ай донт лайк ю, ай лов ю.

бил ли съм някога истински писател, такъв, - като георги господинов - небесно умствен и мъдър като соломон? не. започнах да пиша, защото имах нужда от пари, бях твърде беден лекар, твърде далеч от литературата, разбирах много повече от биохимия и физиология, от лечението на пневмония, причинена от клебсиела, отколкото от синекдохи и анжамбмани. започнах да пиша от нужда и пишех усилено, както пише човек, който знае, че ако не пише, ще умре от глад. е, глупости, нямаше да умра от глад, защото парите ми стигаха за няколко хляба месечно и едно пиле. пилето го готвех с лук и картофи и доста подправки, защото съм човек, който обича пикантния живот. научих се да пиша, защото пишех непрекъснато, пишех неистово, пишех до смърт и пишех до живот. ама че банално го казах. така де - пишех силно и без спир и понякога се получаваше. на около трийсет написах първите си разкази и си казах - какво пък - написах ги. изпитвах завист към преуспелите писатели, които бяха преуспели, защото бяха преуспели. знаех добре, че съм неудачник, но това не ме плашеше - знаех също, че големите писатели винаги са били неудачници. пишех и пишех. когато написах известните си романи и младите хора ме заобичаха заради тях, аз не се срамувах да се наричам писател и се наричах писател. даже някои красиви момичета ме наричаха своя любим писател и аз много се радвах на това. макар, че ме беше и малко срам.

От фейсбук