Анкетата за “Спортист на годината” отново предизвика най-долни страсти. Дори сред самите спортисти. Което е малко учудващо. Три години поред нямаше награждаване и сигурно им е било добре.

Анкетата заради това е анкета, за да обедини обективно субективните мнения на различните журналисти.

Самите те обаче също са си виновни. В издания, които уж са официални партньори на анкетата, решиха, че е меродавно мнението на един спортист, който е наказан за неявяване на допинг проверки. Защото плюе и трябва да се набират кликовете. Е, това ли е журналистиката днес? Тогава хората с пълно право могат да ни наричат мисирки.

Не разбирам и уж феновете, които вилнеят из фейсбук. Ако си бяха направили усилието, щяха да видят, че има вот и на запалянковците. Ми защо не си мръднахте гъзовете до компютъра и да пуснете един глас за своя фаворит? Или е по-лесно да се плюе след това.

Подобно поведение копира “политическите анализатори” в социалните мрежи. “Аз не гласувам, ама...”. Като не гласуваш, нямаш право да мрънкаш. Точка.

Само между другото, уважаеми “специалисти”, Александър Везенков е победител и в допитването до феновете. Тогава, както се казва - глас народен, глас Божи. И изведнъж мисирките са на абсолютно същото мнение с това на запалянковците.

И тогава за какво разминаване говорим, за какви победители на народа, бре?

И накрая, обидени винаги е имало, има и ще има. Просто защото така става при анкетите.

Нали ви е ясно, че има олимпийски шампиони, които никога не са били избирани за №1. Че когато е имало по петима първенци от игрите, пак само един е ставал първи.

Десетката на България е да си най-добър сред равни. Дори бих казал, двадесетицата е на едно ниво. След това вече личат съвсем личните пристрастия.

А класацията трябва да носи радост. Защото, както е тръгнало, може и да няма достатъчно за десетка след някоя и друга година.

Иначе поздравления за победителите и победените за техните постижения през 2023 г. Радвайте се и на успеха на другите.