Днес рожден ден има тази ужасно талантлива Яна Титова!

Роден разказвач, който безцеремонно нарушава каноните на приличното писане, не те оставя за миг да скучаеш по страниците, не те кара да се чудиш какво точно се случва, или пък защо. Тази книга е прорез, през който можах да погледна в дълбокото на една момичешка душа, да опитам да разбера, без да съдя. Да стъпя в кецовете на 16-годишната Дида, която живее с несретния си баща в провинциален град, а мечтае да отиде при майка си, отдавна заживяла в Америка. Ето, че възниква възможност това да се случи, но пък се случват редица други усложнения, а едно от тях — незаобиколимо. Няма да разказвам сюжета.

Образът на Дида е изграден изключително убедително, повествованието е от първо лице и всичко случващо се минава през съзнанието на героинята, нищо тук не е обективно, нищо не е такова, каквото е, нито такова, каквото ти се иска да би могло да бъде. Светът е дестилиран през сърцето на едно ранено полу-дете и ти го изживяваш солидарно.

Блестящи диалози, които преливат във вътрешни монолози, преглътнати истини, измълчани разговори, които се превръщат в действие.

Всъщност, този роман е действие.

Забележителният начин, по който пише Яна Титова преодолява евентуалното морализаторско отношение.

Съчувствието към главната героиня се конкурира с възмущението от антипатичните й прояви и това я прави незабравима.

Дида е антигероинята, с която всеки от нас вероятно е пресичал пътища в гимназията, може би без да подозира дълбочината й.

Дълбочина, с която й се е налагало да се справя, за да остане на повърхността.

Понякога антигероините успяват. Понякога не.

Какъв силен разказвачески глас, Яна Титова! Какъв великолепен дебют!

Честит рожден ден!

Бъди здрава, силна, винаги толкова непредвидима и обичаща!

Чакаме следващата ти книга.

*От фейсбук