Само семейството му и малък кръг от хора познават командира на военните бригади на “Хамас” Мохамед Дейф

Наредилият кървавата атака в Израел остава без ръка, крак и око след покушение

МОСАД се опитва да отрови бившия лидер Халед Машал, но са принудени да му дадат противоотрова, за да няма скандал с Йордания

Сотчетлив и силен глас, но с прикрито лице Мохамед “Абу Халед” Дейф, командирът на военното крило на “Хамас” “Из ад-Дин ал-Касам”, обяви началото на операцията “Потопът от Ал Акса” на 7 октомври и потопи в кръв Израел.

Няколкочасов обстрел, в който загинаха стотици и бяха ранени хиляди. В предишен удар срещу него според Тел Авив Дейф е бил сериозно ранен, останал без една ръка и един крак, движи се в инвалидна количка и е без едно око.

Дейф означава “Гостът” - получава прозвището заради практиката подобни лидери да нощуват всеки ден на различно място, за да избегнат атаките. Той е обявен за глобален терорист от САЩ и е издирван от Израел вече цели 24 години. Казват, че никой освен семейството му и малка група приближени не го познава. Повечето от тях не знаят къде се намира. Да, той е лицето на злото, но има само три снимки в публичното пространство - една от повече от 20 години, друга с маска, а третата е изображение на сянката му. Дори МОСАД няма по-нови фотографии на мозъка на операцията от събота.

Не е ясно дали е

присъствал дори на

погребението на майка си

преди 12 години, макар там да са били всички политически лидери на “Хамас”. Според някои източници се е дегизирал и все пак е отишъл, но това не е потвърдено.

Твърдят, че е интелигентен, мисли бързо и не обича да се показва на светло. Не използва модерни технологии и прави обръщения само когато обявява нова битка с Израел. Затова жителите на Газа казват, че и да са го погледнали в очите, пак нямало да го познаят.

Срещу него е имало няколко атентата, но засега само са го ранявали. През 2001 г. е първият опит да бъде ликвидиран. Следващата година хеликоптер “Апачи” изстрелва две ракети срещу колата му и дори улучва, но терористът успява да се измъкне. През 2003 г. израелски самолет атакува къща в Газа, но ракетата поразява погрешен етаж. Три години по-късно отново оцелява, но Тел Авив е категоричен, че е бил сериозно ранен. “Хамас” не е потвърдил, нито отрекъл тези твърдения. Той е бил арестуван от Израел няколко пъти, но преди много години. Вече на свобода, започва да организира военизираните бригади “Ал Касам”.

За разлика от Мохамед Дейф политическият лидер на групировката Исмаил Хания, бивш министър-председател, се появява често на публични места. Също като своя военен командир е обявен от САЩ за глобален терорист. Поддържа контакти на високо ниво в Русия. Точно преди година той

отиде в Москва, за

да се срещне с външния

министър Сергей Лавров.

А през март групировката “Хамас” изпрати делегация на високо ниво в страната, водеща война в Украйна. Предупредили са Кремъл, че “търпението им към Израел е на изчерпване”, съобщават чуждите медии.

Докато западният свят бе шокиран от гледката как въоръжени мъже от “Хамас” нападат израелски цивилни на 7 октомври, в Русия реакцията бе съвършено различна. Президентът Владимир Путин 3 дни запази мълчание. После обяви, че това е “ярък пример за провала на политиката на САЩ в Близкия изток”. Подобно бе мнението и на бившия държавен глава Дмитрий Медведев - той обвини САЩ за израелско-палестинския конфликт.

Журналистът от “Комсомолская правда”

Дмитрий Стешин бе

доста по-категоричен.

Той написа в канала си в телеграм, че не трябва да има “нито капка съжаление или съчувствие към израелците”, включително към бившите руски граждани.

“Останахме тук и все още стоим в кръв до колене. Нека виновните за сълзите ни направят и това! Или ги пуснете да бягат, за да си освежат историческата памет. Поздрави на преселниците!”

“Страната, която не воюва със съседите си, отново е във война със съседите си. Очакваме изселването на руските пацифисти”, написа и шефката на тв канала RT Маргарита Симонян в социалните медии.

Водещият Владимир Соловьов заяви, че атаката на “Хамас” е силен шамар за Израел и разузнавателните му служби. Той обвини САЩ, че не изпълняват ролята си на гарант на мира в региона.

Политическият съюзник на Русия - Иран, официално застана зад “Хамас”. Върховният лидер аятолах Али Хаменей заяви, че Техеран няма нищо общо, но подкрепя атаките. “Целуваме ръцете на тези, които планираха нападението срещу ционисткия режим”, каза той в телевизионно обръщение.

Това не е изненада, тъй като анализатори твърдят, че Иран е подпомагал финансово и с оръжие терористичната палестинска групировка. Още от 2014 г. е имало канал за пренасяне на ракети през тунели между Египет и палестинските територии. Според журналиста Мохамед Халаф войната е фактически между Иран и Израел.

“Първоначалните съобщения и изявлението на “Хамас” предполагат, че

Иран е имал пръст

в нападението,

за което се смята, че е подготвяно в продължение на няколко седмици”, съобщава “Нюзуик”. Американският държавен секретар Антъни Блинкен заяви, че все още не е видял доказателства, че Иран е ръководил или стои зад тази конкретна атака, но със сигурност има отдавна отношения с “Хамас”. Мисията на Техеран в ООН отрече страната ѝ да е замесена.

В социалните медии имаше и спекулации за руско участие в операцията, макар че няма доказателства. Вашингтонският мозъчен тръст “Институт за изследване на войната” предполага, че Русия може да се възползва от изместването на фокуса от нейните действия в Украйна към Израел.

“Русия отдавна поддържа тесни връзки с Иран и мрежата му от партньорски въоръжени организации - особено “Хизбула” в Ливан (...) - пише сп. “Нюзуик”. - Москва се сближи с Техеран, откакто Кремъл започна пълномащабното си нахлуване в Украйна през февруари 2022 г.”

Освен от Иран част от финансирането на “Хамас” идва и от други нелегални източници. В доклад на Вашингтонския институт се цитира Майкъл Браун, бивш помощник-администратор и началник на оперативен отдел в американската агенция за борба с наркотиците DEA. Според него “Хамас” и “Хизбула” са активни в граничните райони между Израел, Сирия и Ливан, където е възможно да се реализира печалба от 1 милион щатски долара от продажбата само на 14 или 15 кг дрога, която може да се транспортира в един куфар.

В разсекретен доклад на ЦРУ пише, че глобалните мрежи на “Хизбула” и други терористични групи се занимават с трафик на наркотици и пране на пари.

Разузнаването на DEA

показва, че те генерират

значителен доход,

като контролират продажбата на наркотици, алкохол, цигари, оръжия и фалшиви документи.

На страната на “Хамас” е и Катар, където живее политическият лидер на групировката Исмаил Хания. Когато е избран за ръководител, се хвали с полученото поздравление от шейха на богатата петролна държава. Възгледите му не са изненада. Той осъжда ликвидирането на лидера на “Ал Кайда” Осама бин Ладен през 2011 г., като го нарича “свещен мюсюлмански воин и жертва на американското потисничество”. Когато през 2017 г. президентът на САЩ Доналд Тръмп призна Йерусалим за столица на Израел, лидерът на “Хамас” призова за интифада (въоръжено въстание срещу израелците - б.р.). И докато зад океана го определят за международен терорист, той е приет в Турция. Впоследствие антиамериканската му политика проличава и в речта му на погребението на иранския водач Касем Солеймани, убит при въздушен удар на американските сили в Ирак през 2020 г. Хания го обявява за мъченик.

Той е сред младите учредители на Хамас през 1988 г. и още тогава се сближава с духовния водач на групировката шейх Ахмед Ясин (повече за него четете на стр. 16-17). Заради участието си в първата интифада Хания е вкаран в затвора за 6 месеца. Впоследствие е арестуван отново и прекарва зад решетките 3 години. През 1992 г. е депортиран в Южен Ливан с около 400 други ислямисти.

На следващата година Хания се връща в Газа и започва университетска кариера в Ислямския университет.

Към 1997 г. вече

е личен секретар и

довереник на Ясин.

Като такъв попада във фокуса на израелските специални служби. След самоубийствен атентат в автобус в Йерусалим през 2003 г. военновъздушните сили на Тел Авив се опитват да ликвидират Хания, Ясин и атентатора Мохамед Дейф, планирали нападението, но тримата оцеляват. А духовният водач на обявената за терористична организация от ЕС и САЩ загива няколко месеца по-късно.

Исмаил Хания е бил и министър-председател на Палестинските територии, след като “Хамас” печели изборите през 2006 г. Тогава международната общност замразява финансовата си помощ, а палестинските фракции започват въоръжен конфликт.

Израел първо прилага наказателни мерки срещу палестинската власт – премиерът Ехуд Олмерт

отказва да преведе 50

милиона долара на месец

от данъчни постъпления. В отговор Хания заявява, че няма нито да се разоръжи, нито да признае Израел. Когато се връща от Египет от първото си посещение в чужбина като министър-председател, не го пускат да влезе в ивицата Газа – Тел Авив е забранил достъпа му. В същото време той носи около 30 милиона долара в брой за плащания от страна на правителството му. Властите обявяват, че ще го пуснат, ако остави парите на египетска територия, и обещава, че ще бъдат прехвърлени по сметката на Арабската лига.

Срещу лидера на групировката е извършен опит за убийство на границата между Египет и Газа. Той не е засегнат, но негов бодигард е убит, а един от синовете му – ранен. “Хамас” обвинява за атентата конкурентната организация на палестинците – “Фатах”.

Около половин година по-късно, след седмици битки между двете фракции, “Хамас” овладява контрола над ивицата Газа. Въпреки че президентът Махмуд Абас разпуска правителството, Хания отказва да се подчини и продължава да изпълнява функциите на премиер.

Вторият в политическата йерархия на “Хамас” е Салих ал Арури, един от основателите на военното крило на групировката – бригадите “Из ад-Дин ал-Касам”. Той

отговаря за финансирането

и ръководството на

военни операции на

“Хамас” на Западния бряг

и САЩ го свързват с няколко терористични атаки и отвличания. Още като студент му е поверено финансирането на бойните формирования. Арестуван е няколко пъти. Създал е организация и в Истанбул, където е живял.

Смята се, че е ключова фигура в стратегията за подмладяване на терористичните мрежи на групировката на Западния бряг.

Друг член на Политическото бюро е бившият лидер на “Хамас” Халед Машал, който оцелява при атентат от страна на израелските сили. Агенти на МОСАД влизат под прикритието на канадски туристи в Йордания, когато той живее в столицата Аман“ през септември 1997 г. Двама от тях се зареждат пред офиса на “Хамас” и единият се приближава до Машал, задържа устройство до лявото му ухо и му прехвърля бавнодействаща отрова. Бодигардовете залавят съзаклятниците.

Палестинецът описва усещането като силен шум в ухото - бумтене като токов удар. Първоначално е убеден, че нищо не са му направили, но по-късно през деня получава силно главоболие, започва да повръща и спешно е откаран в болница.

Кралят на Йордания Хюсеин отправя молба към израелския премиер Бенямин Нетаняху да предостави противоотрова, като заплашва да скъса дипломатическите отношения на страната си с Тел Авив и да съди задържаните агенти на МОСАД. Монархът се страхува, че ако Машал почине на територията на Йордания, ще предизвика бунтове, а може би и гражданска война. С намесата на американския президент Бил Клинтън Нетаняху е принуден да изпрати противоотрова.

След съботната атака Израел се прицели в домовете на всички лидери на “Хамас”, за да обезглави организацията. Повечето коментатори обаче смятат, че войната ще бъде дълга…