентовата бариера за парламента на 9 юни?

“Ако предположим, че на парламентарните избори има 2 млн. действителни гласове, то 80 хиляди гласа стигат, за да се прескочи бариерата от 4%.

Прескочи ли една партия този праг, автоматично вкарва в парламента поне 10 депутати, като не може да има под този брой.

Теоретично е възможно партията да има и 9 депутати, но до момента това никога не се е случвало. Така за всеки един от тези 10 депутати трябват средно по 8000-9000 гласа, като това важи и ако кандидатът за депутат е независим”, заяви проф. Константинов.

По думите му стигнат ли действителните гласове 2,5 млн., за прескачането на бариерата ще са необходими 100 000 гласа, с които една партия вкарва в парламента 10 депутати. “Впрочем по тази формула през последните трийсетина години сме избрали вече 14 парламента”, припомни изборният експерт.

Ако активността достигне 2 650 000 души, за прескачане на бариерата трябват 106 000 души, а един мандат “струва” 10 600 гласа.

Константинов напомня, че

за европейски избори прагът е 1/17 от всички гласове,

което го прави по-висок от този за национален парламент, или малко над 5,88%.

“Така, ако една партия вземе 5,88% от гласовете на евровота, ще спечели един мандат за евродепутат. Същото важи и за независим кандидат”, обясни той.

Според неговите изчисления, ако приложим тази формула при 2 млн. действителни гласа на евровота и ги разделим на 17, получаваме приблизително 118 хил. гласа. Толкова са необходими, за да бъде избран един кандидат за наш представител в ЕП.

Ако пък активността на евровота достигне 2 300 000 души, тогава мандатът ще “струва” 135 000 гласа.

Въз основа на последните социологически проучвания и с уговорката, че в хода на кампанията може да има промени, проф. Константинов сподели и прогнозата си: “Вероятно е

6-те партии от сегашния парламент да получат в новия мандати в съотношение 70-40-40-40-30-20,

като една от формациите може да вземе 45, а не 40 за сметка на другите.”

Колкото до новите играчи в изборното състезание, на които проучването на “Алфа рисърч” дава между 2 и 3%, според проф. Константинов има вероятност само един от тях да прескочи бариерата.

Ако това стане и вкара минимума от 10 депутати за една парламентарна група, това ще извади по 1-2 мандата от прогнозираните бройки за 6-те досега представени в парламента партии.

“Не очаквам обаче 8-партиен парламент, макар че теоретично не е изключен и даже вече сме го виждали”, прогнозира математикът.

Според него при мандатите за български депутати

в Европейския парламент съотношението вероятно ще е 6-3-3-3-2

Проф. Константинов е убеден, че големи изненади в сравнение с тези резултати няма да има. За него въпросът по-скоро е, ако някой от малките влезе, кой ще е той.

“Може една по-малка партия да влезе в нашия парламент, а друга малка партия - в европарламента”, допусна експертът.

Нека обаче не забравяме и една подробност - изискването за уседналост на евровота, предупреди той. Както е известно, българските изселници в Турция не могат да гласуват за представители на България в Брюксел.

“Всеки българин над 18 г., включително онзи, който е осъден, но не е в затвора, и който не е под запрещение, има право да гласува на националните избори. Такива са общо 6,6 млн. българи - те имат ЕГН и постоянен адрес в България. От тях

1,4 млн. са в чужбина, а 5,2 млн. - в страната ни

За да гласуват на евроизбори обаче, трябва да са живели поне три месеца на настоящия си адрес в страна от Европейския съюз до датата на изборите, т.е. преди 9 март. Някаква част от българските избиратели не отговарят на това условие и ще гласуват само на парламентарните избори. Въпросът е, ако гласуват машинно, как ще го направят - за единия, или и за двата избора?”, предупреждава проф. Константинов.

Може да се стигне и до противоречие между записите върху флашките и пуснатите в урните машинни бюлетини, смята той.