Сред тях било и писмо на Айзенхауер до бъдещия първи резидент на разузнавателното управление у нас

Контраразузнаването ни успява да направи копия на всички документи от куфарчето на първия резидент на ЦРУ у нас и бъдещ първи зам.- директор на американската разузнавателна централа Ричард Столц. През 1949 г. България скъсва дипломатическите отношения със САЩ. Зам.министър-председателят Трайчо Костов е обвинен, че заедно с представителя на американската легация Доналд Хийт са организирали заговор. Целта му била свалянето на комунистическото правителство у нас.

След скандала Хийт заедно със служителите си по спешност хващат „Ориент експрес" и заминават за Турция, а оттам за Америка. Заради това в продължение на почти 10 години отношенията със САЩ са в точката на замръзване Едва в края на 50-те години започват разговори за възстановяване на легацията. С тази задача е назначен служителят на ЦРУ и бъдещ негов първи зам.-директор. Мандатът на Ричард Столцу нас започва на 13 февруари 1960 г. Само 13 години след като е създадена щатската разузнавателна агенция, чиято първоначална задача е да ограничи развитието на комунизма.

„Задачата на Столце да възстанови представителството, да намери сграда, тя да бъде добре проверена за „бръмбари" и други вражески разузнавателни джаджи, да се оборудва със съответната техника и да се подготви за нормално функциониране", разказа пред „168 часа" ген. Тодор Бояджиев. Част от спомените му за Столц може да бъдат прочетени в новата му книга „Разговори за разузнаването".

Първият представител на ЦРУ идва у нас с легендата на дипломат. Официалното му назначение е първи секретар, но истинската му цел е да оборудва сградата на легацията така, че ЦРУ да работи необезпокоявано оттам. На практика Столц е първият ръководител на групата на разузнавателното управление у нас, която трябва да работи под прикритието на щатското представителство. Българското контраразузнаване обаче вече е натрупало достатъчно опит и не е вчерашно.

„По всяка вероятност още с пристигането на летището нашите от Второ главно са успели да проверят куфара му и да преснимат документите там. Бяха разкрили каква е мисията на Столц от самото начало и той е бил поставен под наблюдение. Важното бе, че си бяха свършили работата изключително професионално и никой не е заподозрял за операцията", разказва Бояджиев. Самият той установява това години по-късно, когато се налага спешно да разговаря с високопоставен представител на ЦРУ.

За целта той започва проверка на хората на щатското разузнаване, които са били тук, и установява, че най-коректният професионалист спрямо България е Ричард Столц. През 90-те години той вече е първи зам.-директор на управлението в Ленгли и отговаря за операциите. "Това бе истинският шеф, директорът винаги е политическо назначение", казва Бояджиев. Заради спешна ситуация, която трябва да предотврати скандал между България и САЩ, генералът иска отВторо главно делото на Столц и трескаво започва да изучава двата тома за щатския шпионин. Днес Бояджиев признава, че е бил потресен от фактите, които открива в досието му. "Документът, който привлече вниманието ми, говореше, че си вършим много добре работата - спомня си генералът. - Това бе писмото на президента Дуайт Айзенхауер до американския Сенат.

С него той предлага да се одобри дипломата Ричард Столц за изпращане на отговорен пост в България, за да възстанови легацията. Откъде и как го бяха взели, не мога да кажа. Както и колко често е имало опити да бъде контролиран у нас. "В първия ни по-разчупен разговор, когато бяхме на четири очи, аз му казах: "Дик, аз бях този, който продължи да поканим имено теб, защото изчетох много внимателно двата тома на контраразузнаването ни, посветени на работата ти у нас. Оценката, която ти дават, е невероятна - висок професионализъм и добро отношение към България. Видях и писмото на президента Айзенхауер", разказа Бояджиев.

Като истински, опитен разузнавач , лицето на Столц не трепнало, но той не се сдържал и попитал: „Наистина ли?" Бояджиев потвърдил и му го преразказал накратко. „И за Столц, и за мен бе ясно откъде го имат - усмихва се генералът. - Важното бе, че са си свършили качествено работата.Очевидно нашите бяха направили секретен обиск и му бяха пребъркали багажа. Няма никакво друго обяснение Не вярвам контраразузнаването ни да е получило писмото на американския президент от Конгреса."

След това първият зам.-шеф на ЦРУ се засмял и казал: "Тодоре, и аз ще типризаня, че преди да тръгна за София, прочетох седем тома за теб. Във всичко, което видях, се съдържаше една много добра оценка за професионализма ти." Според Бояджиев било логично за него да има седем тома, подготвени от щатското контраразузнаване. Все пак нашият генерал в продължение на 10 години непрекъснато е бил в САЩ „под разработка". „Много често бях обект на външно наблюдение, за мен вероятно има десетки справки от типа обектът излезе, качи се в колата, отиде еди-къде си, след това влезе в сградата на ООН, по-късно обядва с еди-кой си и т.н.Това е практиката и тя пълни делата", казва опитният разузнавач. сигурност да кажа, но аз четох фотокопието на документа."

Писмото на Айзенхауер е от 27 янураи 1960 г. С него той лично уведомява Столц: „Оказвайки специално доверие на вашата честност, разсъдливост и способност, аз ви посочих и със съвета и съгласието на Сената ви назначавам за секретар на дипломатическата служба."

"В писмото Айзенхауер даваше на Столц много висока оценка - казва Бояджиев. - От делото разбрах, че у нас той е бил под наблюдение и е разработван през цялото време Но най-интересна бе справката, с която свалят делото му в архив. Според нашето контраразузнаване Ричард с нито едно свое действие не се е изявил като враг. Според службите ни като резидент на ЦРУ той винаги е имал добро отношение към България, поддържал е добри контакти и не е уличаван в остра шпионска дейност. Нашите даваха и много висока оценка на професионализма му. В документите се подчертаваше, че и Столц, и семействотому са били с много добро отношение към България." В становището на българските спецслуби пише дословно: „Работил е спокойно, внимателно, без шум, не е бил никога арогантен в отношенията си с българските официални власти и обикновени граждани. По характер е сдържан, сериозен и хладно учтив." "От материалите ставаше ясно, че Столц и семейството му изпитват най-добри чувства към нашата страна и народа ни, че той никога не е водил злобна дейност спрямо нас.

Напротив, човекът съвестно и с висок професионализъм е изпълнявал задачите си. За мен учудващото бе, че това са оценки на социалистическото ни контраразузнаване за представител на найопасния ни идеологически враг - САЩ, и то по време на Студената война." В началото на кариерата си като резидент на ЦРУ у нас Столц живее на "Орлов мост" в столицата. В първата сграда, която е веднага след ъгловата с надпис "Царевец". Апартаментът му гледал точно към езерото „Ариана". „Сам си е намерил този имот, от частни собственици", разказва Бояджиев.

В началото на 90-те години, когато се налага Столц да потушава скандал между България и САЩ, той се среща с ген. Бояджиев. Двамата вече са провели няколко срещи и започват да се сприятеляват Чак тогава зам.-шефът на ЦРУ му разказал колко пъти е бил обект на външно наблюдение от страна на нашето контрараНаши агенти преснимат...