Идват коледни празници, а с тях и суетенето около пазаруването. Откак съм се върнал в България (вече 10 години, кога минаха!?) опитвам най-съзнателно да огранича периметъра на покупки до улицата, до квартала... Малки неща: вина, произведени в истински винарни (защо ли започнах с "вина"?); сирена и мляко, произвеждани в селски мандри, сухи мезета от малки производители, български сувенири от разни бутици; плодове и зеленчуци от магазинчето долу, разбира се български книги от близки книжарници, билети за театри, концерти, хляб от тук на ъгъла... и т.н. И това не от някакъв местен шовинизъм, а от солидарност към тези, които опитват да създават неща в България. И успяват. Разбира се, не всичко, което ти трябва може да се намери на твоята улица, но много от това, което търсиш е често под носа ти.

Та и по Коледа така.

Подкрепям с две ръце инициативата на Жоро Господинов "Подари книга за Коледа", но само с книги няма как. Та, това, за което говоря е нещо като "локална Коледа". Може и "местна", но да не се обърка с "месна", т.е. не-постна, че ще стане страшно.

Навярно тази моя лична "локална Коледа" е някакъв опит за символично (и уви, невъзможно) връщане към онези далечни времена, в които предците ни не са прекарвали седмицата преди Рождество в скитане по молове и в трепетно очакване на онлайн поръчки.

*От фейсбук