ЕСЕННА ГАЛЕРИЯ: МИНУТИ ЗА ЖИВОПИС И ПОЕЗИЯ

Някога в Съветския съюз най- известна бе Опашката. Животът на съветските граждани преминаваше в работа и висене по опашки. Бачкаше се 6 дни в седмицата, а извънредно и в неделя. Но появеше ли се стока някаква в магазина, то веднага опашката се строяваше. Без опашка със стоки от първа и всякаква необходимост се снабдяваха само висши комунисти и ченгета, т.е. кагебисти. Този "братски" модел бе пренесен след 1944 г. и у нас.

Известният руски художник Василий Колотев е пресъздал великолепно типичната за съветския социализъм опашка в едноименната си картина от 1985 г.

А понякога в СССР "пускаха" за народа и бира. Обикновено това щастливо събитие се случваше на 7 ноември - Деня на "Великата октомврийска социалистическа революция" или в неделя. И именно, защото това е било необикновено събитие, същият руски художник го е пресъздал в картина през 1984 г. Нарекъл я е "Неделя", за да не си помисли някой съветски гражданин, че може да пийне халба бира през седмицата.

Така бе някога в СССР. В годината, в която Юрий Гагарин направи една обиколка около Земята, неговите сънародници все още не познаваха тоалетната хартия. За своята "голяма нужда" те използваха листа от репей или тайно вестник "Правда".

Съветският съюз не изкара дори моите години. Но имаше глупави нашенци, които го наричаха "велик и могъщ". Каква само заблуда! Единствено опашката в СССР бе велика. И могъщо лочене на водка и бира падаше в неделя.

Но се случи така, че през 1990 г. влязох в политиката. И още на следващата година Съветският съюз се разпадна, пропадна и изчезна. И до днес си мисля, че "великата" държава се срути, само защото няколко месеца по-рано от трибуната на българския парламент бях перифразирал поета терорист Никола Вапцаров:

Та казвам аз,

понеже няма

олио

и хлябът е

от мъката по-чер,

един е лозунга:

Терора долу!

И никога със СССР!

Добре помня, че тогава в залата настъпи голяма суматоха: реплики, закани, социалистически дюдюкания, размахани юмруци и демократични ръкопляскания. Но...казана дума, хвърлен по СССР камък! И само няколко месеца по-късно българските комунисти осиротяха. СССР вече го нямаше. Хвана го липсата. И сега кое ли стихотворение за Русия да перифразирам днес? Но защо да перифразирам. По-добре е да цитирам:

Прощай, немытая Россия,

Страна рабов, страна господ,

И вы, мундиры голубые,

И ты, им преданный народ.

Това лирично сбогуване с некъпаната Русия, страната на роби и господари, на предан на мундирите народ, е направил още преди 183 години руският поет Михаил Ю. Лермонтов. И оттогава до днес този народ е роб на кремълските си господари. А те все така са облечени в мундирите на военната агресия.

Днешна Русия, като наследник на Съветския съюз, още не се е извинила на България за злото, което пропадналата държава ни стори през 1944 г. И нямам предвид само, че тогава тя ни обявява война и окупира отечеството ни. По-голямото престъпление спрямо народа ни е, че същата неизкъпана Русия монтира на власт у нас немитите български комунисти. И е факт, че едва след 1990 г. тия синковци започнаха да се къпят, да препират и биографиите си - лични и партийни. Но все още им дишаме смрадта. Не се изкъпаха като хората и това си е.

*От фейсбук!