Темата в "Есента на демона" удивително съвпадна с насилието срещу Дебора
- Имал съм много сериозни предложения от водещи партии, но днес съм щастлив, че не съм в политическия процес, твърди продуцентът пред ПАОЛА ХЮСЕИН в интервю за "24 часа".
- 2 сериала в два града: във Велико Търново снимаме в къща, а от другата недоволни, че не сме при тях. В София пишеха доноси в общината
- Идната година ще видите и "Всичко за сина ми" - емоционален екшън, в който играят бившите съпрузи Димитър Рачков и Христина Апостолова и синът ѝ от Милошев
Геодезистът Евтим Милошев, който никога не е практикувал образованието, което получава в Университета по архитектура, строителство и геодезия, едва ли е подозирал, че ще накара стотици хиляди зрители да чакат негов сериал. Именно това се случва с "Есента на демона" - втория сезон на "Дяволското гърло", чиято премиера трябва да е напролет догодина. Продуцентът Милошев обаче вече получи висока оценка, след като сериалът бе награден със "Златна роза" в 41-ото издание на най-стария филмов фестивал у нас.
Отличието всъщност е естествено продължение на професионалния му път досега, в който са записани такива бисери като "Столичани в повече", "Откраднат живот", "Дървото на живота", детския "Румбата, аз и Роналдо". Предстоят му още.
- Г-н Милошев, зрителите все още чакат втория сезон на “Дяволското гърло” - “Есента на демона”, който Нова тв вероятно ще излъчи догодина. Съвсем наскоро обаче той спечели “Златна роза” и така се превърна в първия сериал в историята на кинофестивала, удостоен с тази награда. Това е голяма чест и сигурно се чувствате много специален. Как се случи?
- За първи път в историята на най-стария кинофестивал в България има отделна категория “Филмови сериали”. Националният филмов център я въведе тази година. И да, за нас е чест и привилегия като създатели на сериала “Есента на демона” да сме носители на тази първа “Златна роза” . Журито оцени иновативния подход на водене на разказа, стилистиката, средата, в която се развива историята – това е криминална драма, случваща се в един от най-красивите и величествени градове на България – Велико Търново.
- Как се оценява сериал на филмов фестивал, какво гледа журито?
- Журито гледа първа серия от поредицата. Това е базата, върху която стъпва и дава своите аргументи по отношение на визуалния разказ. Такава е и практиката по света. Първият сезон на “Дяволското гърло”, който снимахме в Родопите, беше номиниран през 2020 г. в най-големия форум за сериали – C21 International, в Лондон. Това беше единственият проект, номиниран от цяла Източна Европа. Там по същия начин селекцията се прави на база първа серия.
- Значи журито не е стигнало до края и не знае кой е убиецът, образно казано?
- Не, не знаят, но не това е важното за журито и не това е критерият, по който се оценяват сериалите в състезателната програма.
- С кои други сериали се състезавахте за “Златна роза”?
- С “Вина” на БНТ и “Отдел “Издирване” на Нова телевизия.
- Какво печели сериалът с наградата “Златна роза”?
- Когато се види кои филми и кинематографи, кои режисьори и актьори през годините са печелили “Златна роза”, осъзнавам колко важно е признанието на критиката. Сериалите най-после намериха своето място на картата на филмопроизводството в България. Нещо, за което лично работих упорито през последните години. Ето защо за мен това е най-голямата награда.
- Кога ще бъде излъчен “Есента на демона”? От Нова тв казаха, че ще обявят в началото на 2024 г.
- Програмната политика е приоритет на Нова телевизия. “Дрийм тийм” имаше готовност сериалът да бъде показан тази есен, но телевизията, която оцени много високо проекта, избра той да бъде акцент в програмата през пролетта на следващата година. Ние, като създатели, положихме огромни усилия – творчески и организационни, “Есента на демона” да се случи по най-добрия начин.
Безкрайно благодаря на Велико Търново и общината там. Още сме в предизборна обстановка, но без политически контекст искам да благодаря на кмета Даниел Панов и на жителите на Велико Търново. Целият град с всичките си институции и жители беше зад нас, помагаха ни безрезервно и изразиха своята човешка съпричастност към нашия труд.
Простичък пример – влизаме да снимаме в една къща, а от другата излизат и казват: “Защо само при съседите ще снимате, искаме и при нас”. Не се отнасяха към нас като към екип, който нарушава нормалния ритъм на живот, а обратното – даваха ни приятелство и гостоприемство.
Това се случва от септември до декември миналата година в Търново. От юли до септември тази година пък в София снимахме следващия проект – “Всичко за сина ми”, в историческия център на столицата. Преживяхме тъкмо обратното – навсякъде трудности, навсякъде ни гонят, осветлението пречело нощно време, доноси, жалби в общината, макар че имахме всички разрешения. Общината ни подкрепи, все пак София е и град на киното.
- Площадът около “Св. Александър Невски” бе в ремонт цяло лято, как снимахте?
- Когато планирахме да снимаме по тези специални софийски места, не знаехме, че предстои ремонт. Затова се наложи да адаптираме сценария в движение. Пускахме един прожектор, който да осветява “Александър Невски”, и той ни вършеше работа, за да бъде фон в нощните сцени. Хората, които живеят в кооперациите на ул. “Московска”, написаха жалби до общината, че видите ли, този прожектор им пречи да спят. При положение че това е центърът на града, който винаги е облян в светлина, а и там има някаква мода да се събират хора да дрифтят с колите, пускат си чалга, забавляват се... Но изведнъж се оказа, че точно нашият екип развали целия микросвят на тези няколко кооперации. Ето ти два свята - как снимахме във Велико Търново и как - в София.
- Какво се случва в “Есента на демона”, пак ли ще има толкова мистериозни случаи като в “Дяволското гърло”?
- “Есента на демона” като продължение на “Дяволското гърло” е криминална драма като сюжетна определеност. Това е една история, разказана в 12 епизода. Няма нищо общо с първия сезон освен двамата главни герои - Теодора Духовникова като Мия Язова и Владо Карамазов като Филип Чанов.
По стечение на обстоятелствата (зрителите ще разберат как) Мия и Филип се събират във Велико Търново и попадат в процеса на една поредица от много тежки криминални престъпления - убийства, извършени с голяма жестокост и с препратки към историята. Заедно с местното полицейско управление те разследват тази поредица от убийства. Но това не е разказ просто за насилието или за някой психопат, на когото му е хрумнало по екстравагантен начин да убива хора.
Винаги, когато снимаме нашите проекти, си поставяме свръхзадача - искаме да разглеждаме и разказваме обществото и времето, в което живеем. Темата удивително съвпадна с това, което се случи през последните месеци след случая “Дебора” в Стара Загора. Вълната от възмущение срещу насилието постави големия въпрос – как държавата да се справи с агресията и как да гарантира сигурността на гражданите си. Имаше много сериозна публична реакция на всичко това, което се случва, и натиск върху политическата система да направи така, че да живеем по-защитено и да не бъдем обект на такова брутално насилие.
Та значи това, което разказваме в “Есента на демона”, е разказ за насилието като резултат от липсата на справедливост, за това кой може да правораздава и дали жертвата винаги е овъзмездена след правораздаването. Кое създава такива страшни демони в обществото, че да се стига до такива крайни състояния като истинския случай на Дебора или тези, които са измислени в един художествен разказ? Така или иначе, насилието съществува и за жалост, се оказва една от най-актуалните теми.
Разбира се, има и други паралелни сюжети, свързани с разказването на човешката природа, с битката между статуквото и новото - това е нещо, което всеки ден го живеем. Отразени са процеси, които се случват в света, но и при нас в България - промяната от фосилните горива към зелената енергия. Стремим се да включваме сюжети, които са актуални, поляризират обществото и предизвикват реакция.
- Защо е важно тези сюжети да присъстват в един съвременен сериал?
- Каквото и да гледа зрителят – криминална драма, комедия или екшън, той трябва да се проектира в героите, които движат историята. Продукцията трябва да докосва зрителя в неговите всекидневни възприятия на обществото и на средата, която потребява и в която живее. Да не звучи самохвално, но това е едно от големите достойнства на проектите на продуцентската ни компания “Дрийм тийм” – винаги имаме много точен отговор на въпроса какво разказваме и каква е голямата тема. Проектираме историите в контекста на днешния ден и на времето, в което живеем.
- Кой е автор на сценария?
- Отново Иван Спасов, който е автор и на сценария на първия сезон. Почеркът му и отличната му работа си личат. Той даде много добра сценарна основа, върху която продукцията да стъпи и да изгради повествованието.
- Доколко са истински историите, които разказвате в сериала?
- Винаги имаме много сериозно отношение към това, което разказваме, за да не изглежда бутафорно, самоцелно, нафантазирано, колкото да обслужи сценария. Затова и този път в “Есента на демона” ползвахме доста сериозна експертиза, за да бъде историята достоверна.
- Другият ви проект - “Всичко за сина ми”, е семеен сериал, как го направихте?
- Това е комедийна драма или драматична комедия, малко се размиха напоследък жанровите определености. Според автора на сценария Христина Апостолова това е емоционален екшън, защото е буря от човешки емоции. Идеята беше нейна, тя написа сценария, БНТ го хареса, одобри го за производство и така се стигна до реализацията. Това е историята на самотен баща, комик по професия, изключително популярен и обичан от публиката. Мъжът е изцяло посветен на 11-годишния си син, често му разказва истории за това колко прекрасен човек е била починалата му майка. Животът тече в обичайния си ред, докато в една топла лятна петъчна вечер на вратата не се появява… майката. Оказва се, че тя изобщо не е умряла и бащата е принуден да жонглира в света от лъжи, който сам е създал. Това поражда поредица от драматични, на моменти дори трагични ситуации за героите, но у зрителя, който гледа отстрани, всичко това предизвиква усмивка.
Интересен е централният актьорски състав. В главните роли са Христина Апостолова (жената на Милошев - б.а.), Димитър Рачков (бившият мъж на Апостолова - б.а.) и Петър Милошев (синът на Евтим и Христина - б.а.). Искрено се надявам зрителите да се забавляват така, както това се случваше с нас по време на снимките. Сюжетът все пак е художествена измислица, но преплитането между действителните актьори и героите на повествованието само по себе си представлява интерес.
Премиерата на сериала предстои през следващата година. Режисьор на “Всичко за сина ми” и на “Есента на демона” е Павел Г. Веснаков – много талантлив кинематографист, с когото винаги изпитвам удоволствие да работя.
- Вие дълго време бяхте в работна група, която пишеше промени за Закона за филмовата индустрия. Какво се промени?
- Ние бяхме работна комисия, създадена със заповед на министъра на културата, и в нея имаше представители от всички асоциации във филмовата индустрия. Това беше закон, който не беше пипан твърде дълго време, може би над 20 години – това е ужасно много време за индустрия, която динамично се развива. Този закон дава добри възможности. По-скоро проблемите идват от правилника за приложението му, който създава много трудности. Отново минахме през работна група, в която направихме предложения за промени в правилника. Входирали сме ги при настоящия министър и чакаме решения, които да създадат условия законът да функционира правилно, за да може идеята и духът му да развиват филмовата индустрия в България. Много е важно институциите да си свършат работата, за да се случи всичко това. Защото, въпреки че говорим за култура, истината е, че ако няма политическа воля, нищо не се случва.
- Не се ли превърнаха тв сериалите в ябълката на раздора, след като кинаджиите, които снимат игрални филми, недоволстват, че и телевизии ще получават пари по този закон?
- Не е вярно, че телевизиите могат да получават пари според тази мярка. Идеята е чрез независимия продуцент да се подпомогне и развие художественият потенциал на проекта.
- Една от най-големите интриги на местните избори сега беше участието на известния журналист Антон Хекимян. Вие сте работили със Слави Трифонов, който също влезе в политиката. Вие самият имате ли намерение или желание да се занимавате с политика, канили ли са ви?
- Когато падна комунизмът, бях на 20 години. Аз съм от поколението, което създаде студентската програма “Ку-ку” – ние израснахме с прехода. Като се огледам около мен, повечето хора, с които съм учил и работил, са заети в политическия процес или са част от него.
Не мога да скрия, че съм имал много сериозни предложения от водещи политически партии. Не е коректно да ги посочвам, след като не съм направил този избор. Не виждам в себе си и голяма мотивация да го направя, защото това, с което се занимавам, ми доставя удоволствие. Не знам какво ще ми предостави утрешният ден, но днес съм щастлив, че не съм в политическия процес, че снимам проектите си, че работя с колегите. Това ми дава друга мотивация и друг смисъл.
- Какво ви предстои, снимате ли нещо друго, за което още не сме чували?
- В момента разработваме нова тема. Вдъхновени сме, защото е много любопитна за нас, а за зрителите ще бъде нещо различно.
Най-четени
-
Галерия Преди 80 г.: Принцеса Мафалда Савойска, сестра на царица Йоанна, е погубена в Бухенвалд
Гьобелс я споменава в дневника си, като я нарича: "Най-лошата кучка в цялата италианска кралска къща" Мафалда означава “могъща в битка”. Име на принцеса
-
Класически случай на некомпетентност, малоумен въпрос и неверен отговор...
Класически случай на некомпетентност, малоумен въпрос и неверен отговор... Ако приемем, че въпросът следва своята си логика, тогава верният отговор не е "си"
-
Заради липсата на памет бяха грозните изблици пред Народния театър
Нашият проблем с паметта не е разрешен. Все още няма критична маса от обществото, която да има правилна и обективна оценка за това, което е било, и което е сега
-
Ако през 1890 година в България имаше фейсбук
Ако през 1890 година в България имаше фейсбук, щеше да има много статуси, които гласят: „По турско време бяхме по-добре. Имаше сигурност, хлябът струваше само 2 гроша, децата ни се изучиха
-
Галерия 35 г. живеем с петолъчки. Следите от соца са навсякъде около нас
Петолъчки "изпращат" пътниците на Терминал 1, панелките са като старо шарено индианско одеяло от парчета. Народът пак вари ракия и лютеница Голяма част от жп вагоните и инфраструктурата са от онова