Очаква се увеличение на доходите с около 11% през следващата година. Горе-долу толкова е и увеличението на пенсиите. Това заяви финансовият министър Асен Василев в Министерския съвет след като правителството прие бюджетите за 2024 г.  - държавният, на НЗОК и ДОО.  До края на деня те ще бъдат изпратени в парламента. Бюджетната рамка е ясна, тя е с 3% дефицит и е достатъчно обсъждана, каза финансовият министър и затова премина към надградените с бюджета политики.

Защо е важно доходите да растат, попита той и си отговори. Ако достигнат 65-70% от средноевропейските доходи, българите в чужбина ще се замислят дали да не се върнат у нас и да се намерят работа. 

Това вече се виждало в някои индустрии, не само в IT сектора, но и в машиностроенето, в енергетиката. 

Но това не трябвало да става изкуствено. "За да може да се вдигнат доходите, трябва да вдигнем капитала, с който работим - машини, пътища, инфраструктура. Така хората, които се връщат, да имат същата или близка производителност на труда. Затова в бюджета е заложена широка инвестиционна програма, изнесена в приложение, така че да са ясни всички инвестиционни проекти - колко пари за коя магистрала, за апаратура в болниците", заяви министърът. Това се прави за първи път, уточни Василев. Така гражданите можели да следят кое министерство какви ангажименти е поело за годината и дали ги изпълнява.

Министърът очаква точно в капиталовата програма да настъпят най-големи изменения, след като депутатите се запознаят с нея. 

По аналогичен начин е инвестиционната програма на общините. В бюджета са заделени 1 млрд. лв. за техни проекти. Има лимити, според размера на общината. В рамката им всеки кмет и общински съвет определят кои да приоритетните за общината, без намеса от централното правителство. Ако един кмет иска да строи улици, или ВиК, то подава такива проекти, ако иска спортна зала - съответно проект за спортна зала, с примери обясни Василев. Проектите също са изведени в приложение, за да се знае коя община какви проекти прави и за какво харчи пари. Общините ще може да подават проекти между двете четения, а с решение на Народното събрание на 1 март ще може да се обнови списъка, тогава той ще стане окончателен. Това се прави, защото има нови кметове, както и общини, които нямат проектна готовност, така че им се отпуска време за реакция.  

Финансовият министър изброи и политиките, които се надграждат.

Продължава се политиката за 125% от средната работна заплата на учителите. Бюджетът за здраве расте с над 1,1 млрд. лв.

Той се спря и на мерките в демографската политика, започнали още с бюджет 2022-а. В него са значително увеличени данъчните кредити на семейства с деца, те получават обратно 600 лв. на дете на година. 

В този бюджет са увеличени разходите за деца в детските градини и яслите, продължава политиката тези заведения да бъдат безплатни.  Предвидени са допълнителни средства за храна и издръжка на децата в размер на 93 млн. лв. 

Продължава програмата за строеж на нови детски градини и училища, там са предвидени 87 млн. лв.  10 млн. лв. са за обезщетяване на родители, чиито деца не са приети в детски заведения. На дете това са 507 лв., колкото е стандарта за издръжка на дете в стандартните детски градини, уточни Василев. 

23,5 млн. лв. повече са отделени за целогодишно обезпечаване на въведената през 2023 г. еднократна помощ за учениците във втори, трети и четвърти клас от 300 лв. в началото на учебната година.

С 27% са увеличени месечните помощи за отглеждане на дете с трайни увреждания. С 50 на сто е увеличена еднократната помощ при бременност.

Допълнително финансиране от 2 млн. лв. е осигурено за инвитро процедурите. 

Комплексът от мерки за помощи за деца и за родители е началото на последователна политика, която се надяваме да остане в бюджетите на следващите правителство, за да могат българските семейства да имат деца и да ги отглеждат. През 2022 г. видяхме за първи път резултати от тази политика. За първи път България в първата петица на Европа по раждаемост. Винаги бяхме на опашката.

За да даде истински ефект тази политика, тя трябва да остане трайна, не само за година, две, три, а в рамките на едно-две десетилетия, смята Василев.