Как Хаменеи унижи Нетаняху и подкопа авторитета на държавата?

Операция „Потоп отАл-Акса“ беше неизбежен резултат от продължилата дълги години пълна обсада на палестинското население в Ивицата Газа, която я превърна в затвор под открито небе. Тя също е резултат на окончателното зачеркване на перспективата за създаване на палестинска държава от последователните правителства наНетаняху. Според думите на последния, „докато съм министър-председател на Израел, няма да има палестинска държава“.

Към неговото последно правителство се присъединиха партии от крайно религиозната десница. Министрите на вътрешната сигурност Бен Гвир и и на финансите Саморич. Двамата дори изразиха намерението си да изгонят всички палестинци от „израелската земя“. Междувременно продължи юдаизирането на Йерусалим, провокациите срещу палестинците, включително и чрез конфискуване на земеделските им участъци и разрушаване на домовете им за нуждите на еврейските заселници. Всъщност, реализираше се дългосрочен план за заличаване на палестинското население.

Същевременно, Израел пренебрегна всички арабски усилия и непрекъснатите призиви за намиране на всеобхватно и стабилно решение на проблема. В това отношение той разчиташе и на заангажираността на страните от региона с редица международни предизвикателства и с вътрешнорегионалните проблеми. Допълнителен фактор за загърбването от страна на Израел на проблемите, свързани с окупирането на палестинските земи, беше сключването на т.нар. Авраамови споразумения с някои арабски държави. Тел Авив се надяваше, че те ще дадат надеждна гаранция за израелската сигурност и икономика, които ще укрепят положението на страната в региона.

Има ли връзка между войната и диалога Тел Авив –Рияд ?

От няколко месеца се провеждат тайни преговори за нормализиране отношенията между Саудитска Арабия и Израел, с посредничеството на президента Байдън, саудитският престолонаследник Мохамед бин Салман е настоявал за радикални промени в условията и живота на палестинците, спиране на заселническата дейност и незабавно започване на сериозни преговори с палестинската автономна власт с оглед създаване на палестинска държава въз основа на арабската инициатива която предлагаше инициатива на Абдула бин Абдулазиз, крал на Саудитска Арабия, за мир в Близкия изток между Израел и палестинците ( Земя срещу Мир ) 2002 г и споразуменията от Осло, сключени през 1993 г. Твърдата позиция на Бин Салман , Саудитска Арабия, да получиластатут на съюзническа държава в споразумението с Вашингтон, съдържащо натовската клауза №5, гарантираща сигурността на Рияд, изграждане на ядрено съоръжение за обогатяване на уран на територията на кралството. Различни информирани източници съобщиха данни за участието на преставали от Палестинската автономна власт и в последните преговори между американските исаудитците.в Рияд в началото на октомври.

Саудитският престолоноследник беше изключително прецизен в тези преговори, тъй като добре осъзнава, че нормализацията на отношенията между Рияд и Израел ще отвори вратата за установяване на дипломатически отношения на Тел Авив и с други ислямски държави (общо около петдесет държави), а това на свой ред ще предизвика дълбоки геополитически промени не само в Близкия изток, но и в целия свят. Допълнителен подтик бе и необходимостта от ограничаване ролята държавите и на въоръжени организации и милиции, които експлоатират палестинската кауза за постигане на техните политически, икономически и геополитически интереси чрез провокиране на въоръжени граждански конфликти и хаос в много страни от региона . Нормализацията също така би се отразила отрицателно и на ролята на големи играчи в района, като Русия, Китай и Иран.

В пълен контраст със саудитските усилия по стабилизирането на региона, включително и чрез намиране на решения на палестинския въпрос, Иран, неговите регионални и международни съюзници и разположените в редица страни в региона милитаризирани проирански милиции решиха, че е дошъл моментът за въоръжени действия. С операцията „Потопът от „Ал-Акса“ те успяха да изненадат за пръв път от 50 години израелските политици, армия служби за сигурност, предизвиквайки истински шок сред населението на страната. Този безпрецедентен провал на уж непогрешимата система за сигурност на Израел доведе до срив на престижа му в регионален и международен план. Нанесена беше колективна травма, която ще остане в паметта на цял Израел за дълъг период от време. При това обикновените хора на Израел са напът да загубят всякакво доверие в своята държава, политици и армия, осъзнавайки, че ликвидирането на отделни лидери на ислямисткото съпротивително движение "Хамас" , ислямски джихад , многократните арести на палестинци, конфискуването на земи, изграждането върху тях на еврейски селища и увековечаването на окупацията не могат да им гарантират трайна сигурност.

„Потопът от ал-Акса“ недвусмислено показа, че възприетата от Израел политика на възпиране е погрешна и неработеща . Операцията бе инспирирана от египетския опит от Октомврийската война (ЙомКипур) на 6 Октомври 1973, когато елементът на изненадата беше постигнат на базата на стратегическа измама, както и чрез гъвкава военна тактика.

Иран побеждава Израел?

Моментът на "Потопът от Ал-Акса" беше избран неслучайно. Той напълно отговаря на нуждите на Иран да препятства усилията на Израел да гарантира външната си сигурност, което е абсолютен приоритет. Нападението веднага беше окачествено като „израелския 11 септември“, т.е. като терористичен акт, който бележи нова ера в продължилото десетилетия противопоставяне. Същевременно, от самото начало той се свързва с пряката роля на Иран. Израелският президент Исак Херцог заяви: „Има сатанинска ос, базирана в Иран. Неговите прокси работят неуморно, за да ни отслабят и да ликвидират !“ Думите му бяха потвърдени и от израелския министър на отбраната Йоав Галант: „Хамас е част от оста на злото с Иран и идеята за неговата атака идва от Иран.“

Но въпреки това, редица западни сили изключиха директна намеса на Иран, опасявайки се, че Израел ще ги въвлече в регионална авантюра, която може да подкопае техните интереси и да увеличи загубите им от продължителната украинска война. Това се крие и зад думите на държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен: „Въпреки дългата история на отношения между Хамас и Иран, не сме видели доказателства, че Иран стои зад атаката на Хамас.“Тези думи бяха повторени и от министъра на отбраната на САЩ Лойд Остин и от германския канцлер Олаф Шолц. Но те само допринесоха за съхраняване нишката на отношенията между Хамас и Иран. Според американски и други западни анализатори „ Иран е намесен директно , и това го знаят всички , но САЩ иСъюзници от Нато не искат да дадат на Техеран повод да се намесят в войната точно в този момент.

Регионална война

Страхът от избухването на регионална война накара западните сили да отправят предупреждения към Техеран срещу евентуална намеса в конфликтът между Газа и Израел.По думите на Байдън: „Ние ясно предупредихме иранците: Внимавайте!“. Но всъщност иранската намеса бе станала очевидна за наблюдателите. Преди избухването на операцията Потопът от Ал-Акса, на 3 октомврив реч на върховния лидер Али Хаменей пред гостите на Конференцията за ислямско единство, че „Палестинското възраждане днес е по-успешно от всякога... Това узурпиращо образувание (Бел.а. Израел) неизбежно ще бъде изкоренено от палестинския народ и силите на съпротивата в целия регион.“ По-нататък в речта си, Хаменей заяви: „Правителствата, които поеха риска от нормализиране отношенията си с „Ционисткото образувание“ , грешат и ще понесат загуби. Те залагат на губещия кон. Ситуацията на Израел днес не е добра от вчера.”

От своя страна, предприемайки „Потопът от Ал-Акса", Хамас изправи Израел пред дилема що се отнася до въпроса палестинското бъдеще. Едната алтернатива е в ръцете на умерените, които търсят справедливо решение, гарантиращо стабилността на Израел и сигурността в обозримо бъдеще, а втората, прегърната от екстремистите, е отказ от признаване на палестинските права.И двата пътя обаче не могат да изключат иранската роля в регионалното съотношение на силите.

Иран е в уравнението

Многократните обвинения от страна на Израел или западните страни към Техеран заради намесета му в Газа всъщност доказват, че Иран не може да бъде заобиколен в нито едно регионално уравнение на сигурността. Тлеещите конфликти от типа на палестинския ще продължават да създават предпоставки за активно въвличане на Иран в регионалната политика. Със сегашната криза Техеран постигна своето, доказвайки, че нормализирането на междудържавни отношения не е панацея, която автоматично ще реши и палестинския въпрос и че няма нов Близък изток без Иран.Също така, насилственият израелски отговор се обърна против Тел Авив и облагодетелства спонсорираната от Иран съпротивителна ос. Засилването на иранското присъствие в регионален план е очевидно и от изявленията на външния министър на Техеран Хосейн Амир Абдулахиан, който предприе обиколка на ключови столици: Багдад, Бейрут, Дамаск, както и в Доха, която играе ролята на посредник между Техеран и Вашингтон .

В изявление, направено в неделя, Абдулахиан заяви че "ако спирането на агресията срещу Газа не успее, не е изключено да се стигне до откриването на нови фронтове - подобна възможносттасе увеличава с всеки изминал час". Той добави: „Чрез нашите европейски приятели информирахме ционисткото образувание, че ако престъпленията му не спрат, утре ще бъде твърде късно“. Изавърши с думите: "Никой не може да гарантира контролиране на ситуацията, ако Израел проникне в Газа." Това е пряка заплаха от всеобхватна война на няколко фронта, което означава, че

Празни приказки ли са иранските заплахи?

Техеран иска незабавно да спре войната срещу Хамас и Газа, защото едно сухопътно нахлуване може напълно да промени картината. По такъв начин Техеран иска да надгради „победата“ на операцията „Потопът от Ал-Акса“, преди цената, платена от Хамас и ивицата Газа, да се покачи толкова високо, че да анулира „положителните“ ефекти от операцията и нейните резултати за иранската ос.

Въпросът сега е: празни приказки ли са иранските заплахи, които Абдулахиан разпространява навсякъде? Иранските милиции, разположени в Ливан и Сирия, и дори в Йемен, могат да бъдат мобилизирани по време на фазата на преговорите. Но ако фронтовете бъдат отворени, както Иран официално заплашва, ще се стигне и до конфронтация между Иран и неговите милиции от една страна, и Израел, САЩ, а и Запада като цяло, от друга. Затова смятам, че следващите буквално часове ще бъдат решаващи по отношение на разширяването на войната или започването на нейното ограничаване. Както каза Абдулахян, „Възможностите за разширяване на военните фронтове се увеличават с всеки час.“

В зависимост от развитието на обстановката, целите на операция „Потопът в Ал-Акса“ не могат да бъдат ограничени до Хамас и конфликта с Израел. По-скоро те са по-широки, по-големи и по-опасни цели.

Това, което може да се очаква е, че два фактора действат в синхрон, предизвиквайки тази ескалация - иранския режим, който търгува със страданията на народа на Газа, и Хамас, чиито фундаменталистки лидери не са склонни към компромисни решения. Арабските общества като цяло, и в частност палестинците ,трябваше да поразмислим добре, преди да се отдадем на възторзи от смелата акция на Хамас. Трябваше да предвидим и последвалата брутална реакция на Израел. Конвергенцията между всичките тези играчи причини бедствие, по-голямо от катастрофата от 1948 г. и катастрофата от 1967 г. взети заедно. Така че това, което се случи в Газа, е само ордьовър на онова, което Израел може да се сблъска при конфликт с иранската ос в региона, подсилена с ракети и дронове. Тел Авив е изправен пред алтернативна ядрена бомба в ръцете на Иран!