Бившият държавен секретар и съветник по националната сигурност на САЩ Хенри Кисинджър оставя след себе си противоречиво наследство. Американският дипломат почина на 100-годишна възраст. Сред постиженията в дългогодишната му кариера са обръщането към комунистически Китай и разведряването в отношенията със Съветския съюз, а като негативи остават военните намеси във Виетнам, Лаос, Камбоджа, както и подкрепата на Вашингтон за репресивни режими.

"Той ще бъде оценен по достойнство – с всичко лошо и с всичко хубаво. Преди всичко той е политик от старата школа - на хора, които не само са видели с очите си войната, но лично са участвали в нея. Въпреки че в живота му и в неговата дейност има много войни, когато става дума за големи конфликти, съумява да изведе САЩ от тях с възможно най-малко загуби."

Това каза в интервю за БНР историкът проф. Искра Баева. По думите ѝ, той е първо политик, а после анализатор.

"Това е реалполитикът на нашата епоха. Кисинджър умее да се съобразява с променящата се реалност, да види нещата от дистанцията на времето."

"Той е човек, който иска да променя историята. Винаги го е правел. Той беше един от хората, които се опитваха да търсят някакво излизане от тази война в Украйна, да се стигне до някакво примирие. Започна да говори, че Русия има легитимни права в международните отношения и те трябва да бъдат уважавани. Това е основната причина. Той е една от малкото ярки фигури, които заемат такава позиция по отношение на Русия", посочи историкът.

Сега светът е в движение, става дума за борба за съюзници. Никак не е случайно, че Кисинджър се опитваше да промени онази посока, в която вървят САЩ – борба с всякакви средства с основния конкурент Китай и да я изведе до някакъв modus vivendi, коментира проф. Искра Баева в предаването "Събота 150".

"При цялата си безскрупулност и незачитане на човешкия живот, Кисинджър се опитва да гледа на реалностите без идеологически очила и да търси най-доброто решение за своята държава."

"Докато в Русия и Китай има доста по-прагматична линия, то нашият западен свят е доста по-идеологически. Вече няма политици като Кисинджър, които лично са видели войната. Това, което липсва на съвременния свят, са политици от голям мащаб, които са готови да видят стратегията, а не да боравят с реалностите тук и сега. Войните в Европа започнаха още през 90-те години. Очевидно сме навлезли в епоха на войни и са нужни политици с по-дългосрочно, стратегическо мислене, които да не робуват само на идейни постановки. Идеите на Запада за защита на човешките права, за хуманизма са прекрасни. Оказва се обаче, че понякога от тях могат да се родят чудовища, в името на тези идеи могат да се водят войни, които са много по-кръвопролитни."