Гледах "Клети създания"! Целия! Без превъртане! Йоргос Лантимос разсъблича човешката природа с една Казандзакианска садистична смесица от възторг и погнуса към това клето създание... homo sapiens.

Проблемът е, че го гледах с 9-годишната ми дъщеря. Нещо, което в Америка би ми струвало родителските права. Много пипнат филм, но определено не е семеен.

Обаче най-много ме изкефиха различните стадии на съзряване на жената. Дете - нимфоманка - проститутка - комунистка - хирург. При архетипния образ на мъжа, брилянтно изигран от Марк Ръфъло, фазите на осъзнаване са дебилен сваляч, дебилен любовник, дебилен ревнивец и дебилен предател.

Зарових се в биографията на режисьора в чудене от къде у грък се е пръкнал този чудовищен талант да разчленява героите си в такива мрачни сюрреалистични, на границата с лудостта, сюжети. И намерих отговора. Рано в кариерата си е снимал клипове за гръцки поп изпълнители. От там ще да е дошла погнусата към жизнерадостната тавернаджийска еснафщина и мизантропската наслада, с която дисекцира човека. На фона на пилеща нервите не точно музика.

"Лобстър" и "Фаворитката" са добри, но "Клети създания" е анадър левъл, дет викаше Кобрата. Като добавим костюмите, салвадордалианските декори и съвършената игра на Ема Стоун... още се щипя, за да се уверя, че се събудих от приказния кошмар на "Клети създания"!

Номинациите за Оскарите 2024-а излизат във вторник. Този ще е с много. И не виждам кой друг би могъл да си тръгне със статуетката за главна женска роля освен Стоун.

*От фейсбук