• Актьорът е у нас, за да снима филма “Майка ми е космонавт”, който разказва за желанието на хората да избягат от комунизма

- Г-н Болдуин, кога Жаклин Вагенщайн ви покани да бъдете председател на международното жури на кино-литературния фестивал “Синелибри” и защо приехте?

- Често казано, причините са много. Досега не съм се занимавал с фестивали, освен ако мой филм не се състезава с други. Бил съм жури само един път, и то защото събитието се състоя в родния ми град Санта Барбара. От екипа на фестивала искаха да участват хора, които са известни в Холивуд, за да им е по-лесно да бъдат съдии. През 2021-а нямахме работа заради COVID-19, след това имаше стачка на сценаристите. Настана затишие. Затова бях толкова въодушевен да дойда на Балканите. Работих в Букурещ, Белград, Тирана. Имах шанса и да дойда в София. Чувствам, че целият Балкански район се превръща в мой дом. Също като Канада, където съм снимал много филми - в Торонто, Ванкувър. Имам доста проекти тук, чувствам се комфортно по много причини. Балканите са уникално място.

- Кои са критериите, по които избрахте най-добрия пълнометражен филм на “Синелибри”? (Той бе обявен късно снощи след отпечатването на вестника - б.а.)

- Продукция на дизайна, художественото оформление и режисура, костюмите, локацията, където е заснет филмът, игра на актьорите, кинематографията, осветлението, саундтрак и пр. Колебаех се между 4-5 филма, накрая ги сведох до 3. Единият от тях взе превес заради основната тема, която е много важна. Затова реших, че ще гласувам за него. А другият беше много тъмен, не повдига настроението на зрителя и е по-негативен, но в същото време е доста оригинален и различен. Макар сюжетът му да е разказван хиляди пъти, сега бе представен още по-невероятно. Що се отнася до третия филм, на който се спрях - никога досега не съм гледал подобна история. Тук отново говорим за много въздействаща тематика. След като обсъдихме по-негативните и тъжни гледни точки на филма, които поне за мен бяха такива, с останалите членове на журито, те се съгласиха с мен. След като изгледаха филма обаче, мнението им се обърна на 180 градуса. Според тях точно тези неща правят образа на героя във филма да изглежда толкова силен. Накрая осъзнаваш, че всъщност в депресията, отчаянието и уязвимостта, както и това да оцелееш, има нещо положително. Историята бе разказана много добре, наистина не съм виждал подобна продукция досега. На фестивала има много добри филми. От 10-те, които съм видял, бих казал, че имаше 2-3 филма, които биха могли да спечелят, и още 3, които бяха суперблизо до позицията на предишните.

- Тук сте и за да снимате новия филм на режисьора Анди Делиана “Майка ми е космонавт”, в който участвате. Ще разкажете ли повече за него?

- Снимахме в Тирана и в Ню Йорк, а сега вече и тук, в София. Филмът е интересно политическо парче - не е прекалено тежък като сюжет, но разказва за изпитанията по време на комунизма и за това какво биха направили хората, за да избягат от него.

- Завършили сте специалност “Политически науки”. Как реагираха родителите ви, когато взехте решението да станете актьор? Баща ви е преподавал политика.

- По това време брат ми Алек вече беше напуснал университета. Премести се да живее в Ню Йорк, за да учи актьорско майсторство. Беше в града от година-година и половина, преди това учеше право в Санта Барбара, но прекъсна. Тогава мухата влезе и в моята глава. Мотаех се около брат ми и неговите приятели, гледах това, което правят. Така че родителите ми вече се бяха примирили, когато и аз реших да сменя посоките. Когато Алек направи таза крачка, бяха шокирани, защото досега никой от семейството ми не се беше занимавал с актьорство, нито пък е участвал в театрална постановка. Но все пак си беше голяма работа.

Родителите ми бяха възмутени и наистина потресени, след като Алек напусна университета. Учеше политически науки във Вашингтон. Беше се насочил и към правото. Отказа се след цели 3 години, а не след един семестър. Беше на финалната права. В един момент просто каза: “Без юридически факултет, отивам в Ню Йорк, за да уча актьорство. Искам да направя кариера в шоубизнеса.” Баща ми бе учител, изкарваше по 20 000 долара на година, изхранваше 6 деца. Изведнъж брат ми захвърли 3 г. от колежа през прозореца, за да преследва мечтата си да стане актьор и да стигне до Холивуд. Останалите реагираха малко налудничаво. Баща ми не искаше Алек да захвърли целия положен труд, усилия, а и всичките разходи за учението му на вятъра. Но той доказа на всички, че грешат. Кариерата му наистина е забележителна.

- И все пак политиката си остава ваша страст. С разрешаването на кой проблем щяхте да се заемете първо, ако сега бяхте президент на Америка?

- Това е все едно да ме попитате кой е любимият ми филм - те са поне 10. Не бих могъл да избера само един. Може би има един конкретен казус, чието разрешаване ще помогне за справянето с много други. Ще си помислите, че става въпрос за климатичните промени или за търсения мир в Близкия изток, войната между Русия и Украйна. Но всъщност не е нито едното.

Говоря за проблема със законите за финансиране на предизборните кампании и парите в политиката. Именно това дава голямо предимство на богатите хора и корпорациите в Щатите. Всички останали губят - средната класа, бедните, жените, малцинството.

Защото богатите продължават да вкарват пари в системата, а когато това се случи, по време на предизборни кампании сядат на една маса с демократи и републиканци и с техните адвокати и пишат законите. Tech компаниите, петролните компании - всички те пишат законите. Отиват при сенатора и му дават хиляди долари, за да ги изберат, а след това контролират какво се случва.

Ако можем да елиминираме влиянието на парите в политиката, “любовната игра” там, както и достъпа до това влияние, ако намалим корупцията и цялата тази мъгла за случващото се зад вратите на министерството на отбраната. Ако вземаме истинските данъци от богатите хора и големите корпорации, нямаше да има дори един бездомен човек в Америка. Разбира се, че има хора, които не искат помощ - живеят нездравословно, имат зависимост към наркотиците или ментални проблеми, които не искат да разрешат. Но може да редуцираме над 90% от бездомните просто като пренаредим приоритетите си и извадим парите от политиката.

- Било ли е името ви замесено в типичен холивудски скандал през годините?

- С мен не са се случвали никакви скандали. Оставям това на Алек. Чували ли сте за израза “черната овца”? Приятелят ми Чарлз ме нарича “бялата овца”. Защото всички останали в семейството ми са определяни като черни овце. Казва, че аз съм единственият нормален. Съжалявам, момчета, но това е, което Чарлз казва. (Смее се). 

- Коя е най-забавната сцена, в която сте участвали?

- Трудно е да се каже. Не съм снимал много комедии. Но комедийните филми, които съм заснемал, са доста забавни. Снимах филм, който се казва “Да забравиш Сара Маршъл”/“Прелъстен и изоставен”, героят ми имаше много забавни реплики. Приличаха на думите, които Дейвид Карузо казва в епизодите на “От местопрестъплението: Маями”. Сваляше си очилата и питаше за траекторията на куршума. Същото правех и аз - пресъздавах лошия образ на Хорейшо, само че с думите “Какво може да кажете, Уорън...?”.

Комедията с Ръсел Бранд беше наистина забавна. След като прочетох сценария, започнах да импровизирам с доста смешни реплики. Докато снимахме, режисьорът буквално извика още една. Засмях се и я казах. Тогава сценаристът добави още една - на терен. Досега не ми се беше случвало да ми подвикват реплики, които да кажа, докато съм пред камера. Всички избухнахме в смях. Тогава бумоператорът (част от екипа, който се занимава със звука - б.а.) се включи с друга идея и също я извика. Изведнъж започнахме да снимаме сцени, за които всички - стилисти, фризьори, бумоператори, бяха предложили как да доукрасим. В един момент изричах думи, които бяха наистина запомнящи се и забавни.

Имаше и друг случай. Бяхме в постпродукция и трябваше да заснемем сцена, в която правим аутопсия. Играех детектив и трябваше да повдигна завивката и да покажа на партньора си тялото на новата жертва. Пенисът му беше отрязан, намерихме го изхвърлен през прозореца в снега. И тъй като вече бяхме заснели сцените и бяхме в постпродукция, реших, че мога да импровизирам отново и да кажа каквото си искам. Партньорът ми детектив трябваше да ми каже, че пенисът на жертвата е намерен навън в снега. Все едно е ледена близалка. Затова вместо попсикъл (близалка на англ.), казах dicksicle (от англ. нещо като пенис близалка). Всички се смяха много и 3 месеца по-късно все още го повтаряха.

- Първият ви пълнометражен филм е “Роден на 4 юли”. Явихте ли се на прослушване за ролята си?

- Двете невероятни неща в този филм бяха, че в продължение на месец се обучавахме в джунгла на Филипините. Спяхме на земята. След месец на трениране на всички актьори от Ел Ей и Ню Йорк със специализирани екипи и съветници дойде хеликоптер, с който летяхме няколко часа до северната част на Филипините, където започна официалният снимачен процес. С мен беше и Том Круз и още няколко актьори. Буквално скочихме от хеликоптера на плажа и отидохме да снимаме първата сцена на терен. На брега ни чакаха 12 камери. 30 дни не се бяхме къпали, но вместо първо да си вземем душ или дори да ядем, ние директно започнахме да работим. Беше много готино. Бих искал отново да се снимам в подобен филм.

Другото наистина готино, но и странно беше, че на прослушването нямаше никой друг в залата. Нямаше кастинг продуценти или сценаристи. Бяхме само Оливър Стоун и аз. Попита ме дали съм запознат със сюжета на филма. Отвърнах му, че не само съм наясно с него, но и познавам лично Рон Ковик, изигран във филма от Том Круз. Той ме погледна учудено с лека усмивка. Попитах го защо се смее, а той ми зададе въпроса как така познавам Рон Ковик? Казах му, че той е от родния ми град. А баща ми освен негов учител в гимназията беше и негов футболен треньор. А бащата на най-добрия ми приятел учеше Ковик на борба.

Когато го простреляха във Виетнам, остана в инвалидна количка и го изпратиха от Виетнам обратно в Бронкс, където остана много дълго време в болницата за ветерани, може би около 2 години. Баща ми шофира от Лонг Айлънд до Бронкс 1 час, за да му чете поезия, романи и “Ню Йорк таймс” и да го държи в течение със случващото се по света, защото му беше трудно да се движи. Беше парализиран от кръста надолу. А майка ми все му казваше, че няма начин да остави всички тези деца сами с нея, за да отиде до Бронкс. Затова молеше баща ми да вземе поне някои от нас с него, а той вземаше мен и брат ми Даниъл. Играех си на болничния под с играчки, докато татко говореше с Рон. Бях на 4-5 години.

Когато разказах това на Оливър, той ме погледна така, все едно имах три глави. Думите му бяха: “Във филма си”. Тогава отидох в дома на Рон, където е израснал. Запознах се със съседите му, с учителите и треньорите му. Посетих местата, на които е ходил в града - където е вечерял, кафенето, което е посещавал, за да си вземе смути от банан. Изобщо всички места, които ще ми помогнат, за да се подготвя за ролята си. 

- Има ли доза състезание между вас и братята ви, когато стане въпрос за актьорското майсторство, или винаги се подкрепяте?

- Да и не. Не се състезаваме помежду си. Но много се дразним взаимно и понякога ни идва да се убием един друг. Когато казвам на приятелите си евреи, че понякога с братята ми се бием, те се споглеждат и казват, че никога не биха казали или направили нещо подобно на своите братя и сестри. А когато кажа същото на приятелите ми от Италия, те реагират по съвсем друг начин. Обясняват как редовно се карат с роднините си и дори се удрят един друг. След ден им минава и отново се обичат.

Ирландските семейства са странни, по-различни са от евреите и италианците. При тях е навярно като при хората на Балканите - гледате се лошо заради неща, които ви тормозят от години, и дори не искате да стоите в една и съща стая. Ако сте в една стая, то е просто защото искате да си ударите юмрук.

- Какви проекти подготвяте?

- В стачка сме, така че нещата са несигурни. Взех си една година отпуск, защото едно от децата ми беше болно, а след това дойде ковид, после още стачки. Развивам много идеи, които ще пусна по кабеларките и също ще бъдат стриймвани. Може би ще се опитам да ги продам на телевизиите, правил съм го и преди. Работих над филми в Рим, Банкок и Сакраменто, откъдето искат да се върна отново и да заснема нови продукции. Така че имам доста работа, а и с три деца в колеж трябва да се работи.

Уилям Болдуин е роден през 1963 г. в Масапекуа, Ню Йорк. Има още трима братя и две сестри - Стивън, Даниъл, Алек и Елизабет Болдуин, както и Джейн Сасо. Макар да завършва политически науки в Университета в Бингамтън и това да си остава неговата истинска страст, той все пак избира да тръгне по пътя на киното. Популярност набира още през 1989-а с дебюта си във филма “Роден на 4 юли”. След него следват “Вътрешни работи”, където си партнира с Ричард Гиър и Анди Гарсия, както и “Линия на смъртта”.

През 1995 г. Болдуин се жени за певицата Чина Филипс от музикалната група “Уилсън Филипс”. Заедно имат три деца - дъщерите Джеймсън и Брук и сина Ванс.