Опасните за ядене свине се превръщат в проблем – не ги ловят

От години се знае, че месото на дивите свине в Югоизточна Германия има високи нива на радиоактивния цезий. Този феномен се приписваше на аварията в Чернобил през 1986 г. Но истината се оказва съвсем различна според последните научни изследвания.

Глиганите са носители на т. нар. парадокс на дивото прасе. Във всички други животни нивата на радиоактивност спадат, докато при тях се запазват.

Нови изследвания показват, че тестовете на ядрени оръжия от средата на ХХ в. също са отговорни и учените твърдят, че и двата източника продължават да заразяват глиганите заради техния начин на хранене.

Проблемът с радиоактивните глигани води до промяна в екологичната обстановка в Бавария - популацията им е прекалено голяма, след като заради негодното месо е спрял ловът им.

“Нашите изследвания показват доста по-различна картина за цезиевото замърсяване при баварските глигани. Не се ограничава само с количественото определяне на общите радионуклиди”, обяснява Феликс Щагер от Университета на Хановер.

При ядрена авария или експлозия радиоактивните материали, изхвърлени във въздуха, са най-сериозната заплаха за екосистемите. След взрива на АЕЦ-а в Чернобил най-сериозното замърсяване бе с радиоактивния изотоп цезий-137, който има полуразпад от 30 години. Или реално в днешни дни всичко трябва да е ликвидирано.

В глиганите обаче е установено наличие на по-стабилния изотоп цезий-135

Неговият период на полуразпад е 2 милиона години и също се получава при ядрено деление, или взрив.

Съотношението на двата изотопа показва точно какъв вид е замърсяването - ядрено оръжие или авария в АЕЦ. Високото съотношение на цезий-135 към цезий-137 показва ядрена експлозия, докато ниското съотношение сочи ядрените реактори като вероятен източник.

Учените са изследвали 48 проби от месо, които са събрани от ловци в периода от 2019 до 2021 година от 11 региона в Бавария. Използван е детектор на гама-лъчи с висока честота за измерване на активността на цезий-137. След това високотехнологична масова спектрометрия сравнява количеството на цезий-135 с това на цезий-137.

Най-важното откритие е, че в 88% от пробите са открити опасно високи нива на радиоактивен цезий. Използвайки съотношението на цезий-135 към цезий-137, изследователите установяват, че тестването на ядрени оръжия е отговорно за 12-68% от замърсяването в тези проби.

“Всички проби показват следи от смесване. Отпадъците от ядрени оръжия и Чернобил са се смесили в баварската почва, чиито максимуми на изпускане са били около 20-30 години разлика”, твърдят изследователите.

Въпреки че Чернобил е основният източник на цезий в дивите свине, около една четвърт от пробите показват достатъчно значителен принос от оръжейни отпадъци, за да надхвърли нормативната граница, без дори да се вземе предвид приносът на аварията в Украйна.

Според учените за всичко е виновна диетата на дивите свине

Тя включва подземни трюфели, които са един от най-големите приемници на радиоактивност в природата. Заради това се заразява и месото.

Екипът отбелязва, че бъдещи ядрени аварии или експлозии биха могли да увеличат сегашното замърсяване на тези животни и да имат последици върху безопасността на храните незабавно и за десетилетия. “Това проучване илюстрира, че стратегическите решения за провеждане на атмосферни ядрени опити преди 60-80 години все още влияят на отдалечени природни среди, диви животни и човешки източник на храна”, заключават авторите.

Ядрени опити в близост до Германия е правил единствено СССР. Ползван е архипелагът Новая земля, който включва 2 големи острова – Северен и Южен, разделени от тесния проток Маточкин Шар, и множество по-малки острови, между Баренцово море на запад и Карско море на изток. Общата площ на архипелага е около 83 000 квадратни километра, а населението му е 2429 души към 2010 г. Най-голямото селище е Белушя Губа, с население от 1972 души.

Руските военновъздушни сили имат база в южната част на Новая земля. Тя е била използвана за насочване на ядрените изпитания в този район.

През юли 1954 г. Новая земля е обозначена като ядрен полигон. Площадката Чорная Губа се използва през 1955–1962 г. и 1972–1975 г. Маточкин Шар се използва за подземни опити през 1964–1990 г. Сухой нос се използва през 1958–1961 г. и е мястото, където е детонирана Цар Бомба, най-мощното ядрено оръжие, детонирано някога. Водородното оръжие е с тротилов еквивалент от 50 мегатона и е взривено на 30 октомври 1961 г.

Тестове се провеждат и в другите части на островите, като официалните ядрени полигони покриват над половината от сушата на Новая земля. През септември 1961 г. две термоядрени бойни глави са изстреляни от Воркута и Салехард към мишени на архипелага. Изстреляната ракета Р-12 "Двина" впоследствие е изпратена в Куба.

През 1963 г. е подписан договор, забраняващ повечето от атмосферните ядрени изпитания. Най-големият подземен тест на Новая земля се провежда на 12 септември 1973 г. и включва четири ядрени бомби с обща мощност от 4,2 мегатона. Въпреки че това е много по-малко от мощта на Цар Бомба и други атмосферни тестове, задържането на взривовете под земята води до налягания, близки до тези при земетресение. В този конкретен случай е записана сеизмична активност от почти 7 по Рихтер, която отприщва 80 000 000-тонна лавина, която блокира два ледникови потока и създава езеро с дължина 2 километра.

На Новая земля са проведени 224 ядрени опита с обща взривна енергия от 265 мегатона. За сравнение всички експлозиви, използвани през Втората световна война, включително детонациите на двете американски атомни бомби, имат мощ от едва 2 мегатона.

Освен ядрените опити на територията на Новая земля до 1992 г. са заравяни и радиоактивни отпадъци, главно от ядрените подводници на Северния флот на Русия. Отпадъците биват заравяни основно в заливите на архипелага. В резултат на тази дейност днес в акваторията на архипелага се намират много потенциално опасни обекти. Сред тях са изцяло потопената атомна подводница К-27 и атомният отсек на ледоразбивача “Ленин”.