Критиците обвиняват България, че наказва Русия, за да се подиграе с Брюксел, като същевременно тихомълком помага на Москва да си възвърне контрола върху енергийните доставки на Европа 

Когато става въпрос за руската енергийна империя, България дава с едната ръка и взема с другата – а на Европа ѝ писва, пише "Политико". Брюкселското издание е едно от най-авторитетните и често пъти в неговите анализи се прокарват бъдещите действия на ЕК. Преди дни именно "Политико" извади разследване как България нарушава ембаргото за руски петрол в ЕС.

Миналия месец София удари Русия с нов данък върху износа на газ за ЕС – опит на новата, реформистка администрация на страната да изгори своите приятелски настроения към Запада и да удари военното сърце на Кремъл, описва "Политико". 

Експерти също така казват, че правителството не може да твърди, че страната наистина става твърда спрямо Русия: по-рано тази година страната сключи газова сделка с Турция, която може да помогне на Москва да си възвърне контрола над енергийните доставки на ЕС.

Противоречието подчертава тънката линия, по която България отдавна върви с Европа.

От една страна, страната се стреми да се отърси от историческата си репутация на марионетка на Москва в ЕС след нахлуването на Русия в Украйна.

И все пак дори най-външно прозападните партии в България все още се борят да изкоренят дълбоко вкорененото влияние на Москва в страната, от нейния енергиен сектор до нейните служби за сигурност.

Газовото споразумение на страната с Турция, което според експерти ще помогне за засилването на ролята на Русия като доминиращ енергиен доставчик в Югоизточна Европа, вероятно ще разпали недоволството в Европа относно предаността на София.

ЕС се опитва да прекрати напълно зависимостта си от изкопаемите горива на Москва до 2027 г. – нещо, което пактът на България с Турция може да затрудни.

„Българското правителство се опитва да изпрати ясен сигнал на своите съюзници в САЩ и в Европа, че се придържа към евроатлантическия дневен ред за подкопаване на руското влияние", каза Мартин Владимиров, старши анализатор в Център за изследване на демокрацията. 

„Но в същото време правителството се опитва да запази ключови икономически интереси, свързани с руското влияние, не само в България, но и в региона на Югоизточна Европа", допълва той. 

Българското правителство не е съгласно с тези твърдения. „Ние не се опитваме да печелим политически точки с никого", каза българският финансов министър Асен Василев пред POLITICO, добавяйки, че докато партията му е на власт след нахлуването на Москва в Украйна, „нашата политика е да премахне българската горивна зависимост от Русия".

Данъкът, твърди той, ще намали печалбите на Русия от газ „драстично".

Ясен сигнал

Когато миналия месец България наложи данък от 10 евро за мегаватчас върху руския газ, транзитиращ през страната от Турция, тя твърдеше, че този ход ще помогне за набирането на 1,2 милиарда евро, които са много необходими пари, като същевременно удари военните приходи на Москва.

Василев настойчиво увери, че България може да налага каквито такси иска, а Газпром, руският енергиен гигант, „е свободен да използва алтернативни маршрути за доставка, ако не иска да плаща български национални данъци".

Мярката обаче незабавно предизвика гнева на руските вносители на газ.

Страни като Сърбия и Унгария, които се противопоставиха на призивите да се откажат от руския газ, също са загрижени, че този ход ще означава покачване на сметките за техните потребители. Двамата лидери разкритикуваха този ход в съвместно изявление, твърдейки, че данъкът може да застраши енергийните им доставки.

Междувременно Гръцката федерация на предприятията, която представлява половината от бизнес дейността в страната, миналата седмица заяви, че ще отнесе въпроса до Брюксел с аргумента, че данъкът „нарушава законодателството на ЕС" и ще наложи „допълнителни тежести върху всички сектори, предприятия и потребители."

Андраш Гюрк, евродепутат от управляващата в Унгария партия Фидес, каза, че „българското решение подкопава сигурността на доставките на държавите-членки на ЕС", предупреждавайки, че може да застраши 55 процента от вноса на газ, преминаващ транзитно през България към Югоизточна Европа, и да доведе до скок на цените преди зимата.

Това „е враждебен ход" и „неприемлив", каза Гюрк пред POLITICO, след като подаде жалба до Европейската комисия.

Засега изпълнителната власт на ЕС подкрепи България. Данъкът е „национална мярка и следователно зависи от България да реши къде да разпредели приходите", каза говорителят на Комисията Тим Макфи миналия месец.

В крайна сметка ходът е по-скоро за спечелване на точки пред ЕС, отколкото за оспорване на енергийната зависимост от Русия, твърди анализаторът Владимиров.

Данъкът няма "механизъм за принудително изпълнение" и ниска такса за неспазване до 50 000 евро, посочи Владимиров, добавяйки, че правителството знае, че руската държавна газова компания „Газпром" може да „заведе арбитражно дело срещу България" и че може да спечели.

Руска хватка

Независимо дали България е сериозна или не относно данъчното облагане на Русия, експертите предупреждават, че това също тихо отваря вратата за Москва да засили ролята си на доминиращ доставчик на газ за Югоизточна Европа – предоставяйки на Русия значителни лостове за влияние в региона.

Като част от по-широка сделка, подписана между българската държавна газова компания Булгаргаз и нейния турски партньор Botaş през януари, първата се съгласи да предостави на турската компания достъп до българските тръбопроводи, за да продава газ за вътрешно потребление и през граничния пункт Странджа-Малкоклар що се отнася до съседните страни.

Съгласно правната рамка, създадена от този пакт, Botaş обяви редица споразумения за доставка на газ, като унгарската MVM, румънската OMV Petrom и молдовската East Energy Gas Trading подписаха сделки за доставка през последните месеци.

Проблемът е, че газът почти сигурно идва от Русия, която доставя на Турция чрез подводните тръбопроводи Turskistream, според Aura Săbăduș, старши анализатор във фирмата за пазарно разузнаване ICIS.

Въпреки че вносът може да идва от Иран, Азербайджан или втечнен природен газ, пристигащ в неговите пристанища, „няма друг производител" освен Москва, който да може да продава на ниските цени, наблюдавани в момента на българската газова борса, които са рязко намалени в сравнение с европейските референтни цени, каза Săbăduș.

И тъй като „не можем да проверим ... дали това е руски газ", казва Делян Добрев, български депутат, който председателства енергийната комисия в парламента, „Боташ може да купува повече руски газ, да го доставя до България и да предоставя документи за произход на друг газ, защото те имат смес от различни газове в Турция".

Тъй като турско-българският тръбопровод може да обработва до 10 милиарда кубически метра газ с някои технически корекции, това означава, че Москва може да задоволи цялото допълнително търсене в Югоизточна Европа и Западните Балкани, което все още не е договорено с тях, според Săbăduș.

Резултатът е, че „Русия възвръща хватката си в региона", но с новооткрити „енергийни лостове, а също и политически лостове" извън полезрението на ЕС, който няма надзор над Турция.

Булгаргаз заяви, че сделката му с турската Botaş ще даде достъп до нейните тръбопроводи за доставки от „страни без санкции, ембарго или каквито и да било търговски ограничения", като същевременно се аргументира, че „не е страна" в сделките на Botaş в по-широкия регион.

Виталий Септефрат, технически директор в молдовската East Energy Gas Trading, каза, че няма „политически рискове" в „чисто бизнес ориентираната сделка", която има за цел да помогне на Молдова да „престане да разчита на руския газ".

Министърът на енергетиката на страната Виктор Парликов отрече всякакъв непосредствен риск за доставките, тъй като молдовската енергийна фирма в момента не доставя никакви потоци. „Всичко, което тази компания ни даде досега, са новини – не газ", каза той.

Министерството на енергетиката на Румъния заяви, че OMV Petrom е "официално уверил" правителството, че "газът от Botaş не е с руски произход", добавяйки, че страната може "по същество да покрие 100 процента от нуждите си от вътрешно производство и съхранение". MVM, Gazprom, Botaş, OMV Petrom и енергийните министерства на Унгария и България не отговориха на въпросите на POLITICO.

С вързани ръце

Не всички са убедени от твърденията, че газовата сделка с Турция е неуместна.

Комисията започна антитръстово разследване на споразумението на фона на опасения, че то облагодетелства българските и турските газови компании за сметка на техните конкуренти.

Този ход също предизвика безпокойство в някои столици на ЕС.

Газовият ход на България означава „заобикаляне на политиката на диверсификация, отново да зависимост от Русия – а сега и от Турция – давайки им пари и отново лост за влияние върху ЕС", каза дипломат от една от страните, който е помолил за анонимност. 

„Ако спрат да доставят газ, пак сме в тинята, както преди година", каза той. 

Правителството на България вече призна, че сделката не е трябвало да бъде подписвана от предишната служебна администрация и започна разследване. Василев каза, че проучва дали сделката има смисъл от търговска гледна точка, но настоя, че са взети мерки България да проследи страната на произход на газа.

Но ръцете на София по отношение на споразумението са вързани, каза анализаторът Владимиров, като страната е принудена да отделя 2 милиарда евро годишно, ако отмени сделката.

И независимо дали им харесва или не, правителството сега е „заседнало в сделката и те се опитват да отвлекат вниманието от нея", каза той.