Христо Ботев завършва обръщението си към капитана на парахода „Радецки" Дагоберт Енглендер с думите: „Да живее християнска Европа!" За Русия не споменава.

Пет години по-рано във в. „Дума" е написал, че никой "свестен човек" не съчувства на руската "абстрактна идея", за чието осъществяване "се поглъщат цели народности, отделени една от друга с история, литература, нрави, обичаи. С химическото сливане на подобни народности става композицията на робството". Според нашия Ботев славянофилската идея е отрова, оръжие на руската завоевателна и окупаторска политика.

На младежа Христо това му е било ясно преди повече от век и половина. Днес има нашенци на които това още не им е ясно.

На 4 април 1875 г. той пише във в. "Знаме", че цел на руската имперска политика е "да изтрие от лицето на земята българските колонии". И припомня за една акция на руското правителство, което натоварило „1000 души български момци" от Бесарабия на прогнила гемия, за да ги изсели в Кавказ. Но нарочно избират лошо време и „вапорът" потънал в Черно море. Така „българските момци", пише нашият Ботев, „отидоха да защищават от рибите своето ново отечество". Разказва и за друг случай:

„...в едно село казаците извързаха сичките старци, мъже и ергене и не оставиха ни една жена необезчестена, ни една мома неразвалена и ни едно дете неизнасиловано. Тие испокрадоха имането и покъщнината на селяните, испоклаха им птиците и добитакът и сичкото това премина ненаказано... На мяста даже и кръв са пролея!"

Така са правили руснаците, които някои антибългари наричат "освободители" Така правят те и днес в Украйна.

Какъв извод прави Христо Ботев? Ето го: „секи човек и секи народ тегли от умът си...„Трай душо, черней кожо!" е девизата на нашия живот."

Но веднага припомня:

"Нашият народ има свой особен живот, особен характер, особена физиономия, коя го отличава като народ – дайте му да се развива по народните си начала и ще видите каква част от обществения живот ще развие той..."

Но нима след съветската окупация на Царство България през 1944 г. нашият народ се развиваше според „народните си начала", според своя „особен характер"? Или бе жестоко смачкан и моделиран по чужд образ и подобие, което си проличава и до днес?

Ще попитам директно: след като Христо Ботев е бил против Русия, ние с него ли трябва да бъдем или не. На неговите думи ли трябва да вярваме или на днешната просташка проруска пропаганда у нас. С кого сме? С Ботев и Левски или с Путин и Волгин? По чий акъл се водим?

Вчера руските агресори са убили още един българин. Истината е, че те няма да спрат да убиват. Ние, европейците, сме тези които трябва да ги спрем. Приемете го като завещание на Христо Ботев. И ако истински го почитаме, то ще трябва да изпълним това му завещание.

*От фейсбук