В атмосферата ѝ е засечен газ, който само хората произвеждат

Астрономите са на косъм от това да докажат, че може да има живот на друга планета. Е, не е Марс, както всички се надяват. Става въпрос за К2-18b, която е два пъти по-голяма от Земята и се намира на 120 милиона светлинни години от нас. Гравитира около звезда в съзвездието Лъв.

Според някои данни в атмосферата на планетата е засечен газа диметил сулфид. А той може да бъде произведен само от живо същество.

Заради това от петък телескопът “Джеймс Уеб” е насочен изцяло към нея, но ще трябват няколко месеца, за да бъдат приети всички необходими данни.

Изследването на планетата се ръководи от доктор Нику Мадхусудхан, водещ астрофизик в “Кеймбридж”. Той я нарича

водороден свят - относително нов термин за скалиста планета, която има богата на водород атмосфера и океани с вода

“Ако наистина се докаже, че в атмосферата на тази планета има диметил сулфид, веднага тя става най-възможната за живот в галактиката”, твърди ръководителят на проекта пред “Таймс”.

К2-18в, която е с точно 8,6 пъти по-голяма маса от Земята и с 2,6 пъти по-голям радиус, бе открита през 2015 г. Цели 4 години по-късно бе направено откритието, че в атмосферта ѝ има водни изпарения. Миналата година “Джеймс Уеб” доказа, че в атмосферата има водороден двуокис и метан, както и липсата на амоняк.

Според астрофизика това е доста важен момент, след като доказва, че под атмосферата има океан. Но една молекула побърка всички учени.

Диметил сулфидът на Земята се произвежда от фитопланктон в моретата. Това означава, че на далечната планета може да има подобна форма на живот. На всичко отгоре учените така и не намериха нормален или химически процес, при който да се произвежда този газ без наличието на жив организъм. Според Нику Мадхусудхан подобно отритие си е шок. Защото първоначално се е смятало, че има само 50% шанс подобен газ да бъде открит на планетата.

“Беше невероятен удар. Не съм спал цяла седмица след откритието

В началото дори ме беше страх да го споделя с екипа си”, твърди той.

Сега обаче с помощта на телескопа може и да се докаже наличието му. Но 8 часа работа на “Джеймс Уеб” означават месеци обработка на данни.

“Джеймс Уеб” реално е обсерватория, която струваше на НАСА 10 милиарда долара. Той анализира химичния състав на планетите, засича отражението на светлината от тяхната звезда домакин (както е Слънцето при Земята) през атмосферата. Газовете поглъщат част от светлината, като оставят реални следи, които след това астрономите анализират.

Приема се, че водородните светове са покрити с океани, но според някои учени може да става въпрос за прекалено топла вода, която ги прави невъзможни за живот. Дори според някои изследвания се твърди, че К2-18b е покрита точно с лава. Тази планета се нарича “суперземя”, защото е по-голяма от нашата, но е по-малка от Нептун. Големината на К2-18b означава, че нейната сърцевина може да е от свръхнагнетен лед, последван от тънка атмосфера, както е при Нептун.

“Въпреки че не съществуват в Слънчевата система, субнептуните са най-разпространените планети, които познаваме”, обяснява астрономът Санджухит Саркар от Университета в Кардиф. “Сега остава да получим точни данни за тази субнептунова планета, които точно да определяг какви молекули има в нейната атмосфера”, допълва той.

“Джеймс Уеб” е машина на времето

Мнозина определят телескопа “Джеймс Уеб” като машина на времето, която ще ни помогне да разберем тайните на галактиката ни.

Той ще бъде използван за изучаването на първите галактики, които са се появили преди 13,5 милиарда години, да наблюдава източниците на звездите, екзопланетите и дори луните и планетите в Слънчевата система.

Той работи при 40 градуса по Келвин, което е минус 387 по Фаренхайт и минус 233 по Целзий.

Според създателите му може да наблюдава за процеси между 100 и 200 милиона години след големия взрив.

Обсерваторията е около 100 пъти по-мощна от предшественика си “Хъбъл”.

НАСА разглежда “Джеймс Уеб” като наследник на “Хъбъл”, а не негов заместник и двата телескопа ще работят паралелно за известно време.

“Хъбъл” бе изстрелян на 24 април 1990 г. от совалката “Дискавъри” от центъра “Кенеди” във Флорида. Върти се около Земята със скорост от 27 300 км/ч в доста ниска орбита - около 550 км.