В една безмилостна предизборна кампания няма кой да защити журналистите, освен ако не го направят сами като:

1. Медиите не са „пощенски кутии", което значи, че журналистите трябва да проверяват достоверността на твърденията, независимо че идват от партии и политици (в предизборна кампания те не са достатъчно достоверен източник). Ако това става в жив ефир, да задават допълнителни въпроси на събеседника си, докато стане ясно какви са основанията за твърдението му.

2. Да изключат социалните мрежи като източник на информация, а ако тя идва оттам, задължително да бъде потвърдена и от втори източник.

3. Да спазват презумпцията за невиновност и да не допускат медията да бъде използвана за произнасяне на присъди, включително и под формата на намеци и инсинуации.

4. Във въпросите и коментарите си журналистите да разделят политическите и криминалните сюжети и да не позволяват едните да подменят другите. Да изискват същото и от събеседниците си.

5. Да канят независими (а не предложени и свързани с политически щабове) експерти в сферата на престъпността и сигурността, които на разбираем език да изграждат фактологичната картина на криминалните сюжети и да посочват дефицитите в нея.

6. Да реагират остро на реч на омразата и на присъщите ѝ етикети, дори когато тя е насочена срещу политически противник.

7. Да не губят времето на аудиторията с ниско информационни, но цветисти фрази, подхвърлени от политиците.

8. Да организират изпреварващи журналистически разследвания за купуването или подмяната на гласове, което си личи при значително разминаване между екзитпола и крайния резултат.

От Фейсбук.