Миналата година, когато се вихреха страстите около съдбата на паметника на окупаторската армия, за пореден път предложих решение, което бях предлагал и много по-рано - през 2017 г. ("Неудобни думи: Гара, вагон, паметник, Москва" - Фактор, 17 май 2017 г.). Прецених, че на този огромен паметник ще му бъде тясно в музей, пък бил той и на "социалистическото изкуство", затова и предложих той да се демонтира, натовари на товарни вагони на гара Подуяне и изпрати в Москва. Точните ми думи бяха: "Там ще си го монтират отново и със сигурност ще стои прилично на Червения площад. Лично ще го смотрят путиновите оченца. И Мумията в мавзолея ще се вълнува."

Сега чета, че посланик Елеонора Митрофанова е предложила същото. Констатирам, че тя бавно е вдянала, с години закъснение, но все пак е вдянала. По принцип руснаците бавно вдяват. Обикновено минава време, докато схванат. Но е факт, че руската посланичка у нас най-после е схванала къде му е мястото на паметника на армията, която от 33 години не съществува. Не съществува и държавата СССР. При това г-жа Митрофанова е казала още, че би било добре и други подобни паметници, които у нас наричаме руски, да се транспортират до Москва. Това вече е мисловен напредък, скок в бъдещето, но и грижа за историята. И е за похвала. Ако пък посланик Митрофанова лично придружи в дългото му пътуване МОЧА, то това би било прекрасно и достойно за четката на талантлив художник.

Разбира се, могла е да ме цитира като автор на идеята, но ...нейсе. Важно е, че мислим в една посока: гара - вагон - паметник - Москва!

(От фейсбук)