По данни на Национална асоциация на свободните (НАС) след приемането на закона за тотална забрана на пушенето на обществени места 30 000 българи вече са без работа. Пак според НАС до края на март броят им ще нарасне двойно. Ако цифрите са точни, това съвсем спокойно може да се характеризира като
малък апокалипсис или национално бедствие
И е едно от най-тежките наказания за българина в годините на прехода.
След подобна цифра всички, които застанаха зад този малоумен закон, трябва да си понесат отговорността. Да излязат с имената си, с егенетата си, със себе си, с душите си и да се извинят пред всички.
 Вече няма нужда от никакви дебати, дискусии, медиен шум, от нищо. От “за” и “против”. Не са необходими нито експерти, нито професори, нито анализатори, нито свободни артисти. Нито лекари по белодробни заболявания. Това е прахосване на време.
След тази цифра голямото говорене за здравословен начин на живот е направо прах сред вятъра. Какво значи здравословен начин на живот, когато си на улицата и броиш снежинките. Дори и протестите пред Народното събрание, които продължават регулярно, са ненужни. Всичко вече е менте пред тази цифра. И всичко пред нея звучи бутафорно, нелепо, неистинско, жалко. Звучи като Триумфална арка пред сламена колиба.
30 хиляди човека
без работа - дотук
това е напълно достатъчно някои специалисти по био- и еконачин на живот да си направят харакири. Тя казва абсолютно всичко. Тя е пълно огледало на това тотално недомислие. Наложително е още
от утре всички български законодатели да се занимават единствено
и само с това,
докато разкарат закона от общественото пространство и върнат забраната в стария вид - места за пушачи и непушачи. 30 хиляди е брой, който стряска, направо кънти. Те, депутатите, затова са избрани - да пазят хората, а не да ги оставят без хляб. И без това българинът не знае на кой свят е от сметки за ток, парно, от лоши храни, ами сега и това. И без това е оглавил всички гадни класации - инфаркти, инсулти, нещастност. И без това всеки пети е в депресия.
 Задължително е да върнат тези 30 000 човека на работните им места, за да могат да изхранват семействата си. И да преживеят остатъка от живота си нормално.
Повече от ясно бе, че така ще се случи. И най-ясно от всичко бе, че
законът е малоумен,
толкова малоумен, че дори и тези, които искат в баровете и кафенетата да мирише на детски пюрета, моркови, червено цвекло, спанак и боровинки, са наясно с това.
Всъщност проблемът със закона е много по-голям. В аурата му се крият съвсем други работи. Изобщо не става дума за екологичен начин на живот, нито за белодробно здраве, нито за свободни интерпретации върху старостта или здравословната смърт. Това е закон, които те вкарва в матрица. Отнема изконни човешки права, кастрира правото ти на достойнство. И дебело подчертава, че за да си щастлив на този свят, трябва да спазваш правила. Не си ли такъв, си уволнен от живота. Тоест,
тук не става дума
за вреда за здравето,
а за свобода
И всички, които защитиха този закон, трябваше и трябва първо да се замислят за това, а после да обясняват, че такова е европейско мислене. Има обаче една разлика - не европейско, а корпоративно. И тя е от Земята до Плутон. Това просто са феодални разсъждения през XXI век. Век, в които дилемата дали се събуждаш гълъб или слуга в някоя компания, е базисна. Дори и само 100 човека да бяха останали без работа поради този закон, пак трябва да бъде премахнат. Вижда се, че той само пречи. Че не надгражда, а руши. Че покрай него стотици хора си говорят сами по улиците. Че е тотално безсмислен, че е в пълен контраст с история, с народопсихология. С всичко.
Стига експерименти! За три дни тази глупост може да влезе в историята. И отново всички да сме заедно. А не разделени.