През 1841 кралица Виктория провъзгласява за пръв път Бъдни вечер за "семеен празник".

Две години след това се появява новелата "Коледна песен" на Чарлз Дикенс. Блестяща!

А недалеч от Дикенс работи Ханс Кристиан Андерсен и малката кибритопродавачка идва на бял свят 1845.

От другата страна на океана Натаниел Хоторн публикува коледен разказ, следват го още автори и скоро това става сезонна мода.

Трябва обаче да отбележим, че много от коледните истории не са всъщност точно (или само) коледни, а просто се разказват около Коледа.

Английският хуморист Джером Клапка Джером в предговора си към "Разговори след вечеря"(1891) пише: "Когато петима или шестима англоговорящи се събират около огъня на Бъдни вечер, те започват да си разказват истории за духове." (В тази връзка дори "Гарванът" на Едгар Алан По, 1845 би могъл да бъде допуснат, ако не за коледна, то със сигурност декемврийска притча.

"Ah, distinctly I remember it was in the bleak December."

"О, помня ясно този ден, декември беше пуст, студен.")

Та, коледни истории започват да пишат много автори: Хенри Джеймс, Артър Конан Дойл, Оскар Уайлд и Луиза Мей Олкът, а също и Толстой, Чехов и дори Достоевски, по-късно Толкин и Роалд Дал и Джани Родари, но без да навлизаме по-навътре се ограничим с това, че Дикенс има най-голяма заслуга за популяризирането на тази литературна тенденция, както и за формирането на някои читателски очаквания — за прошка, за неочаквано добро, за някакъв вид трансформация. Защото по Коледа се случват чудеса.

А едно малко чудо е тази "Коледна песен" на Дикенс, с рисунките на норвежката Лиса Айсату, която помним от "Цветовете на живота".

Красива, визуално щедра книга, за която няма нужда да се говори - достатъчно е да се види и пипне.

Великолепно художествено оформление и поклон към първата литературна коледна история - радост и гордост за всеки дом.

Чудесен превод на Венцислав К. Венков.

В голям формат, с твърди корици.

В редакцията на Христо Блажев.

Поздравления!

Препоръчвам горещо!

*От фейсбук