Преди известно време, на улицата пред мен се разигра грозна сцена и в главната роля беше един съвременен „мъжкар", който демонстрира пред няколко жени, че е „велик мъж". Това е и причината да споделя с вас следващите редове. Денят свеж, слънчев, дъхав във вече развилата се пролет. И хора, опиянени от хубавото време. Улицата, в близост до НДК, беше се събудила от пролетната нощ, за да поеме ежедневието на софиянци и столичани в повече. Аз паркирах на едно от двете свободни места в „зелената зона", слязох от колата и отидох до човека от „паркинги и гаражи", за да си купя талони за паркиране. Рядко пускам СМС-си, защото съм си патил от тях. Разменихме няколко думи с него и се върнах, за да поставя талон в автомобила. Пред мен имаше още едно свободно място и именно то се превърна в причина за грозната сцена, която последва. Една кола с включени аварийни мигачи бавно мина покрай мен, което ми позволи да видя двете млади дами в нея. Едната шофираше спокойно и видимо имаше намерение да паркира. Отмина малко свободното място и започна доста умела маневра на заден ход. Вече заемаше мястото, когато към нея, буквално връхлетя, яростно BMW тройка на около 10-12 години, тъкмо „разработено и наточено". Агресивният шофьор се опита да я изпревари и да се вмъкне преди нея, но видимо беше закъснял за това. Така се получи една ситуация, в която нито един от двамата не можеше да паркира. Буквално се заклещиха, но без да има контакт между автомобилите. Аз гледах това улично шоу от първия ред, но всъщност шоуто предстоеше. Младежът от наточеното BMW започна нервно да показва съмнителен музикален талант, натискайки клаксона на колата. Но както паркирането не му се получи, така и с музицирането не се справяше добре. Ако изключим това, че секна пролетните песни на птиците по околните дръвчета. Осъзнал, че няма да получи аплодисменти за изсвиреното, както и възможност да се вмъкне на свободното паркомясто, младежът изскочи от автомобила си и започна нервно да ръкомаха и да заплашва дамата в другата кола. А тя, съвсем логично, не проумяваше случващото се, както и претенциите на младежа. Явно приятелката и прояви повече решителност и на свой ред излезе от автомобила, за да изясни ситуацията. Тя се опита да започне съвсем добронамерен разговор, като спокойно започна да обяснява на нервния мъжкар, че напълно коректно са подали светлинен сигнал, че ще паркират на свободното място, което беше точно така. Но нервака не искаше и да чуе. Той освирепяваше с всяка секунда. Аз бях само на няколко метра и съвсем ясно чувах разговора. В един момент и другото момиче излезе от автомобила си като също се опита човешки да обясни, че вече почти е паркирала, когато той, идвайки доста по-късно, е решил, че това място му принадлежи по наследство... Това още повече замъгли и без това, доста размътеното съзнание на младежа и той стана още по-груб. Загубил присъствие на духа и явно страдащ от остър дефицит на възпитание и уважение, той удари с ръка по колата на момичетата, като ръсеше безумни закани, включващи сексуални намерения към тях и майките им.

Въпреки, че аз, както се казва, съм цапнат в устата и ръся доста пиперливи слова, но главно на шега, почувствах истинска погнуса от неговите простотии. Когато едното момиче събра смелост и му каза, че минава всякакви граници и ще повика полиция, той за пореден път я наруга и започна да я блъска. Тогава аз реших, че е време да се намеся решително и да прекратя грозната сцена в центъра на София. Извиках силно, да не я докосва, и бързо тръгнах към него за да охладя мераците му за физическа разправа с момичетата. Той за миг спря и ме погледна. В погледа му долових надежда и очакване, че като мъж, според осакатените му разбирания, ще взема негова страна. Е, беше в голяма, ама в голяма грешка! Тук ще си призная нещо което някои ще приемат за крайно. Имат право. Но в такива моменти, ако законът не защитава такива биологични индивиди, аз бих ги ликвидирал на момента. Както искате го приемайте, но полагам огромни вътрешни усилия да не го направя. Засега се справям. Засега ... Запазвайки самообладание, обясних на развилнелия се примат, че съм свидетел на ситуацията и той няма абсолютно никакво основание да има претенции за паркомястото към дамите. И друго нещо ми направи лошо впечатление. Още, поне трима мъже станаха свидетели на случилото се, но за съжаление когато поглеждах към тях, всеки отбягваше погледа ми и се правеше, че зает с нещо. Много тъжно и жалко поведение. Но то се превърна в модел в обществото ни. Призовах младежа да не бъде агресивен с момичетата и му казах, че ако иска да блъска някой, да опита с мен. Келешът започна да омеква. Помолих го да се качи в автомобила си и да си върви по пътя, и да не се излага повече по този начин. Дали ще се вслуша в думите ми не знам. Едва ли. За съжаление такива трудно се променят, а някои стават и по-лоши.

И двете момичета бях уплашени и разстроени от случилото се, но ми благодариха за съдействието. Пожелахме си хубав ден и по-малко срещи с такива сънародници. Много се е изговорило за това какво всъщност представлява истинският мъж. За едни той е грубоватият мачо, за други – възпитаният джентълмен, за трети – студеният пич, който не се дава лесно. Нищо че е темерут. Или пък този, който се хвали, че е голям ебач! За мен обаче истинският мъж няма универсален профил. Той се познава само по едно единствено нещо – усмивката на жената до него. Случвало ми се е да срещам и млади, и по-възрастни двойки по улиците. Нежната част, от които, просто грее. Ето по това аз разбирам, че тези жени имат до себе си мъж в истинския смисъл на думата. Иначе съм се нагледал на страшни вариации – мъже, които смятат, че е супер демонстрация на превъзходство да зашлевиш шамар на жена си в ресторанта. Или пък такива, които ронят сълзи на обществени места, надявайки се чрез съжаление да постигнат своето. Както и на онези непукисти, за които не е проблем да оставят любимата си да се прибере пеша в тъмното, защото е сърдита и не иска да се качи в колата. И всички те си имат оправдания! И своите си гледни точки, и своите си непоклатими аргументи. Само че, ще ви кажа едно – това, че си истински мъж не си личи по факта, че не се страхуваш да влезеш в боя заради приятел. Нито от това, че изкарваш достатъчно пари и си самостоятелен. Защото, скъпи момчета, истинският критерий е усмивката на жената до вас. Без значение дали е еднодневка или любовта на живота ви. Да й отвориш вратата на колата, да я изслушаш и прегърнеш, да целунеш сълзите й, да преглътнеш егото си заради нея – това не е слабост! Това е сила. Огромна сила, която само абсолютният мъж притежава. И, ако поне един такъв чете това, той ще ме разбере. Ще ме разбере и жената, която споделя живота му. А, аз мога да се надявам само на едно – повече хора да са ме разбрали... Истинският мъж се познава по усмивката на жената до него!

Откъс от моята книга "Урок за мъже"

*От фейсбук