След като създаде музиката на 230 песни, 30 игрални филма и 5 сериала, Митко Щерев прописа и проза, и то роман с фантастичен привкус.
Композиторът сънува заглавието на книгата "Гостенка от Космоса", както и първата част от нея. Вижда как корабът на сихитите от планетата Алфа 3 каца на Седемте Рилски езера и те предават 6-годишно момиче на приемно семейство от Земята. Странният сън го провокира за известно време да остави нотите и да твори в друг жанр.
Лаптопът му гръмва и първите страници от книгата изчезват
"Казах си, че явно не трябва да пиша - разказва Митко Щерев. - Но нещо отвътре ме човъркаше. Отидох на Боровец, където предпочитам да карам лятната си почивка, хванаха ме ангелите и започнах да пиша отначало. В мислите си бях съхранил видяното в съня. По-трудно ми беше при писането на първата част, където трябваше много правдоподобно да предам как едно малко момиче, което идва от друга планета, се приобщава към бита на Земята. На няколко пъти в процеса на работа се улавях, че само натискам клавишите или започвам да пиша едно нещо, но героите си искат друго. След половин час стоя и с учудване прочитам редовете, които все едно не са писани от мен. Чел съм подобни неща за писатели и си мислех, че се правят на интересни, но явно не е така. Героят толкова те обсебва, че все едно отгоре някой движи ръката ти. Само това, което изживях, докато пишех книгата, ми е достатъчно. И два пъти плаках... След като приключих с писането, се успокоих и онова човъркане, което се беше загнездило в мен, си отиде. Романът стана много красив, искам по него да се направи филм."
Дъщерите му Рая и Александра, които сам отглежда, са първите читателки на романа
Макар на някого да се стори парадоксално, че мъж пише за жени, за композитора това е съвсем правдоподобно. Той сам е отгледал дъщерите си - Рая и Александра, които са от втория му брак. Майка им заминава в чужбина. От първия си брак също има дъщеря - Надежда, която сега живее в Германия. Опитът с порастването на момичетата много му помага при писането на книгата. Отглежда ги, все едно живеят на Запад. Учи ги да се държат възпитано и да се хранят правилно, да харчат в училище колкото другите деца, да имат малко, но скъпи дрехи. Докато са малки, вкъщи му помага икономка, която по-късно освобождава, за да се учат сами да се оправят и да са отговорни.
Рая и Александра в началото приемат с лек резерв творческия опит на баща си. В героинята Ева, с прякор Бижуто, те виждат себе си, както и детайли от живота си, което им се струва неправилно. Но според баща им и авторът на романа това е нормално, защото така пишат повечето писатели. Той признава, че при създаването на първата си книга "Забравих си часовника на пианото", която е автобиографична, е откраднал идеята за формата й от филма "Дневникът на Бриджит Джоунс". Сега пък е пресъздал моменти от живота си, в който главна роля са играли дъщерите му. И допълва, че писането на роман и на музика не е различно: "Формата за писане на музика за филм и на роман е една и съща. Големият композитор има мащабно мислене, затова може да напише симфония, същото е и ако пише роман."