В Египет построяват първата голяма пирамида по-бързо от най-бавния съдебен процес у нас

Преди 4700 години архитектът Имхотеп построява стъпаловидната пирамида на фараона Джосер в Сакара, която всъщност е първата с подобен мащаб в историята на Древен Египет.

Гробницата не само не е от кирпич, а от камъни, с обем от 330 400 куб. метра и е висока цели 65 метра, колкото една нормална 20-етажна сграда днес. И това не е всичко - под нея се крие огромен подземен град със стотици стаи, камери, тунели и складове с обща дължина от 5,7 километра.

Имхотеп действително е бил

първият гений

в човешката

история

- с неблагороден произход, той става върховен жрец, астроном, архитект, лекар, съветник и откривател. Но дори и всичко това трудно може да обясни как той е успял да построи пирамидата на Джосер и подземния град само за 19 години.

Прехласнат пред организацията на Имхотеп, веднага се замислям как ли щяхме да живеем, ако древните египетски архитекти и строители бяха съвременните български магистрати?

Сравнявам ги неслучайно, защото веднага се сещам за историческото дело за собствеността на дворно място от 890 кв. метра в софийското с. Волуяк, чието решаване отне на родното правосъдие точно 19 години, 1 месец и 27 дни.

Не бързайте

да се шокирате!

Това не е рекордът. Най-дълго продължилото дело в България е срещу двама измамници - 19 години, 10 месеца и 17 дни. То се е проточило почти година по-дълго от строителството на първата египетска пирамида 2800 г. преди новата ера, когато не е имало багери, кранове и камиони.

Пирамидата обаче е построена, а двамата крадци на ДДС така и не са наказани, защото заради ненормално бавния процес е изтекла абсолютната давност за тяхното престъпление и присъдата им не влиза в сила.

Но мно-о-о-ого по-сурова става разликата между египетската архитектура и българското правосъдие, когато в съдебния провал са намесени и човешки съдби.

Ето тази седмица например научихме, че най-накрая е приключило делото за инцидента в тунела "Ечемишка" от 2017 г., когато откъснала се от тавана лампа смаза смъртоносно жена, преминаваща с колата си през съоръжението. Върховният касационен съд решава Агенция "Пътна инфраструктура" да изплати на близките на жертвата 460 000 лева с лихвите. Това обаче е само добрата новина. Лошата е, че всъщност

най-близките

няма да бъдат

обезщетени,

тъй като са вече мъртви при проточилия се 7 години процес.

Майката на премазаната жена не успява да понесе смъртта й, а съпругът в резултат на шока от инцидента развива смъртоносно тежко онкологично заболяване. Делото се проточва достатъчно дълго, за да не доживеят те финалното решение.

Ето как неефективното правосъдие в България на практика наказва с бавността си не само паметта на жертвите, но и отдаването на справедливост за техните близки...

Тук въобще няма да се спирам на момента, че тези пари за обезщетение няма да бъдат платени от чиновниците, виновни заради престъпно слаб контрол за опасния тунел - в крайна сметка ще го изплатим ние, данъкоплатците.

Големият проблем пред десетки хиляди българи е бавното правосъдие и нежеланието и неумението на народните представители да го ускорят. Всекидневно заради затлачените дела страдат жертви на криминални престъпления, но и хора, които търсят търговските си права в съдилищата. В резултат вероятно

хиляди търпят

икономически

щети, фалират,

губят тотално

усещане за

законност

и справедливост.

А в същото време бавното и неефективно правосъдие влива енергия, наглост и силно усещане за безнаказаност у организираната престъпност.

Бавенето на процеса не само в България е единствено в полза на подсъдимия.

Причините за него са отдавна известни. Единият сериозен проблем е с вещите лица. От години не достигат специалисти, които да подготвят бързо експертизи по делата. Няма установени стандарти в тяхната работа, които да се прилагат еднакво към всички казуси. Няма институт по съдебна медицина. Няма въобще закон за вещите лица. Те работят по стара наредба, а липсата на стройна система води и до нежелани зависимости.

Фундаментален проблем на правосъдието ни е силно формализираният процес и бумащината. Още с обвинителния акт прокурорите скачат в мащабите на литературата, а съдиите пишат мотиви и по над 200 страници, което си е дължината на един роман - така,

вместо да

гледат дела, те

се превръщат

в писатели

Но формализмът, бюрокрацията и шаблонът, в които са удавени законово прокурорите и съдиите ни, не се изчерпват само дотук...

За сметка на всичко изброено адвокатите у нас се ползват с удивително широки права да шиканират съдебния процес. По света има много добри практики срещу този произвол. Включително и постоянно осигуряване на служебни защитници, които не позволяват постоянното отлагане на процеса, което е неизбежно дежавю в България.

Сигурен съм, че има още много причини за забавянето на делата, което се превръща в най-сериозния проблем на българските граждани с правосъдието. Но то засяга и чуждестранните инвеститори и също така генерира престъпност.

Крайната липса на възмездие

възпитава

у младите

гангстерски

модели на

подражание,

при които законите и правилата нямат никаква стойност. Точно затова се случват и все по-нагли инциденти по пътищата.

За финал ще припомня може би най-култовия епизод от сериала "Българско правосъдие". Помните ли Мирчо Циганина, свързван с ДПС и със строителството на сарая на Ахмед Доган, който заедно с още 8 души източиха преди 20 години зърното от държавния резерв?

Процесът срещу тях започна през 2007 г. и завърши през 2020-а. За тези 13 години дело починаха 8 от общо 9 обвиняеми. А единственият останал жив беше оправдан поради изтичането на абсолютната давност за престъплението.

Ето затова си мечтая за египетски архитекти в българската Съдебна палата...