Проф. Огнян Минчев и доц. Стойчо Стойчев с две гледни точки за инициативата, която се появи месец след указа на руския държавен глава за защита на традиционното семейство

Какво обедини държавните глави на България, Унгария и Сърбия - Румен Радев, Каталин Новак и Александър Вучич в странната "Мрежа на президентите, приятели на семейството"?

Декларацията им в "подкрепа на традиционното семейство" прозвуча преди дни като едно доста любопитно дежа вю, особено след като през ноември Владимир Путин прие указ, с който обяви, че 2024 г. ще е "година на семейството" в Русия. Случайно или не, документът на тримата е посветен на същото -

"политиките за защита"

Още повече, всички, които следят изявите на Владимир Путин, знаят, че често когато го питат с какви аргументи продължава "специалната операция" в Украйна, той се впуска с обяснения за "руския свят", за традиционните ценности и традиционното семейство. Като в крайна сметка не става ясно какво общо има всичко това с ракетите срещу Киев и останалите големи градове в страната. 

Втората версия за инициативата на Радев, Вучич и Новак е, че тримата президенти искат открито да афишират, че вече са част от крайнодесните консерватори в Европа заедно с Марин льо Пен във Франция и с италианския премиер Джорджа Мелони.

И тъй като нямаше логично обяснение за "мрежата", в публичното пространство се завъртяха какви ли не шеги и майтапи по адрес на триото.

Според едни само Новак имала право да подпише декларацията в защита на семейството, тъй като тя има един-единствен брак до момента с банкера Ищван Верес. За разлика от нея Вучич и Радев имат по един развод зад гърба си, след който са се оженили за настоящите си половинки. 

Първата съпруга на Вучич бе журналистката Ксения Янкович, но днес той е щастлив с новата си любов Тамара Джуканович. За българския му колега, който се разведе през 2014 г., първата дама Десислава Радева също е втора съпруга.

Други се майтапеха, че в цялата тази история има нещо много успокоително за България. И то е, че от тройката само Румен Радев не е бил поздравен от Путин за Нова година.

За разлика от него Вучич и Виктор Орбан, издигнал бившия си министър Каталин Новак за президент, бяха единствените лидери на Стария континент

с честитки от руския президент

За унгарския премиер това бе логично, тъй като именно той опита да блокира преди Нова година помощта за Украйна от 50 млрд. евро за следващите 4 години. До Вучич Путин написа, че съществуват препятствия, но отношенията между Кремъл и Белград се развиват "конструктивно". 

За да изясним какво целят с този ход тримата държавни глави, се обърнахме за мнение към политолозите доц. Стойчо Стойчев и проф. Огнян Минчев.

ИНТЕРВЮ

Доц. Стойчо Стойчев: Радев няма да надскочи резултата на Костадин Костадинов 

Започва все повече да прилича на Първанов, който ловуваше в бившите съветски републики

- Г-н Стойчев, какво според Вас ги обедини президентите на Унгария, България и Сърбия, за да излязат с обща декларация?

- Видели са се, приели са някаква декларация, която не е обвързваща по никакъв начин, подписали някаква декларация, а ги обединява маргиналността по отношение на европейския дневен ред. В него Александър Вучич трудно може да се впише, Новак е близка на Виктор Орбан и едва ли щеше да бъде избрана без неговата подкрепа. Отделно ги сближава преференциалната им симпатия към Русия и персонално към Путин.

От една страна, Унгария и Сърбия си внасят природен газ по нашия тръбопровод от "Газпром", помните как Румен Радев обясняваше какво ще стане, ако Русия го спре - в крайна сметка нищо не стана. Така че за наша радост тези отношения на Румен Радев не ангажират нито правителството, нито България, изразяват неговото мнение.

Донякъде той все повече започва да прилича на Георги Първанов във втория му мандат, когато започна да ходи в бивши съветски републики, да ловува. Разликата между двамата е, че Радев имаше по-осезаем допир до реалната власт - за да сме коректни, трябва да отбележим, че Първанов не назначи нито едно служебно правителство, макар че той измисли Големия шлем (нефтопровода Бургас - Александруполис, газопровода "Южен поток" и АЕЦ "Белене" - бел. ред.), но мандатът му мина при специфична международна изолация и го канеха само бившите съветски републики, Европа в по-голямата си част остана "затворена" за него. Сега при тези светкавични комуникации Радев казва нещо примерно в Горно Нанадолно и веднага след това аташетата го съобщават - затова позициите му водят до такъв тип международна изолация и се стига дотам, че си говори с Новак, Вучич. От тази категория е и Лукашенко, но и той не го кани. Путин също няма да покани Радев, защото е сърдит.

- Какво имате предвид?

- Всички по-драматични въпроси ги реши, като ни отписа. Ако спрямо нас имаше по-активна позиция, нямаше да остави Мария Захарова (говорител на Външно министерство - бел. ред.) и посланик Елеонора Митрофанова да се произнасят от време на време. Очевидно е, че ние сме му тотално противни и незначителни - не ни забелязва, не ни споменава. По същия начин Алексей Милер идваше и не можеше да остане у нас и 2 часа, тук нито е хапвал, нито вода е пил, защото сме "гнусна провинция". Сега със същото имперско пренебрежение към нас се отнасят Путин, Сергей Лавров, само на Захарова от време на време и на Митрофанова им е вменено да говорят по определени теми.

- До какво би могло да доведе тази декларация на тримата?

- От тримата само Вучич има реална власт и представлява реалната сръбска позиция, но нас това ни интересува точно толкова, колкото позицията на Беларус.

Лично аз не отдавам голямо значение на тази декларация, но ако мислим за бъдещите политически амбиции на Румен Радев, то по електорален резултат той едва ли ще надскочи този на Костадин Костадинов.

- Защо?

- Когато си президент, си мислиш, че зад теб има 2 млн. гласоподаватели, но за да те подкрепят, те са имали различни подбуди и това гласуване е различно от това, когато същият този човек застане начело на партия, дори тя да се нарича "Съветска армия".

Там ще е един от всички лидери и няма да направи по-значим резултат от този на Костадинов. Очевидно е, че Радев иска да управлява, да е новият Бойко Борисов от периода от 2009 г., а не Борисов от 2019 г. Затова, когато човек започне да мисли за партийно строителство, се появяват неговите политолози, съветници, състуденти и му казват че трябва да има идеология. Започват да мислят и стигат до консерватизма - защото така ще е в опозиция на либералите, които той лансира (ПП - бел. ред.). Но този "филм" го гледахме при Борисов, при Красимир Каракачанов, при Валери Симеонов, а сега Костадин Костадинов използва антиевропейския уклон. Да, това бе модерно и докара Доналд Тръмп на власт, Орбан, но вече се забелязва осезаемо отстъпление и да се хващаш за нещо такова днес... А и ще станат много в този сегмент, нали и Иван Гешев също говореше за проевропейски консервативен проект. От тази гледна точка Радев дори не е иновативен. Нито сърбите, нито унгарците са европейци, казвам го като човек, който е учил в Унгария.

- Понякога, когато го питат за аргументи за "специалната операция", Путин започва да обяснява за "руския свят", за "традиционните семейства, ценности"?

- Ти го питаш едно, той отговаря друго, защото няма аргументи за тази война. Хитлер също е говорел, че немците нямат колонии, следователно нямат достатъчно жизнено пространство, дори на Аушвиц пише, че трябва да работиш, за да си свободен. Свободата, идеята немското семейство да расте, са били висша ценност за Хитлер, същата е работата и с руския "наш свят", "нашата свобода" - те са толкова нацистки, такова лицемерие е да се лансират подобни тези, докато се воюва с Украйна. Неслучайно обвиняват Путин, че е новият Хитлер, тъй като и той "изправя" различни исторически неправди - "на нас ни наложиха унизителни клаузи", "разпокъсаха ни като лешояди", "отнеха ни нашата територия". "Коректорите" на историята винаги са ги наричали милитаристи, агресори. Русия досега играеше в другия лагер и се легитимираше като жертва на агресия - Наполеон, Хитлер, японците, татарите... Този път те нападнаха Украйна и това няма как да се обясни.

Русия унищожава домовете на хората с руско самосъзнание и сега те ги мразят, има убедени русофили, които не искат да чуят за Москва, самото русофилство се променя.

- Някои се опитват да оневинят руския народ, че не може да отговаря за действията на режима.

- Виновен е, защото го избира и стои зад него, по време на война се взема страна, а народът не го сваля, позволявайки тя да продължава. Нищо не го оправдава. Болшинството от руснаците смятат, че Путин е прав.

- Факт е, че войната във Виетнам е прекратена заради протестите в САЩ.

- Точно така. Сега къде е съпротивата, Виетнам за Америка е бил на другия край на света, а тук нападаш братя, своето семейство.

ИНТЕРВЮ 

Проф. Огнян Минчев: Радев търси идентичност като лидер на партия 

Обединява ги авторитаризмът и проруската ориентация

- Проф. Минчев, каква бе причината президентите на България, Унгария и Сърбия Румен Радев, Каталин Новак и Александър Вучич да се обединят около декларацията в подкрепа на традиционното семейство? Някой на Запад застрашава ли го?

- Първото, което ги обединява, е тяхната проруска позиция. И тримата се позиционират в дяснопопулистката периферия на европейския политически спектър, която се очертава като устойчиво прокремълска. Причината е, че Путин направи "консервативните ценности" своя визитна картичка, аргументирайки с тях агресивната си политика след 2007 - 2008 г. Това се оказа подходяща идеологическа и ценностна платформа за сближаване с десните популисти в Европа. Така, от една страна, Кремъл традиционно се заиграва с леви пацифистки сили на Запад, но от друга, все повече от основните му партньори са онези политически сили в десния и крайнодесния спектър, споделящи така наречените "консервативни ценности", въпреки че в дълбочина те са трудно съвместими с кремълската визия за света.

- Защо?

- Най-малкото защото десният консерватизъм на Запад е свързан с традициите, с идентичността, със съхранението на християнските ценности в Европа, с традиционните структури в европейското общество - като семейството например. Всъщност това е вековната традиция на съхраняване на западната цивилизация, но точно тази цивилизация се оказва любимата мишена за руските хибридни атаки. Така руската пропагандна стратегия се оказва основана върху формален парадокс, а десните популисти се оказват съюзници на Кремъл, включително в неговата агресия срещу една европейска страна - Украйна.

- Когато питат Путин с какви аргументи продължава "спецоперацията", често започва да говори за "руския свят", за "традиционните ценности, семейство"?

- Тук става дума за открит цинизъм, който се практикува в хибридната война. Западът се представя като съвкупност от общества, доминирани от хомосексуални и други "декадентски" ценности и практики, ерозиращи традиционното семейство и представляващи бягство от традиционните ценности, а Русия и Путин влизат в ролята на техни защитници. Но какъв защитник на традиционното семейство може да бъде човек, изпратил 1,5 млн. руски мъже на война и убил 300 хил. от тях, лишавайки съпругите и децата им от нормални семейства? Към всичко това се прибавя и кризата с разпада на традиционното семейство в Русия, която, за съжаление, в пъти надминава тази в западните общества.

- Какво имате предвид?

- Има огромен брой аборти в Русия, доста повече, отколкото на много други места по света; страната страда от безконтролна проституция, от хроничен масов алкохолизъм, водещ до масови разводи. Русия е сред страните с бързо намаляващо население.

- Каква би могла да е мотивацията на Радев да влезе в тази странна "компания"?

- Позициите на Румен Радев са ясни и прозрачни, в тях няма нито идеология, нито ценностна мотивация. В случая има два акцента. Първият е, че той се присъединява към общност на други двама държавни лидери - Александър Вучич и Виктор Орбан. Освен това се обединяват по една тема, която подчертава и засилва връзката на този консервативен популизъм с режима в Кремъл. Проруската ориентация не е тайна за никого, събира ги пропутинската и антиевропейската ориентация. Вторият акцент е, че вероятно на Радев му прави изключително приятно впечатление, че Вучич и Орбан са установили системни авторитарни режими, маскирани като фасадни демокрации в Будапеща и в Белград. Може да се допусне, че Радев мечтае да се нареди до тях, нещо, в което щеше да успее, ако не бе сформирането на настоящия кабинет.

- В имиджов план това как би се отразило на Радев?

- Когато Радев бе в ефективна позиция на еднолично упражнявана власт - чрез служебните кабинети - той внимаваше да не влиза в открит конфликт с определени рамкови позиции на ЕС и НАТО, в София говореше едно, в Брюксел - друго. Това мимикриране между поведение в София и поведение в чужбина сега не е толкова належащо, защото той не разполага с реална власт, неговата политическа позиция се маргинализира и все по-значим приоритет за него става категоричното му утвърждаване като лидер на определена част от обществото. Той търси политическа позиция, която ще се развива отвъд края на неговия президентски мандат, затова аз не смятам, че той се е простил с идеята да установи еднолична власт, включително през институцията "Президент". Тази възможност обаче намаля доста драматично със съставянето на сегашното правителство и с конституционните промени, които ограничиха властовия потенциал на президента при съставяне на служебни кабинети. От тази гледна точка Радев търси категорична идентичност като лидер на политическа партия, която да оглави в останалата част на мандата си или след това.