НЕУДОБНИ ДУМИ: МОЯТ ИЗБОР

Когато наближат избори обикновено казвам, че аз ще гласувам правилно. Няма причина и този път на местните избори да не е така. Това означава, че в София ще гласувам така, че да не може кандидатът на ПП-ДБ да стане кмет. Това на тези избори в столицата е най-важното. Останалото са подробности. С тях могат да се занимават само ранобудни новинарки.

И така. Отроче от яка комунистическа и ДС фамилия, която е охранявала властта на престъпната организация БКП, не трябва да бъде кмет на българската столица. Това е моето убеждение, което ме мотивира да гласувам. И ще гласувам с хартиена бюлетина, защото в държавите от ЕС се гласува с такава бюлетина. България е член на ЕС и гласуването с хартиена бюлетина е малко, но съществено доказателство за нашата европейска принадлежност.

Да не се гласува за Васил Терзиев, кандидатът на ПП-ДБ, е въпрос на национално себеуважение. Не е вярна тезата, че децата не отговарят за делата на родителите си. Отговарят. Те пренасят във времето, както гордостта от техните дела, така и срама, ако това са били недостойни дела. Българска и европейска традиция е всеки човек да се гордее с постигнатото от своите родители. И да се опита да го продължи, да пази тяхното чисто и неопетнено име. Ако то наистина е такова. В случая с кандидата за кмет на столицата издигнат от ПП-ДБ няма повод за фамилна гордост. Всичко е само срам. И този срам не може да управлява българската столица.

Парламентарната демокрация е партийно и граждански представителна. Кандидатите на избори - парламентарни или местни, се издигат от партии и представляват партийни интереси. Дори и да се представят като „независими“, то от момента, в който се съгласяват да ги издигнат партии, тяхната "независимост" приключва. Те стават изразители на определени партийни интереси. Това е добре за демокрацията, защото тя, както обърнах внимание, е партийно представителна. Интересите на гражданите се изразяват чрез техните партийни представители. У нас много се спекулира на тази тема, като се внушава невярната теза, че едва ли не издигнатите за депутати или кметове са само и единствено представители на гражданите. Ако беше така, то новодошлите в политиката Кирил Петков и Асен Василев нямаше да създадат партия. И Мая Манолова щеше да си остане „гражданката Манолова“, и Слави Трифонов щеше да е далеч по-симпатичен без партия. С други думи, независимостта на кандидатите в изборните листи приключва от момента, в който партиите ги издигнат за свои кандидати и в ЦИК изтеглят номера им за участие в изборите.

Не съм проучвал дали лица със сходен на кандидата на ПП-ДБ за кмет на София произход са ставали кметове на столици на европейски държави от бившия "социалистически лагер". При това издигнати от партии, които претендират, че са за "промяна" и не са шлейф на бивша комунистическа партия. Едва ли Берлин ще да е имал в последните 30 години кмет с произход от видна нацистка или гестаповска фамилия. Ето защо ще повторя, че правилното гласуване на тези избори означава да не се гласува за кандидата на ПП-ДБ. И ако това е така, а то е така, то тогава изборът се свежда до познатата дилема: дясно или ляво. Свежда се до избиране на кмет от лявото или от дясното политическо пространство. Всеки, който ме познава би трябвало да знае, че няма да гласувам за кандидат от лявото пространство. Не съм го правил 33 години, няма причина да го сторя сега. В този смисъл моят избор не е труден.

В дясното пространство има само двама кандидати: Антон Хекимян и проф. Вили Лилков.

Първият, Антон Хекимян, е издигнат от дясноцентристката партия ГЕРБ, член на дясноцентристкото и християндемократично семейство на Европейската народна партия. От същото семейство е и Съюзът на демократичните сили, в който членувам също от 33 години. Двете партии - ГЕРБ и СДС, си партнират успешно в поредица от парламентарни и местни избори. Те съхраняват своята самостоятелност, имат различия по отделни въпроси, но по важните, по магистралните за България, по национално отговорните въпроси, позициите им съвпадат. А избирането на кмет на столицата е национално отговорен въпрос. Тук личните чувства, емоции, преживявания, впечатления дори, трябва да отстъпят пред политическата логика и трезв разум, пред убеждението, че столицата ни не трябва да попадне в лоши ръце.

Вторият кандидат в дясното политическо пространство е Вили Лилков. Той е регистриран като такъв от партията Консервативно обединение на десницата и от две още по-малки партии: БЗНС-София и "Движение за демократично действие". Има подкрепата и на няколко граждански обединения. Похвално е, че още на 17 юли, непосредствено след като бе номиниран, той заяви:

„ГЕРБ са длъжни да се явят на местните избори със свой кандидат за кмет на София, общински съветници и районни кметове. Те трябва да отчетат направеното и да представят плановете си за бъдещето на столицата.“

С други думи проф. Лилков е осъзнал, че не трябва да е единствен кандидат на дясното политическо пространство в столичния град. Преценил е, а той умее това, че с двама кандидати по-лесно ще бъде постигната целта. Защото към т.нар.твърд партиен електорат ще се приобщат и партийно неангажирани избиратели. Същата преценка очевидно е направена и в ръководствата на ГЕРБ и СДС. Това единомислие е респектиращо и похвално.

Нито Антон Хекимян, нито Вили Лилков, могат да бъдат кметове извън проектите и плановете за развитието на столицата, които имат партиите, които са ги издигнали за отговорния пост. Битуващата заблуда, че в момента в който бъде избран кметът скъсва с партията, която го е издигнала, е вредна за демокрацията. Затова и когато бяха обявени кандидатите за предстоящите избори в столицата сравних двамата десни кандидати - Хекимян и Лилков, със състезатели от един отбор от „Формула 1“. И поясних, че в хода на състезанието те трябва не да си пречат, а взаимно да се подпомагат. И който от тях излезе на финалната права срещу състезател от противниковия отбор е необходимо да получи обща дясна подкрепа в София. Това е задачата, която ГЕРБ, СДС и КОД трябва да решат на предстоящите избори. Съветът ми е членовете и симпатизантите на тези партии, както и на по-малките партии и организации с десни и традиционни антикомунистически възгледи, да гласуват правилно. Поясних вече какво означава правилното гласуване.

И двата сини отбора преследват сходна цел на предстоящите местни избори. Освен спечелването на кметското място в столицата те разчитат и да разширят подкрепата за себе си. На проведените на 2 октомври 2022 г. парламентарни избори партията КОД получи резултат от 0,20% или общо 5028 гласа. Твърде, твърде скромен резултат. Сега тази партия разчита, че като издига г-н Лилков за кмет, то тя ще подобри своя партиен резултат в столицата. На същите парламентарни избори коалицията ГЕРБ-СДС спечели 25,33 % или общо за нея гласуваха 634 627 избиратели. Разликата очевидно е огромна. Партията КОД не участва на местните избори през 2019 г., тъй като е учредена едва на 29 март същата година. Тогава неин лидер става д-р Петър Москов, бивш министър на здравеопазването в правителството на премиера Бойко Борисов от партията „Демократи за силна България“, която също като ГЕРБ и СДС е член на Европейската народна партия, но за съжаление в наши дни се ангажира с кандидат за кмет на столицата, който в никакъв случай не може да се каже, че е от нашето семейство. Кметските избори през 2019 г. се печелят от коалицията ГЕРБ-СДС, чийто кандидат е тогавашният кмет на столицата Йорданка Фандъкова. Резултатът е впечатляващ: 36.37% или общо гласували 161 909 граждани.

С номинирането на Антон Хекимян за кмет на столичния град ПП ГЕРБ търси възможност за разширяване на своето електорално ветрило, нещо което е цел на всяка уважаваща гражданите партия. Убеден съм, че привържениците на СДС ще участват със същата цел на тези избори и също ще подкрепят г-н Хекимян.

В България стана традиция кандидатите за престижния кметски пост да обещават всичко. Обещават и това от което разбират, но и това от което хал хабер си нямат. Не трябва да е така. От кметове всичколози, мерудии на всяка манджа, гражданите нямат нужда. Важно е кметът да бъде добър организатор, диалогичен и конструктивен, неотстъпчив, когато е необходимо, решителен, когато е наложително и компромисен, когато това е в интерес на гражданите. Той трябва да умее да възприема чуждото мнение, а не само да налага своето. Поне така е в Европа. В руско-азиатското пространство е по-различно. Защото най-големи поразии в управлението стават тогава, когато една наглед много „наша“, но грешна визия, се налага в управлението „на пук, на инат.“

В хода на предизборното „състезание“ ще следим движението на „състезателите“. Социологическите агенции ще подпомогнат, а някои от тях и ще манипулират т.нар. информирано гласуване. Още на старта те вече прогнозират балотаж. Но това означава, че като член на Националния съвет на СДС, мога да си позволя да прогнозирам, че десният кандидат, който ще достигне до балотаж ще бъде Антон Хекимян. Което означава, че той трябва да бъде подкрепен, както от тези граждани, които са гласували за него на първи тур, така и от тези избиратели, които са гласували за проф. Вили Лилков. Това е европейската политическа логика. Това е и нашата дясна отговорност пред столичния град и България.

Разбира се, в сила е и обратното. Ако до балотаж достигне проф. Лилков, то тогава всички членове и симпатизанти на ГЕРБ и СДС трябва да гласуват за него. И е много важно кандидатът, който няма да достигне до финалната отсечка, до балотажа, да прояви достойнство и да призове гласувалите за него на първия тур да гласуват за съекипника му. И в никакъв случай да не призовава да се гласува „по съвест“, тъй като това е бягство от отговорност. Гласовете подадени за Антон Хекимян и Вили Лилков на първи тур трябва да се съберат на евентуалния балотаж, като към тях се прибавят и тези на разочарованите от своите лидери симпатизанти на ПП-ДБ. И тогава София ще има достоен кмет.

*Коментарът е от фейсбук!