Оцеляла от клането на "Хамас": Тичахме между телата, бяхме като патици на полигон за стрелба
- В 6 часа сутринта, когато слънцето изгрявало, музиката спряла и терористите обградили празнуващите
- Хадар и приятелят ѝ се правили на мъртви под автомобила си в продължение на около 10 часа
- Някои описват атаката като "израелския 11 септември"
"Тичахме между телата. Бяхме като патици на полигон за стрелба", това разказва Михал Охана, оцеляла в кошмарното клане на "Хамас" на рейв парти в Израел.
На фаталното парти загинаха над 260 младежи, разстреляни и зверски заклани от бойците на терористичната групировка.
Това бе и една от първите мащабни атаки, насочена към музикален фестивал - многодневен танцов празник на открито, организиран близо до кибуца Реим в Южен Израел. Там е имало хиляди участници от цял свят.
Групировката "Хамас" отвлича, измъчва и убива всеки, който се движи - включително жени, деца и възрастни хора. Към момента повече от 900 цивилни граждани са били убити, над 2700 са ранени, а неизброимо голям брой са в неизвестност; смята се, че най-малко 150 цивилни граждани са били отвлечени и са държани като заложници в Газа.
Съществуват и сведения за членове на "Хамас" и жители на Газа, които извършват сексуални посегателства, оскверняват трупове и малтретират държаните в плен израелски деца, пише ynet.
В болница "Хадаса Ейн Керем" са някои от оцелелите, които са успели да се спасят от кошмарното масово клане на музикалния фестивал.
"Имаше един момент, в който бягахме към централния площад на партито", разказа 27-годишната Михал Охана от болничното си легло, а гласът ѝ трепери, докато разказва за убийствата на терористите. "Тичахме между телата".
Охана, първоначално жител на Мевасерет Цион, израелски град близо до Йерусалим, сега живее в Португалия. Тя пристигнала в Израел за раждането на племенника си и докато била тук, решила да пътува до южната част на страната за рейв парти с приятелите си.
В 6 часа сутринта, когато слънцето изгрявало, музиката спряла и засвирили ракетни сирени. След това терористите от "Хамас" обградили празнуващите от всички страни.
"Започнахме да чуваме изстрели от всички посоки", казва Охана.
"Качихме се в колите си и започнахме да караме - аз и приятелят ми. Те просто започнаха да стрелят по нас. Трябваше да избягаме. Просто оставихме колата да се движи с всичките си вещи и побягнахме. Стреляха по нас от всички посоки. Успяхме да стигнем до някаква бяла беседка. Изглеждаше, че вътре има стотици хора. Някои ранени, други с куршуми в краката, трети с куршуми в задните части. Хората се опитваха да си помогнат един на друг. Имах една кърпа, с която направих турникет на някого", добави тя.
Скоро обаче беседката е обградена от десетки въоръжени терористи на "Хамас". Една полицайка ги посъветвала да се спасяват с бягство, приятелят на Михал я пренесъл на ръце, тъй като тя вече била твърде изтощена. Хвърлил я в една кола с надеждата, че този акт ще спаси живота ѝ.
"Това беше моментът, в който се разделихме", казва Охана. Във всеки случай опасността далеч не била приключила.
"Терористите бяха точно зад нас и ние тръгнахме към пътя, мислейки, че там ще бъдем в по-голяма безопасност. Когато стигнахме до пътя, бяхме блокирани от куп бели пикапи, пълни с терористи. Те започнаха да стрелят по нас, а ние се опитахме да се отдръпнем. Стреляха по нас и от другата страна, затова започнахме да излизаме от колите и да бягаме във всички посоки. Скрихме се сред храстите. Видях жени, които се катереха по дърветата ... и след това видях танк на ЦАХАЛ (б.р. - Израелските отбранителни сили). Помислих си: "Добре, това изглежда безопасно място". Стигнахме до танка, но там нямаше войници", разказва с ужас в очите младата жена.
Близо 100 участници, бягащи от партито, се скрили в танка на израелската армия. Само трима от тях били въоръжени - полицайката от беседката, войник и един цивилен. Те отвърнали на огъня по настъпващите терористи.
"Имаше момент, в който терористите хвърлиха граната, а ние не можехме да видим нищо. В този момент те отвлякоха няколко души. Простреляха ме в крака, докато бях под танка, което мислех, че е най-безопасното място. Кървях, но не можех да разбера откъде, защото всички бяха покрити с кръв. Всички бяха ранени и всички бяха един върху друг", продължава Охана.
"Тогава започнах да се моля.Това беше моментът, в който си помислих, че с мен е свършено".
След шест часа криене под танка, Охана оцелява. Израелските сили за сигурност пристигат и отвеждат нея и още няколко ранени на безопасно място. Някои от пострадалите обаче са оставени, защото е нямало място за всички. Не е ясно какво се е случило с тях.
"Това не беше война. Бяхме като патици. Седящи патици на полигон за стрелба", разказва тя.
Междувременно 35-годишната Шани Хадар от Хадера, Израел, е имала подобно преживяване. Тя попаднала под обстрел, докато се опитвала да избяга от терористите на "Хамас", които безмилостно преследвали всеки. Тя и приятелите ѝ пристигнали на еднодневния празник минути преди да започне стрелбата.
Притиснати на пътя от всички страни, терористите от "Хамас" стреляли безразборно по автомобилите. Никой не можел да премине през блокадата им. Виждайки това, Хадар отклонява колата си от пътя.
"Видяха ме да отминавам и започнаха да стрелят по нас. Тогава ме простреляха в рамото отзад. Дори не знам как - просто видях как парчета плът летят през колата. Приятелят ми изкрещя "Не спирайте, не спирайте" и натиснахме педала на газта докрай. Тогава видях, че пътят свършва, затова обърнах колата надясно. Слязохме от колата, а аз се опитвах да разбера какво става с ръката ми - с помощта на кимоно трябваше да завържем раната и да спрем кръвта. След това се обадихме на MADA (б.р. - националната служба за спешна медицинска помощ в Израел)", разказва 35-годишната жена.
Оттам обаче им казали, че не могат да пристигнат под боен огън и посъветвали Хадар и приятеля ѝ да направят каквото могат, за да спрат кървенето, и да останат на място, докато пристигне помощ. Помощта не дошла.
Хадар и приятелят ѝ се правили на мъртви под автомобила си в продължение на около 10 часа, докато тя почувствала, че не може да издържи още дълго.
"Обадихме се в MADA и попитахме: "Какво става?" Усещах, че заспивам, че пулсът ми отслабва и че няма да издържа дълго. Нямахме нито храна, нито вода. Нищо. И тогава офицерите по телефона казаха: 'Ще ви кажа истината. Имате две възможности. Или да рискувате и да чакате там, където сте, или да рискувате да избягате и да се спасите".
Хадар и приятелят ѝ се върнали в колата и започнали да карат към най-близкия път, а малко след това открили линейки, които ги откарали в болница. Виждайки, че са в безопасност, Хадар дори попитала дали може да помогне на някои от другите ранени. Но спешните медици отговорили, че те вече са мъртви.
Досега в болница "Хадаса Ейн Керем" са лекувани повече от 60 пациенти като Охана и Хадар. Болниците преливат от ранени цивилни и войници, препълнили южните интензивни отделения на Израел.
Най-често срещаните наранявания са огнестрелни рани в раменете, краката, ръцете и корема.
"Знам, че някои от моите приятели са били отвлечени, защото видеоклипове с тях бяха публикувани в интернет", казва Михал Охана.
"Някои от моите приятели, които видях във видеоклиповете, са мъртви. Има и други, които са изчезнали, и в момента опитваме всичко, за да ги намерим, но не знаем какво се случва с тях. Някои от отвлечените вече бяха напуснали партито. Бяха си тръгнали, но се върнаха, за да спасят хората", обяснява Охана и добавя, че са знаели, че помощта няма да пристигне скоро.
Освен това Шани Хадар подозира, че "Хамас" не е нападнал този фестивал случайно.
"Те дойдоха да колят, да унищожават. Знам, че са отвличали момичета. Че са изнасилвали жени, дори след като са ги убивали", казва тя.
"Терористите откраднаха униформи на ЦАХАЛ и просто започнаха да чукат по вратите, да издърпват хората и да ги стрелят", казва Хадар.
"Стъпват върху главите на децата. Стъпват върху войници. Хванаха една майка и децата ѝ. Обадиха се на родителите на една отвлечена жена и казаха: "Дъщеря ви е жива, ще я изнасилим". Това са зверове. Хищници. Животни, които не знаят как да действат", плаче тя.
По подобен начин, през насълзени очи и съкрушен глас, Михал Охана се оплаква, че "това, което хората виждат в чужбина, не е това, което се случва тук.
Почти всеки човек в страната е засегнат от убийственото нападение на "Хамас", което се случи в събота, 7 октомври.
Някои дори го описват като "израелския 11 септември". Терористична атака, каквато Израел не е виждал никога досега и, която въвлече страната в пълномащабна война с Хамас.
Най-четени
-
Защо тази пиеса и защо точно в България? Василев да има достойнството да си отиде далеч от Народния театър
Примабалерината и балетен педагог акад. Калина Богоева, която е признат авторитет в областта на класическия танц у нас, изрази пред "168 часа" недоволството си към поставянето на пиесата "Оръжията и
-
Галерия Днес се появи моята малка и прекрасна внучка Крисия
Роди му се внучка, Сузанита ще е леля на малката Крисия Обичаният певец Орхан Мурад отново стана дядо, научи "България Днес". С внучка го зарадва Александра - доведената му дъщеря от брака му с Шенай
-
Галерия Преди 80 г.: Принцеса Мафалда Савойска, сестра на царица Йоанна, е погубена в Бухенвалд
Гьобелс я споменава в дневника си, като я нарича: "Най-лошата кучка в цялата италианска кралска къща" Мафалда означава “могъща в битка”. Име на принцеса
-
Заради липсата на памет бяха грозните изблици пред Народния театър
Нашият проблем с паметта не е разрешен. Все още няма критична маса от обществото, която да има правилна и обективна оценка за това, което е било, и което е сега
-
Ако през 1890 година в България имаше фейсбук
Ако през 1890 година в България имаше фейсбук, щеше да има много статуси, които гласят: „По турско време бяхме по-добре. Имаше сигурност, хлябът струваше само 2 гроша, децата ни се изучиха