На днешния ден през 1989 г. у нас се проведе първият свободен демократичен митинг. Случи се в условията на все още комунистическа диктатура. В този смисъл "първи свободен" означава първи разрешен от тази диктатура. Провеждането му бе съгласувано с новоизбраното ръководство на БКП. Условието бе ораторите да подкрепят „новия курс на преустройство на партията", афиширан от Петър Младенов - новоизбраният неин лидер. Той бе назначен на високия партиен пост от „съветските другари". Те бяха тези които кадруваха и в БКП, и в България. Правеха го, защото за руснаците България винаги е била задунайска губерния, т.е. колония. И наистина ораторите на митинга изразиха подкрепа за новия генерален секретар на БКП Петър Младенов. В този смисъл „случаят Младенов" тогава има много общо със „случая Радев" в наши дни. Младенов, както и Радев, бе облечен с доверието на Кремъл. Той бе подкрепен от демократичния митинг по начина по който т.нар протестъри в наши дни коленичеха пред Радев с думите: "С вас сме, г-н президент!" Месец по-късно, на 14 декември, същият Младенов, вече в качеството си на държавен глава, заплаши гражданите с танкове, ако не слушат гласа на партията. В наши дни Радев размаха също заплашително юмрук и тези, които твърдяха, че са за "промяна" го преизбраха, т.е. бетонираха неговото статукво.

С призива си: "Да дойдат танковете" Младенов уплаши гаргите и много скоро бе принуден да подаде оставка. Но Радев се оказа по-голям плевел, който вече седма година расте. И гражданите се грижат за него, редовно го поливат, сакън да не изсъхне.

И нещо много важно. Митингът на 18 ноември 1989 г. не бе антикомунистически. Той бе антиноменклатурен. Оратори на него бяха стари членове на БКП, както и агенти и сътрудници на Държавна сигурност. Това, че те са такива стана известно много по-късно. На челата им в оня момент пишеше друго: демократи. Правозащитникът Илия Минев не бе допуснат до микрофона, а изказването на политическия затворник Петър Гогов бе прекъснато, когато той произнесе следната фраза: "кожите им по стените". Насъбралото се множество в този момент не си помисли за кожени палта в магазините. За комунистите си помисли. Организаторите много внимаваха ораторите да не излязат „извън контрол".

Тодор Живков бе свален като ръководител на БКП осем дни по-рано, но партията му все още можеше да бъде критикувана само с езоповски език. Днес хората рядко ползват този език, а тия момчетии, които вчера протестираха срещу БФС дори не знаят какво е това езоповски език. Затова тогава поетесата Блага Димитрова и бъдещ вицепрезидент след промяната, каза: „Превърнаха България от страна на розите, в страна на склерозите". Писателят Георги Мишев също се изрази езоповски: „Събрали сме се да благодарим на хирурзите, че всичко мина сполучливо, без драматични последици...." Хапливият сатирик Радой Ралин започна да чете един скучен „балансиран" текст и сред множеството се чуха освирквания.

Имаше и музикално-художествена програма с изпълнители Ангел Ангелов – Джендема и Ицках Финци. Повечето от ораторите четяха предварително написани текстове. Добър анализ направи Петко Симеонов. Според него „обществото, което наричаме развит социализъм, не е нито развито, нито социалистическо", Тодор Живков вече го няма, но остави „тежки икономически, политически и нравствени проблеми.", остави страната в криза „с празните магазини, всезнаещите началници, безпразничното казармено ежедневие, съсипаната индустрия, замърсената природа." И обобщи: „Той си отиде, но Системата остана, остана практически непокътната и господстващата номенклатурна класа. Номенклатурата владее и в момента държавната собственост, тя владее средствата за масова информация, в нейни ръце е репресивният апарат." Сравнението с днес може да си го направите сами. Достатъчно е да се вгледате в многопартийната и бизнес номенклатура.

Водещ на митинга бе Александър Каракачанов, по-късно кмет на София от як комунистически род. Баща му, ген. Панайот Каракачанов е зам. командир на терористична бойна група, наричана още партизански отряд, с име "Народен юмрук". Оратори бяха: Петко Симеонов, Радой Ралин, Кирил Василев, Анжел Вагенщайн - известен участник в терористичната деност на БКП, Блага Димитрова, Жельо Желев, Георги Мишев, Петър Берон, Дамян Илиев - известен мостостроител, Христофор Събев, Едвин Сугарев, Петър Гогов, Емил Кошлуков, Константин Тренчев, Румен Воденичаров и Любомир Собаджиев.

Научно-изследователският институт за младежта при ЦК на ДКМС е анализирал изказванията на митинга и е стигал до извода, че: „Негативното отношение към партийния апарат като цяло не се трансформира от мнозинството в негативно отношение към Партията като цяло. Виновниците се разпознават не в комунистите, а в комунистическата номенклатура."

Митингът прие прочетената от д-р Ж. Желев декларация, в която се настояваше за ликвидиране на цензурата в медиите, за отваряне на досиетата, за освобождаване на политическите затворници, за превръщане на България в демократична държава, за завръщане на прогонените от родината ни сънародници, за премахване на редица членове от Наказателния кодекс, за промени в закона за вероизповеданията и др. Двадесет дни по-късно, на 7 декември, бе учреден Съюзът на демократичните сили и д-р Желев бе избран председател на неговия Координационен съвет. Всъщност точно това учредяване, а не пленума на ЦК на БКП на 10 ноември, би трябвало да се приеме за начало на прехода. Защото от 7 декември 1989 г. вече имаше организирана и обединена опозиция в България. А няма демократичен процес без опозиция.

Запомнил съм този първи демократичен митинг със смесени чувства: възторг и усещане за задкулисен сценарий. Питах се защо ораторите очакват червената партия да се промени, за да се осъществи „промяната". Не можеше ли тази промяна да стане и без тази партия? Отговор получих от неизвестният ми към онзи момент бъдещ лидер на СДС Иван Костов. На 30 ноември, т.е. само 12 дни след митинга за който разказвам, печатния орган на комунистическата партия вестник "Работническо дело" публикува неговата статия "Никаква отсрочка", в която се настоява именно червената партия да овладее и ръководи промяната. Как и защо след това Иван стана председател на СДС е друга тема. Писал съм и по нея. Прекрасното бе, че ние, участниците в митинга, издигнахме лозунга: „Промяна веднага, демокрация днес!" Наивници. Пълни наивници.

Митингът продължи два часа и половина. Близо 350 лозунга се издигнаха на него върху саморъчно подготвени малки плакати. Няколко подписки вървяха спонтанно: за многопартийна система и отстраняване на комунистическата партия от власт, за свобода и права на турското малцинство, за въвеждане на вероучение в училище, за връщане на Съдебната палата на съдебната система, за амнистия на всички политически затворници, за възстановяване на Търновската конституция.

На повечето от първите лозунги демокрацията отговори положително. Но има и такива, които продължават да чакат по-добри дни, което не е добър атестат за демократичния ни преход. Като тези например: "Да станем граждани вместо трудещи се!"; "Цензорите, подлеците, блюдолизците – вън от печата, радиото, телевизията!; "Законите - за всички!"; "Не оставяйте да ви преустройват днес тези, които ви преустройваха вчера!"; "Пазете се от слънчогледи!"; "Долу партийните хамелеони!"; "Комунизмът не може да бъде реформиран, той трябва да бъде демонтиран!"; "Съд за виновниците!"; "Не превръщайте проблема на малцинствата в социален взрив."

Изводът е един: за демокрацията няма почивен ден! Тя може да се ускорява, но може и да се забавя. Но не трябва да се забравя. Без сглобка, със сглобка - няма значение. Важно е да я има. Защото е явно, че когато сме харизвали "Нефтохим" на руската компания "Лукойл" или когато сме уреждали дерогация за същата компания, демокрацията е била затворена да пренощува в килера.

От Фейсбук.