Животът е пълен с чудеса и едно от тях са миниатюрите на Даниил Хармс.

За пръв път го четох, когато бях студент. Тогава бяха излезли първите му преводи на български език и аз бях зашеметен от изумителния стил на петербургския странник, от игрите на въображението му и искрящото му чувство за хумор.

Опитвам се да си представя тази компания от светли хора, които са пишели такава парадоксална литература през 20-те и 30-те години на миналия век и са били толкова далеч от простотиите на комунистическата пропаганда.

Опитвам се да си представя самия Хармс как чете своите миниатюри със странния си за онези години костюм - бомбе, бастуна и лула.

Тия дни съм особено щастлив, защото най-после имам сборник с цялото му творчество. Казва се „Нова анатомия", издаден е от „Жанет 45" и е в чудесния превод на Здравка Петрова.

В края на томчето са публикувани и ужасяващите протоколи на КГБ с разпитите на Хармс, в които той признава, че литературата му е „контрареволюционна" и че с текстовете си е извършвал „антисъветска дейност".

Този светъл ум е обявен за душевноболен и е въдворен в психиатричната болница на Ленинград

Там умира от глад през 1942г.

*От фейсбук!