На днешния ден през 1911 г. е роден Тодор Живков, известен мърляч на българското слово, произнесъл през безсмисления си живот много простотии. Ръсеше ги щедро и без да се замисля. Като се започне от култовото: „Тази година завод за полупроводници. Догодина – за цели проводници!“ И се стигне до циничната изповед: „Времето е ваше, но всичко друго е наше!“, последвана от още по-циничната: „Може да решава тоя, който има пари, бе!”

Според българското законодателство Тодор Живков е ръководил "престъпен режим" и "престъпна организация". Законът е приет преди 23 години, не е променян и това означава, че е добър. Моето мнение е, че му липсва лустрационната част, но аз по принцип често имам различно мнение.

Преди да бъде монтиран от съветските "другари" за пръв партиен и държавен ръководител Тодор Живков е работил като печатар. Гълтал е оловни пари в печатницата. За мозъка това е много вредно. Има косвени данни, че е сътрудничил на полицията. С това се обясняват някои факти от биографията му. Така например през лятото на 1931 г. като член на младежката организация на БКП е задържан от полицията, но по неясни причини е освободен без да му бъде повдигнато обвинение за противозаконната дейност в която е участвал. И това "упражнение" с него се повтаря многократно. Задържа го полицията за антиобществени и забранени от закона прояви и веднага след това го освобождава без повдигане на обвинения. Има твърдения, че топ полицаят Никола Гешев е бдял над него. А може би затова и Гешев става невидим след 9 септември 1944 г.? Време е българските комунисти и социалисти да признаят, че Тодор Живков е бил доносник на т.нар. от тях монархофашистка власт.

Веднага след 9-ти септември 1944 г. Живков и неговият верен другар Мирчо Спасов прочистват информацията за себе си в полицейските архиви. Това, което не успяват да унищожат, "братушките" го отнасят в Москва. И то още е там. Но това е по-малкото зло.

По-голямото е, че двамата като началници в "Народната милиция" нареждат да бъдат избити хиляди българи. Спасов е докладвал на Живков списъка с "лицата", а той му е отвръщал с намигване: "да, разстреляйте ги!"

Ето признанието на самия Мирчо Спасов: „Партията разпореди преди „Народния съд” да се поизчистят, колкото се може повече врагове”. Защото „после с присъдите става бавно.” И така всяка нощ по нареждане на Живков невинни българи са откарвани към Радомирско – местността Червена могила, към селата Върба, Темелково, Батановци. Там ги „опушквали” и набързо заравяли в нивите. „Около сто нощи пращахме по пет камиона, по двайсет души на камион” – признава Спасов. И пресмята: „това ще е някъде десет хиляди”. А след полунощ този изверг е докладвал на началника си:

„Досегът ми с другаря Живков беше много специален. Бяхме се разбрали да си съобщаваме с очи. Намигне ми и това значи да продължавам… Абе, мокра работа, ...но нали някой трябваше да я свърши.”

Мокра или мръсна, но е факт, че е комунистическа работа. Факт е, че така са убивали комунистите. Неслучайно преди да се самоубие през 1991 г. техният поет Веселин Андреев написа: „Преди да изляза от живота, аз излизам от Българската социалистическа партия... Проклет да е Живков! И живковистите!" И продължавам да се чудя на акъла на днешни партии като ПП и ДБ, които се афишират като демократични, но издигат за кмет на София наследник на крепители на Живковия режим.

През 1954 г. Тодор Живков става първи секретар на ЦК на БКП, а през 1962 г. министър-председател. И само за няколко години довежда България до пълен банкрут, до неплатежоспособност. През февруари 1959 г. държавният златен резерв от 20,1 тона злато е изнесен тайно с влакова композиция в СССР.

През 1963 г. Живков предлага България да се заличи като държава и да стане 16-та република на Съветския съюз. На заседанието на висшето ръководство на БКП той заявява:

„Ние няма да правим сливане със СССР от ден до пладне, а навеки, което ще бъде образец за всички страни.”

Пет години по-късно пак той предлага на "съветските другари" да се предприеме военна агресия срещу Чехословакия и то само защото тамошните комунисти са пожелали техният социализъм да има "човешко лице". Но за Живков социализмът трябваше да има "зверско лице". И той наистина имаше такова лице. И за наш национален позор българската армия нахлува в Чехословакия.

Като всички циници, простаци, убийци и национални предатели, Тодор Живков не понася и най-малката критика. Затова и когато научава, че един български писател го критикува и и при това живее в "омразния Запад", той нарежда: смърт, смърт, смърт! И на днешния ден, 7 септември 1978 г., Държавна сигурност, същата в която са служили татко, мама и дядо на Васил Терзиев, мераклията за кмет издигнат днес от ПП-ДБ, организира убийството на големия наш писател и публицист Георги Марков. Денят не е избран случайно. Убийството е подарък за рождения ден на диктатора Тодор Живков.

Обзема ме свирепо настроение. В ден на траур, на 2 юли 1971 г., когато цяла България скърбеше и се прощаваше с двама от най-талантливите наши спортисти – Георги Аспарухов и Никола Котков, правешкият празноглавец се оказва „разтревожен“ от факта, че на погребението им са се стекли „над 150 000 души“. И че то е станало „в часа, когато се погребваха съветските космонавти“. И следват непостижимите по своята нелепост думи на Живков:

„Защо трябваше да огорчим съветските хора, на какво основание? ...няма да търпим да се издигат други кумири за нашата младеж и за народа освен тези, които партията издига“.

В това изказване е целият Живков – арогантен и циничен слуга на Кремъл. В куфалницата му народната почит към двама талантливи българи е „огорчение” за „съветските хора”!?

През 1986 г. Тодор Живков заповядва да се мълчи за смъртоносната авария в Чернобилската атомна електроцентрала "В.И.Ленин" и да не се вземат предпазни мерки за защита на българските граждани от радиацията. Разбира се, заповедта му не се отнася до неговите другари и до родата на Васил Терзиев. За яките комунистически и ченгесарски родове се докарва тогава вода и храна от другия край на света. Сакън да не ги гътне Чернобил. Затова пък Стилян Петров, известният наш футболист, е един от заразените от преминалия над страната ни чернобилски радиоактивен дъжд.

Когато на 10 ноември 1989 г. по нареждане от Москва Тодор Живков бе освободен от поста на генерален секретар на БКП, той гледаше като препариран своите "другари". И наистина видяхме един шушумигав човечец, който сякаш не разбираше какво се случва. Казват, че му били дали някакви успиващи медикаменти, за да приеме по "безболезнено" новината. Прие я. Но има българи, които още не могат да схванат, че Живков бе името на злото за няколко български поколения. И това е трагедия. От тази тяхна несхватливост си патим и до днес.

От Фейсбук.