Това е от поредицата "Возя се в тролея".

Возя се в тролея.

Седя и си гледам телефона като културен гражданин.

Следващата спирка е моята.

Започвам подготовка за ставане.

Полунадигане с цел оглеждане на терена, наместване на телефон в джоба, след секунда е същинското изправяне.

В това време едно малко лапе врънка баща си, че искало да седне.

Малко-малко, 4-годишно.

Аз ставам, че нали слизам и им правя знак да дойдат.

Лапето сяда на моето място мега щастливо.

Бащата го кара да благодари на чичкото.

То благодари много мило.

Бащата също. Няколко пъти.

Толкова сърдечно реагираха на ставането ми, че да не ги разочаровам пътувах още две спирки след моята.

От фейсбук