Как се насложиха църковните върху народните и какъв е традиционният смисъл на дългите и напоителни всенародни трапези

На мнозина е известно, но все пак и аз да се опра на този исторически факт, че януари и февруари са последните два месеца, добавени в Григорианския календар. Просто древните римляни са смятали, че през зимата месеци няма. Логично, като се има предвид, че няма и селскостопанска дейност.

На принципа, че последните обикновено стават първи, първият месец на годината носи името на двуликия бог Янус, бога на времето, пазителя на вратите, обърнат едновременно към миналото и към бъдещето. Народното име на януари е Голям Сечко - нищо по-мъдро от народа, зимата, сковала земята, не предполага нищо, освен да притичаш  до обора, да хвърлиш на добитъка, да изринеш, да нахраниш птичия двор, сврян на топло в кокошарника, и да седнеш на трапезата. Няма оран, няма копан, няма жътва и вършитба, житцето спи под снежния юрган и на човека му се полага отдих. Прасето е заколено, ще стигне, докато се хванем за зелено, тъй е подреден светът в нормалното си за нашите ширини битие.

10 месеца усилен труд предполагат месец празници. Някои наричат януари

“пиянския месец” – не укоризнено, а с шеговитост

Защото какво е празникът без греяна ракия и руйно вино, хора нормални сме, не строги догматици, я. Цели осем празника са се наредили в януари, като се вземе предвид преминаването от Юлианския към Григорианския календар, празнуването се удвоява, та не е голяма дума да кажем, че през ден е празник. Васильовден се отбелязва въпреки дванайсетте “мръсни дни” (от Игнажден до Йордановден, некръстени дни са, гонят се злите сили, но да си кажем честно то и Сурвата, и всичките народни ритуали за прогонване на лошотиите  са си своего рода празници), и Богоявление “отпушва” върволицата на наздравиците. На 6 януари.

Знаете обичаите, макар далеч не всички да се къпете в студената вода и да скачате за кръста, който си има Данчовци и Данки,  реди  трапеза или се реди на нея. Всъщност

в имените дни има нещо всенародно, за разлика от личните,

рождените - празнуват всички именици. Тавтологията е нарочна, да изпишем правилно - който има имен ден е именик, колкото и да го пишат в социалните мрежи с двойно “н”. Имайте го предвид. Като си наричате мълчаната вода преди Богоявление, познато още Зимен Кръстовден, Водици или Водокръщи, да ви се сбъднат пожеланията за през цялата година.

След Йордановците сядат на тежки трапези Ивановците - на 7 януари, денят на кръстителя Исусов  Йоан Предтеча. Името Иваново по нашите земи е второто най-разпространено сред населението, празнуват всички носещи него и производните му, та направо за един от националните ни празници трябва да смятаме 7 януари. Можем да го отбележим и като

радиоден на песента “Иване, Иване”,

изпълнявана от Богдана Карадочева по музика на Стефан Димитров, с намигване го казвам.

Трапезите стават все по-всенародни и все по-весели. Винаги съм се питала защо е ритуалното къпане и на Йордановден, и на Ивановден, че и на следващия - Бабинден, когато, внимание!- празнуват не бабите на внучета, а жените, които помагат за раждането на децата. Акушерките тоест. Те дават път на новия живот, те поемат бебето и го изкъпват, затова ритуално и тях ги къпят на празника им, че и ги даруват булките, родили през годината - да са здрави и те, и децата годиначета. Един от най-големите женски празници в народния ни календар, защото повече празнуването е отредено на мъжкия пол, но пък

женският празник е с много повече подтекст

Няма да ви го разказвам сега, описан е подробно, намерете си източниците, забавлението е гарантирано.

Тринайсет дни  по-късно, на 21 януари, официално честваме Деня на родилната помощ, предупредих за двойното празнуване.

Тъй по принцип са наредени празничните дни - с наслагване на църковните върху народните. Тъй след Бабинден на 17 януари е редът на Лелинден, според църквата посветен на св. Антоний Велики. Именици са Антоновците и производните им имена, поверието гласи, че на този ден се събират болестите и на следващия, Атанасовден, тръгват  по хората. Затова се правят ритуали  за предпазване от тях. Жените не работят женска работа - не плетат, не шият, не предат, за да не разлютят чумата и другите страшни болести. Задължително е било да се омесят три питки и да се намажат с мед - две да се раздадат на съседи, а третата да се качи на тавана на къщата за чумата...

Поверия. Лично мое мнение - трябва да си отдъхнат и жените, да разпуснат души. Смята се че св. Антон и св. Атанас са свързани - че са били братя ковачи, затова и в двата поредни дни празнуват освен имениците ковачите, железарите, налбантите. Св. Атанасий Велики се представя като мъж, облечен с копринена риза, който излиза на полето, яхнал бял кон и вика: “Иди си, зимо, идвай, лято!”. Останала е и поговорката “Атанас гялди и яз гялди” в превод “Атанас дойде и лятото дойде”. Така покровителят на снеговете и ледовете обявява своето оттегляне от нашите земи, особено е почитан този празник от хората, които недолюбват студа, вярно, че до лято има бая месеци, ама има стоплящата надежда, че ей го зад баира.

По Юлианския календар още един празник е в януари - Петльовден, денят на мъжките рожби. На 20 януари се отбелязва, коли се петел. А по църковния канон на този ден се чества Св. Евтимий. Казах ви за наслагването, работи.

И на всичките тези празници, чествани всенародно, напоително и здравословно, народът се весели с каквото Бог дал, според чергата и според разбиранията си. Важното е дух да има,

душа да се отпусне и тяло да почине

Защото от февруари започва кърската работа - лозе ще зарязва, Малък Сечко понякога сече повече от Големия, но вече сестра им Марта стяга червеното рухо и започват усилните  трудови делници.

Иначе ние всички си ходим на работа (дай боже всекиму в тези времена!), но обичаите си ги спазваме. Така се пази родовата памет, така се спазва традицията и се предава от поколение на поколение. Защото, ако не се веселиш, както трябва - с пълна чаша и пълно сърце, не можеш и да работиш всеотдайно. За всичко има време - важното е да го уцелиш. И да не бъркаш едното с другото.

* Маргарита Петкова е авторка на текста на песента "Иване, Иване"