Има нещо сбъркано в манталитета ни като нация. Според президента само обединени ще можем да преодоляваме трудностите и препятствията.

Преодоляването на трудностите безспорно е важно. Но ако искаме да гледаме напред, посланието трябва да бъде: "Само обединени можем да вървим напред и да постигаме целите си".

Ние нямаме национална цел, ние имаме за цел да си преодоляваме проблемите, които в огромния брой от случаите сами си създаваме.

Ние просто сме нация, която ки гледа в краката със сведен поглед, а не към хоризонта с широко отворени очи.

Политическата ни енергия отива за разрушение, вместо за съзидание, а личният интерес на политическата върхушка най-често се оказва по-важен от обществения. И вместо да лекуваме обществени рани, отваряме нови.

Казано е: Човек е толкова голям, колкото големи са мечтите му. Абсолютно същото важи и за една нация. Левски ни завеща да бъдем равни с останалите европейски народи. Ами 150 години по-късно не сме. Фактът, че станахме по милост член на ЕС е точно толкова за гордост, колкото е за срам, че сме на опашката нейде в задния двор на Европа. А трябва да сме на главната улица.

Ето ви национална цел.

От Фейсбук.