Просвещенският дух е жив.

Усетих го в последните няколко дни в Българския културен център „Магура" в Чикаго.

През 2015 година неколцина вдъхновени българи решават да създадат място, където да се говори за книги, музика, театър и кино. Място, в което хората да общуват помежду си, да се срещат с изкуството.

И го правят. Събират пари от дарения, влагат хиляди часове доброволен труд, и съграждат едно изумително българско читалище.

В него има библиотека с над 5000 заглавия. Има театрална сцена, оборудвана с професионално осветление и звук. Тук се провеждат и уроците на едно от българските училища в Чикаго.

Хората, съградили центъра Магура, решават да не спират дотук. Започват да канят различни артисти – писатели, музиканти, актьори, художници.

Тук се прожектират най-новите български филми, играят се театрални спектакли, свири се джаз, правят се срещи с писатели, продават се български книги.

Постепенно към просвещенската кауза се присъединили и още хора. Добрият пример е заразителен и днес около „Магура" вече има активно общество от съмишленици, които помагат с каквото могат.

Аз бях поканен в културния център да се срещна с българската публика и да поговорим за книги.

Правил съм много срещи с читатели, но тази беше може би най-емоционалната. Усетих жаждата за общуване и съпреживяване – а това е смисълът на изкуството.

Създателите на „Магура" са изцяло посветени на каузата си, зад която стои много труд, много време и предполагам много нерви. Но усмивките не слизат от лицата им. И най-важното – те са приятели. Свързва ги общата идея, че животът може да бъде и цветен, стига да поискаш да го направиш такъв.

Аз също ги почувствах като свои приятели и бях много щастлив през тия няколко дни. И знам, че ще се върна пак.

Защото островите на духа са малко.

И трябва да ги пазим.

*От фейсбук