Лидерът на ГЕРБ няма да дръпне ръчната на некоалицията зад Денков/Габриел, но показа, че не смята да носи вина за проблемни решения

Правителството на Николай Денков и Мария Габриел направи 100 дни във властта миналата седмица. И това засега е най-големият му успех, защото май дори и лидерите в новата власт Кирил Петков, Асен Василев и Бойко Борисов не очакваха то да изкара 100 дни.

Със сигурност самият кабинет все още не е убеден докога ще управлява въпреки убедеността на премиера Николай Денков, че със сигурност ще стигнат до ротацията през март.

100-те дни обаче оставиха в сянка развитието на любовта и омразата в сглобката. И някак си поприкриха новото поведение на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов.

Факт е, че той най-много искаше редовно правителство с подкрепата на ГЕРБ и ПП-ДБ. Предлагаше го още след падането на кабинета на Кирил Петков, а след това даде на “Промяната” почти всичко. Което от своя страна понапрегна ГЕРБ, където до този момент максимата бе, че Борисов е прав дори когато греши.

Борисов успя да убеди новите си партньори от ПП-ДБ, че е време да вдигнат и стигмата върху ДПС. Резултатът бе, че на старта на този политически сезон всички възлови решения на Народното събрание носеха подписите на Бойко Борисов, Кирил Петков и депутата от ДПС Делян Пеевски.

Тази света троица подписа предложенията за промени в конституцията, промените в Закона за защита от домашното насилие, законопроекта, който забранява руския петрол на “Лукойл” ,и решението, с което бе взета концесията на пристанище “Росенец”, както и това за изпращане на допълнителна военна помощ за Украйна. Реално всичко, с което се похвали правителството “Денков/Габриел” през изминалите три месеца, носи подписите на Бойко Борисов, Кирил Петков и Делян Пеевски. Независимо доколко на ротационните премиери им харесва това, или не.

Така бе обаче до миналата седмица, когато Борисов реши да обърне полугръб на сглобката. И лекичко да се дистанцира от следващи решения. За които реално ГЕРБ не е отказал подкрепа, напротив - подкрепи ги. Но знаково без подписа на лидера си.

Първият случай бе с решението, че България трябва отново да пусне вноса на зърно от Украйна. Там подпис вместо Борисов до имената на Кирил Петков и Делян Пеевски сложи лидерът на коалиционния партньор СДС Румен Христов. Вероятно защото преди години бе земеделски министър. Дни по-късно дойде второто такова решение, този път за ваканцията на депутатите заради изборите - тук пълномощник на Борисов се оказа лидерката на парламентарната група на ГЕРБ Десислава Атанасова.

Формално Борисов има оправдания за липсата на подписа му и под двете решения. Той не е лидер на парламентарна група, само че и Делян Пеевски не е председател на групата на ДПС. И е нормално отсъствието на подписа на Борисов под тези решения да напрегне малко партньорите му в Сглобката, които и без това гледат подозрително на всеки негов ход.

Всъщност с липсата на подписите си Борисов дава знак за поведението си към правителството оттук нататък. Кабинетът и общото управление ще продължат да действат с подкрепата на ГЕРБ въпреки летните закани за разваляне на сглобката, ако “Промяната” продължат с безпардонното назначение на свои хора, без да питат по-големия си партньор. Но лидерът на най-голямата партия вече не възнамерява лично да носи негативите на спорните решения. Все пак отмяната на вноса на зърно от Украйна успя да предизвика протести, които следващата седмица планират да блокират както столицата, така и граничните пунктове. Това реално ще е и първата голяма война на кабинета Денков/Габриел, още повече че конфликтите с президента Румен Радев, който навсякъде сее хейт срещу кабинета, бяха малко или повече предизвестени.

За всичките си вече над 22 години в политиката Борисов никога не е обичал преките сблъсъци, още повече протестите под прозорците си. Нека си спомним, че войната с тогавашния президент Георги Първанов през първия си мандат той остави на своя финансов министър Симеон Дянков. А спирането на реформата на прокуратурата, което доведе до разпада на коалицията му с “Реформаторския блок”, повери на тогавашния главен прокурор Сотир Цацаров и ДПС.

И логично водещото до остро противопоставяне решение за вноса на зърно мина, без да е замесен пряко Борисов. А той зае любимата си поза на мъдрец. Нарече премиера Денков млад и неопитен заради думите му, че не преговаря с терористи. Призова и терористите за диалог. И някак между другото посочи какво иска, но без да го казва пряко. А желанието на Борисов е да види паднали главите на земеделския министър Кирил Вътев, когото определи като слаб, и на икономическия Богдан Богданов, когото пък въобще го нямало. Дори и да не е сега, тези двамата очевидно няма да са министри след ротацията, ако все пак се стигне до нея през март.

А като компенсация заговори не за сглобка и некоалиция, а за “нашето правителство”. Приятелски някак си, въпреки че ГЕРБ все още очакват предложението за нещо като управленско споразумение с “Промяната”. Премиерът Денков твърди, че то е пратено на партията на Борисов, но странно - нито ГЕРБ, нито ДБ потвърждават това.

Всъщност поведението на Борисов в кризата със зърнарите показва как ще играе той оттук нататък. Главно заради местните избори лидерът на ГЕРБ ще започне да се поотдръпва от сглобката. Защото е пределно наясно, че за първи път партията му е заплашена да загуби ключови градове, а именно местната власт е основата, на която е изградена ГЕРБ. Борисов вероятно ще се нагърби отново сам с голяма част от кампанията, за да опита, макар и привидно загубил кметските постове, да държи в шах ПП-ДБ по места през общинските съвети. Но за да извлече възможно най-много избрани съветници, е нужно да покаже разграничаване от сглобката - дори и за да има очи да поиска гласовете на част от привържениците на ГЕРБ, които не приеха много добре коалицията с ПП-ДБ, която всъщност не била коалиция.

И като обърна половин гръб на сглобката, Борисов оттук нататък във всеки момент ще може да се оправдае, че той не носи отговорност за едно или друго действие на управлението. Стига да му е удобно да го каже.

Борисов обаче също така е пределно наясно, че реабилитацията на ГЕРБ, която разочарованите привърженици на ПП-ДБ открито наричат изпиране, минава през възможно най-дълго и устойчиво съвместно управление. Още повече че зад ъгъла готов за реванш дебне Румен Радев, който със сигурност няма да пропусне трети шанс да се саморазправи както с партията на Борисов, така и с ПП-ДБ. Заради това Борисов не е готов да бутне некоалицията, или както би се изразил той - да ѝ дръпне ръчната спирачка.

Вместо това ще подкрепя докрай, възможно най-дистанцирано и убеден, че Петков и Василев сами ще бръкнат в контакта. А след това Борисов ще е готов целият в бяло да се върне там, където според него няма по-подготвен и достоен в цяла България.