Акценти от интервюто на ЛЮБОМИРА НИКОЛАЕВА във в. "24 часа" с известния кардиолог, началник на Клиниката по кардиология към Медицинския институт на МВР:

• Еволюционно у човека са възникнали относително леки болести, които го пазят от потенциално смъртоносни заболявания
• Краен случай, който показва връзка между гениалността и лудостта, е болестта на единия от синовете на Айнщайн
• През милиардите години са се появили предпоставки за здравни предимства в младостта за сметка на недостатъци в старостта

- Проф. Марчев, вие сте известен освен като добър кардиолог и с чувство за хумор. С огромен респект към вас и професията ви ще тестваме носите ли на шеги, като към сериозния въпрос защо съществуват болестите закачим популярния афоризъм, че те са, “за да има какво да работят лекарите”.

- Медицината е комбинация от занаят и философия. Затова още Хипократ е писал, че практикуващият лекар, който едновременно е и философ, е равен на Бога.

Един от философските въпроси, на които човек трябва да си отговори, преди да започне да лекува болестите, е защо те съществуват, защо еволюцията не е премахнала болестите.

Земята вероятно се е образувала преди 4,5 милиарда години, а от находки в Канада се предполага, че може би животът съществува от 4,2 милиарда години, но дори това да е спорно, живот на Земята има със сигурност от 3,7 милиарда години. През това време животът се е борил за оцеляване и за развитие по пътя на еволюцията.

Има доказателства за най-малко 5 външни причини за масови измирания, при които са загивали между 75 и 96 процента от всички биологични видове. Преживявали са най-приспособените, най-годните да устояват. Веднъж причина за измиране е било глобално застудяване в резултат на множество вулканични изригвания и образуване на пепел, която засенчва слънцето.

Последният масов мор е по времето на изчезването на повечето динозаври преди 65 милиона години в резултат на поредна промяна на климата, за която допринася и падането на грамаден астероид на полуостров Юкатан в Мексико.

Всичко това говори, че ние носим гените на победителите, на тези, които са оцелели в петте драстични измирания. Това е една от многото причини слънчевите изригвания да причиняват у нас дискомфорт, инсулти и различни други проблеми, но да не ни убиват.

- Има ли преки доказателства за превъзходството ни на оцелели?

- Доказателство, че носим гените на всички тези животни, които са преживели масовите измирания, е нашето ембрионално развитие. То е подчинено на закон, който медицински звучи така: “Онтогенезата повтаря филогенезата”.

- В “превод” на непрофесионален изказ какво означава?

- Същността е, че в корема на майките си минаваме през такива форми, през каквито е минал човешкият род. Първо сме като риби, после като земноводни, чак накрая заприличваме на хора.

Това е възходът на човешкия род, пътят на човешките гени. И всеки от нас “извървява” пътя на човешките гени в корема на майка си.

- И все пак защо ние, “победителите”, продължаваме да боледуваме?

- Религиите имат лесен отговор: ако човек е болен, това е, защото е виновен. Ако епидемия обхване един град – защото целият град е виновен.

До днес болестта се тълкува като Божие наказание за лошите ни дела; или че тя е приятел, който идва да ни каже, че сме допуснали грешки; или пък че болестта е вест, която ни предупреждава да се поправим.

Но тезата за вина не може да обясни съществуването на болестите изобщо.

Какво са виновни пред Бога животните и растенията, които също боледуват?!

- Медицината как отговаря?

- Най-лесни за обясняване са инфекциозните болести. В този процес има две страни – ние и инфекциозният причинител, независимо дали е бактерия, паразит, гъбичка и т.н.

През милиардите години и двете страни са еволюирали.

Хората - да ставаме по-устойчиви, инфекциозните причинители - да преодоляват нашата защита.

За живота като такъв нашият живот и животът на инфекциозния причинител са равностойни, веднъж побеждава единият вид, друг път – вторият. И двете страни еволюират в борбата за надмощие и на тази битка краят не се вижда, макар че сме успели да намалим инфекциозните заболявания.

- А неинфекциозните болести, някои от които вече имат пандемичен характер по критерия обхващане на много хора в цял свят?

- Тези заболявания не са една група, имат специфики.

Някои от неинфекциозните болести не са смъртоносни, но ни пазят от убийствени болести като например маларията.

Еволюционно у човека са възникнали болести, които пазят от малария. Такива са сърповидно-клетъчната анемия, таласемията, глюкозно-6-фосфатният дефицит – все болести по еритроцитите.

- Каква е ролята на еритроцитите за защита от малария?

- За да се развие маларията, маларийният плазмодий, който я причинява, се настанява в еритроцитите и когато съзрее, ги разрушава.

При изброените заболявания еритроцитите са толкова крехки, че се разпадат още преди маларийният плазмодий да се развие достатъчно.

Ако се погледне епидемиологичната карта на разпространение на тези болести, свързани с еритроцитите, се вижда, че тя съвпада със зоните на разпространение на маларийните комари. Затова и в най-южните части на България, където навремето е имало най-много малария, трите заболявания се срещат най-често.

- Има ли и други болести “пазители”, благодарение на които сме в добра отбранителна позиция за по-лоши заболявания?

- Типичен пример е и синдромът на Жилбер. Той е открит при хора с леко повишен билирубин, от което понякога кожата им леко жълтее, но нищо друго не ги тормози. Тези хора много по-рядко развиват атеросклероза и рядко правят миокарден инфаркт.

Обяснението е, че билирубинът е антиоксидант - пречи на окислението в организма, а за атеросклерозата голяма роля играят оксидираните липопротеини.

- Прогнозите, че всеки 3-и ще умира с онкологична диагноза, пораждат въпроса защо съществува ракът?

- Хората сме сложни генетични структури. Възникваме от една оплодена яйцеклетка чрез огромен брой деления и диференциация и сме в процес на обновление през целия си живот.

Това има и слаба страна. При всяка толкова сложна система, свързана с деления на клетки, е технически възможно някъде да настъпи грешка. Когато имунната система не успее да разпознае дефектното копие, това може да доведе до онкологично заболяване.

Затова появата на рак освен всичко останало е въпрос и на малшанс. Две трети от туморите са дело на случайна мутация, а не са резултат на нездравословни навици. Всички имаме познати, които са водили пословично здравословен живот, но сме ги изгубили. В част от случаите това е просто лош късмет.

Когато поздравявам някого за рожден ден, му пожелавам освен здраве и късмет.

- Има ли илюстрации в генетиката поговорката, че много хубаво не е на хубаво?

- Има и парадоксални причини за болести.

Например от натрупване на гени, които поотделно са ценни, но при струпването си в един човек причиняват заболяване.

Една от реалистичните хипотези за съществуването на шизофренията е крайна форма от натрупване на гени, които сами по себе си водят до висока интелигентност и дори гениалност. Краен случай, който показва връзката между гениалността и лудостта, е единият от синовете на Айнщайн.

Геният на миналия век се жени за също така екстремно интелигентна жена – сръбкинята Милева.

Едното от двете им деца – Едуард, е било особено даровито. Половината гени на момчето са гените на Айнщайн. Записва да учи медицина, но по време на следването се разболява от шизофрения. Лекуват го в психиатрия в Цюрих, където и в крайна сметка умира. Айнщайн никога не е ходил да види сина си там, посещавала го е само майката.

Случаят е пример как при двама родители с изключителни интелектуални възможности концентрацията на такива гени може да се развие като шизофрения.

Аналогична вероятно е ситуацията със съществуването на хомосексуализма.

На практика семейства от две жени или от двама мъже няма как да имат деца. Ясно е, че гените, предразполагащи към хомосексуализъм, съществуват само заради бисексуалните хора, а натрупването на такива предразположения води до хомосексуализъм.

Най-вероятно причината е социална.

- По тази тема има доста хипотези, защо смятате, че доминираща е социална причина?

- Обикновените хетеросексуални хора се разбираме по-добре с представители на срещуположния пол. Ако трябва да правим по-голяма семейна покупка и е продавачка, аз преговарям с нея за отстъпките, ако е продавач – обикновено съпругата ми води разговора. С други думи, хетеросексуалните можем да разчитаме на помощ от другия пол. Докато бисексуалните разчитат и на подкрепа от същия пол. Класическият пример е от “Илиада”. Ахил и Патрокъл са двама воини любовници, които се бият рамо до рамо. Логично е да се защитават повече един друг, отколкото ако нямаха интимна връзка. Бисексуалността води до социална подкрепа. Вероятно това е причината за съществуването на тези гени.

- Хората живеем със самочувствието си за уникалност в живия свят, уникални ли сме и в боледуването?

- Повечето от типовете болести са по всички живи същества, но има и болести, разболяващи предимно човека. Причината е, че нашият вид е първият бозайник, който си е променил позата. Вместо на 4 крака сме на 2 и тежестта на тялото се разпределя съответно не на 4, а на 2, и това натоварва кръста. Това автоматично е довело до зачестяване на дископатиите при човека спрямо останалите животни.

Има и друга особеност, свързана с изправеното човешко тяло. Стоварването на тежестта само върху двата крака натоварва таза много по-силно и с поколенията той е станал по-масивен.

От друга страна, човекът има относително голяма глава и раждането е свързано с много повече болка за майката.

Раждането при човека е едно от най-болезнените именно заради удебелените тазови кости, през които трябва да премине голямата глава на бебето.

Друга човешка особеност е, че синусите ни – кухините около носа и челото, в хода на милиардите години еволюция са направени да се дренират при хоризонтална позиция на главата. Когато сме изправени, това става по-трудно. И в крайна сметка е причина за по-честото боледуване от синузит. На приятели с хрема, които упорстват да я карат на крак, винаги казвам: “Ходи и си лягай, ако искаш да ти мине по-лесно и по-бързо!”.

Има и по-големи причини за чисто човешки болести сред хората. Формирани сме в първобитния свят, в среда с дефицит на храна. Това обяснява защо, като видим храна, нямаме спиране. Направени сме също да обичаме захар, защото в дивата природа захар почти не се среща. За сухоземните животни, каквито сме и хората, правилото важи и за солта. По сходна причина обичаме и алкохола, който пък е източник на много калории, но в природата единствен вариант на алкохол е бил някой случаен ферментирал плод.

Сега не е така – много бързо по отношение на еволюцията сме заживели в изобилие от храна, захар, сол, алкохол, в апетита към които природата не ни е поставила горни граници, защото в зората на човечеството са били дефицитни.

Живеем и в условия на всякакво замърсяване – на въздуха, светлинно, шумово, към които също не сме еволюционно адаптирани.

Човекът не може да се приспособи със същата скорост, с която настъпват промените. В резултат на това възникват много от болестите, които наричаме болести на цивилизацията.

- В началото на разговора направихте връзката медицина - философия, на тази основа вие изберете философски или медицински да отговорите на въпроса защо остаряваме и умираме?

- Еволюционната биология има ясен отговор на въпроса, но понеже не ни харесва, често го пропускаме.

Дори да си представим, че няма вътрешни биологични причини да стареем и да умираме, остават външните причини. Може да се удавим, да ни убие природно бедствие, да умрем от травма при падане от високо и още по десетки външни причини. Тоест вероятността да сме живи така или иначе намалява с времето.

В подобен измислен сценарий младите хора ще са много повече от възрастните, на които в хода на живота е все по-вероятно да се случи нещо фатално. Това е дало възможност в милиардите години еволюция да се появят гени, които водят до предимства в млада възраст за сметка на недостатъци в старостта.

Понеже младите ще са повече, тези гени много по-често ще проявяват положителната си страна в младите хора и съответно по-рядко ще проявяват отрицателната си страна в старите.

Тъй като бащата е абсолютно необходим само за зачеването на бебето, а майката освен това трябва да го износи, роди и кърми, евентуално и отгледа. Еволюцията е направила стареенето при жените да е по-бавно и да имат по-голяма продължителност на живота, защото поколението се нуждае по-дълго от тях.

Като цяло обаче старостта се дължи на същите гени, на които се дължи младостта ни. По тази причина, ако не стареехме, нямаше да сме толкова добри като млади. Или: предимствата, които имаме на млади години, са за сметка на недостатъците, които ще се проявят на стари години, дължат се на едни и същи гени.

- Например?

- Например ген, който осигурява бързо деление на клетките, докато сме в корема на майката, дава възможност да се развият органите и системите ни, да станем човешко същество. Същият ген забавя делението на клетките в старостта. Резултатът – първите деления на клетките през живота са улеснени, а последните – много по-трудни.

Такива гени, които осигуряват предимства в младостта и затруднения през старостта, има във всяка наша система – в имунната, в сърдечносъдовата, в дихателната, в половата и т.н. Натрупването на промени във всички системи в крайна сметка води до смъртта ни.

Умирането от старост е всъщност умиране по случайна причина по време, в което повечето системи са започнали да отказват.