Защо се покачихме в световната класация

Унифицирано определение за щастието няма. Синоними - колкото щеш: благоденствие, удовлетворение, късмет, успех, блаженство, радост, добруване, благодат и още, и още. В Тълковния речник определението за  съществителното име от среден род, само  единствено число. е толкова обтекаемо, колкото е самото му съдържание: чувство и състояние на пълно задоволство, удовлетворение от живота.

Само че това чувство и това състояние всеки си ги разбира посвоему. Аз съм удовлетворена от развода си, но бившият ми съпруг не споделя това състояние. Ако си споделяхме състоянията,

нямаше да се стигне до развод,

ама това е илюстративна забележка в скоби. Сентенции, пословици и поговорки, мъдри мисли, поезии и прози през вековете, щастието е неизменен обект на изучаване, интерпретация и опити за описание. От десет години съществува и Световен доклад за щастието (World Happiness Report), където учени от цял свят се опитват да класифицират нивото на щастие в различните страни, съобразно “социалната подкрепа, доходите, здравето, свободата, щедростта и липсата на корупция”.

От научна гледна точка явно това са параметрите, които определят индивидуума като щастлив или нещастен, моите са други, но аз не работя в министерство на щастието, пък и такова съществува единствено в Бутан. Още в зората на тези доклади българите се оказваме все в дъното на таблицата. Обяснявала съм го с народопсихологията, от една страна - недей да говориш за хубавите неща в живота си, да не чуе дяволът и с недоволството и незадоволителността  между стремления и възможности, от друга, както и с лутането между “Я не сакам да съм добре, я сакам Вуте да е зле” и

“По-добре недоволен човек, отколкото доволна свиня”

Това последното за хора от класата на Алеко Константинов поне знам, че са малко и още по-малко са тези, които разбират правилно съждението му. Ние сме тленни, грешни и прекрасни Божии творения. Генетично обременени и генетично съвършени. Хора. Човеци. Един с един еднакъв няма.

Тъй че за един доходът, който го прави щастлив, е 2 000 лв. месечно, за друг десет пъти повече, за трети яхти, къщи за гости и подобни благости, а  за повечето - да има хляб, без да се притесняваш и за сиренето. И всичките тези искат да са здрави - едните за да работят, другите, за да си харчат с кеф доходите. Човешко е. Свободата е толкова разтегливо понятие, ако да се побира в две думи “Свобода или смърт”. Защото едно е да имаш правото на свободна воля, друго е да не си поробен, трето е свободата на словото и печата, седмо и осмо да правиш разлика между свобода и слободия. Да видим как е с щедростта - едно е щедростта на земята ни, в която пръчка да боднеш, плод ще върже, друго е щедростта на минувача към протегната ръка на просяка, ама все в една дума го сбираме. За липсата на корупция, уважаеми, попитайте баба Пенка и дядо Кирчо от Чуйпетлово и се замислете статистиката как ще ви излезе и дали изобщо. Може  би

затова сме се покачили по щастливата стълбица чааааак на 81-о място, с цели 63 места нагоре

Има нещо друго, по-интересно в новия доклад: нивата на щастие са анализирани по възрастови групи. Фактите са: в световен мащаб хората на възраст от 18 до 25 години обикновено съобщават за по-голяма удовлетвореност от живота, отколкото по-възрастните. То оставаше да е иначе. Прекрасните младежки години, когато всичко, що хвърчи, се яде, ако не - тате носи, мама меси, чинията е пълна, дрешките са изгладени, джобните са на масата, животът е прекрасен, на развален английски си

вери хепи и се образоваш в Нидерландия или Харвард

После ще те чукне горният, за да видиш долния и верихепито  ще остане само в това да заведеш децата в някой хепиленд. Според дохода, свободата, здравето, щедростта на близките и шефа на компанията, в която работиш (ако работиш).

Много се замислих защо няма критерий “работа”. Защото май това е основен компонент за осигуряване на щастие, ама “ще се радват на труда си хората и ще се обичат като братя” не влиза в доклади като параметър. Колкото по-малко знаеш,

колкото по-малко разбираш,

колкото по-малко си образован, врял и кипял в световните сгоди и несгоди, толкова по-щастлив си, не съм го измислила аз, доказано е. Затова с годините разбираш как щастлив по критерии няма как да станеш. Знанието е страдание, са казали древните гърци. Кой знания множи, множи печал, е казал Гьоте в своя “Фауст”. И в това всъщност е скрит отговорът като какво е да си щастлив. Безметежно щастливи са хората с най-малко разум - по медицински причини или по природни дадености. Няма вечна младост, няма вечно щастие. Порастваш и поумняваш. И цениш моментите. Другото е работа, работа, работа - над себе си и за другите. Но то е винаги извън докладите.